Когда
по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/08/09/4690
Когда звонкий дождь запоёт по карнизам?
О, жажда дождя в тополях,
Казалось вот-вот , было облако близко,
Уснула в окошке заря...
Когда новый день за окном обнажился,
А истине место в углу,
Лишь свили гнездо в тополях молодые
Две птицы на том берегу...
Ах, если бы мы так могли , словно птицы,
Чтоб солнышко в чистых глазах,
С друг другом навеки соединиться,
Чтоб шёл чистый дождь в тополях...
Смотри солнце в небе взошло золотое,
Надежда улыбки мне шлёт...
Идти в никуда, позабыть всё святое?
Пусть радость пошлёт небосвод...
художник: Дмитрий Кустанович
Когато
Йорданка Господинова
Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи
от истини, дълго стаявани в ъгъла,
когато две млади тополи
със клони завържат Южняка на възел…
Навярно тогава ще мога
пречистена, в твойте очи да се върна.
Но днес крача, тъй, босонога,
за никъде тръгнала, грешно безпътна…
Виж, слънцето, кръгла погача,
рисува в косите ми щури усмивки…
А щом се наметна със здрача,
надежда една пак до мен ще притихне…
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/08/09/4690
Когда звонкий дождь запоёт по карнизам?
О, жажда дождя в тополях,
Казалось вот-вот , было облако близко,
Уснула в окошке заря...
Когда новый день за окном обнажился,
А истине место в углу,
Лишь свили гнездо в тополях молодые
Две птицы на том берегу...
Ах, если бы мы так могли , словно птицы,
Чтоб солнышко в чистых глазах,
С друг другом навеки соединиться,
Чтоб шёл чистый дождь в тополях...
Смотри солнце в небе взошло золотое,
Надежда улыбки мне шлёт...
Идти в никуда, позабыть всё святое?
Пусть радость пошлёт небосвод...
художник: Дмитрий Кустанович
Когато
Йорданка Господинова
Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи
от истини, дълго стаявани в ъгъла,
когато две млади тополи
със клони завържат Южняка на възел…
Навярно тогава ще мога
пречистена, в твойте очи да се върна.
Но днес крача, тъй, босонога,
за никъде тръгнала, грешно безпътна…
Виж, слънцето, кръгла погача,
рисува в косите ми щури усмивки…
А щом се наметна със здрача,
надежда една пак до мен ще притихне…
Метки: