Сергей Есенин Вечером синим, вечером лунным Вечери
?ВЕЧЕРОМ СИНИМ, ВЕЧЕРОМ ЛУННЫМ...”
Сергей Александрович Есенин (1895-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРИ СИНИ, ВЕЧЕРИ ЛУННИ
Вечери сини, вечери лунни,
някога бях аз красив, млад и румен.
Неудържимо, неповторимо
всичко край мене далече отмина...
Тлее сърцето, очите немощни...
Щастие синьо! В лунните нощи!
Ударения
ВЕЧЕРИ СИНИ, ВЕЧЕРИ ЛУННИ
ВЕчери сИни, вЕчери лУнни,
нЯкога бЯх аз красИв, млад и рУмен.
НеудържИмо, неповторИмо
всИчко край мЕне далЕче отмИна...
ТлЕе сърцЕто, очИте немОштни...
ШтАстие сИньо! В лУнните нОшти!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Есенин
ВЕЧЕРОМ СИНИМ, ВЕЧЕРОМ ЛУННЫМ...
Вечером синим, вечером лунным
Был я когда-то красивым и юным.
Неудержимо, неповторимо
Все пролетело далече... мимо...
Сердце остыло, и выцвели очи...
Синее счастье! Лунные ночи!
ВЕЧОРОМ М?СЯЧНИМ, ВЕЧОРОМ СИН?М (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Вечором м?сячним, вечором син?м
Був колись юним я, був ? красивим.
Та неповторно так, та так нестримно
Все пролет?ло далеко вже... мимо...
Серце застило, ? вицв?ли оч?...
Син?? щастя! М?сячн? ноч?!
ВЕЧОРОМ СИН?М, ВЕЧОРОМ РУННИМ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Вечором син?м, вечором рунним,
Був я колись-то красивим ? юним.
Неперевершено, неповторимо
Все пролет?ло – дале'ко... ? мимо...
Серце остило, ? вицв?ли оч?...
Синього щастя! М?сячн? ноч?!
* Рунний – пишний, буйний.
---------------
Руският поет и писател Сергей Есенин (Сергей Александрович Есенин) е роден на 21 септември/3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Пише стихове от 9-годишна възраст, първата му поетична публикация е от 1914 г., а първият му поетичен цикъл излиза през 1915 г. Завършва църковно-учителски институт (1909-1912 г.), известно време посещава Народния университет и Московския университет. През 1918 г. основава издателство ?Трудовая артель художников слова”. Членува в литературните групи ?Краса”, ?Страда”, ?Свободная эстетика” и др. Автор е на стихосбирките ?Радуница” (1916 г.), ?Преображение” (1918 г.), ?Голубень” (1918 г.), ?Трерядница” (1920 г.), ?Москва кабацкая” (1924 г.), ?Стихи” (1924 г.), ?Персидские мотивы” (1925 г.), ?О России и Революции” (1925 г.), ?Собрание стихотворений” (1925 г.), ?Стихотворения 1910-1915” (1915 г.), ?Стихотворения 1916-1925” (1925 г.), ?Есенин С. А., Герасимов М. П., Клычков С. А. Кантата” (1918 г.); на поемите ?Сказание о Евпатии Коловрате” (1912 г.), ?Марфа Посадница” (1914 г.), ?Русь” (1914 г.), ?Ус” (1914 г.), ?Микола” (1915 г.), ?Певущий зов” (1917 г.), ?Товарищ” (1917 г.), ?Отчарь” (1917 г.), ?Октоих” (1917 г.), ?Пришествие” (1917 г.), ?Преображение” (1917 г.), ?Иорданская голубица” (1918 г.), ?Инония” (1918 г.), ?Небесный барабанщик” (1918 г.), ?Пантократор” (1919 г.), ?Кобыльи корабли (1919 г.), ?Сорокоуст” (1920 г.), ?Исповедь хулигана” (1920 г.), ?Пугачев” (1921 г.), ?Страна негодяев” (1923 г.), ?Песнь о великом походе” (1924 г.), ?Поэма о 36” (1924 г.), ?Возвращение на родину” (1924 г.), ?Русь советская” (1924 г.), ?Русь бесприютная” (1924 г.), ?Русь уходящая” (1924 г.), ?На Кавказе” (1924 г.), ?Поэтам Грузии” (1924 г.), ?Баллада о двадцати шести” (1924 г.), ?Письмо к женщине (1924 г.), ?Письмо от матери” (1924 г.), ?Ответ” (1924 г.), ?Стансы” (1924 г.), ?Письмо деду” (1924 г.), ?Ленин” (1924 г.), ?Метель” (1924 г.), ?Весна” (1924 г.), ?Письмо к сестре” (1925 г.), ?Мой путь” (1925 г.), ?Сказка о пастушонке Пете, его комиссарстве и коровьем царстве” (1925 г.), ?Песнь о Евпатии Коловрате” (1925 г.), ?Черный человек” (1925 г.), ?Анна Снегина” (1925 г.); на книгите с проза, сценарии и мемоаристика ?Яр (1916 г.), ?У белой воды” (1916 г.), ?Бобыль и Дружок” (1917 г.), ?Зовущие зори” (1918 г.), ?Железный Миргород” (1923 г.) и др. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. Умира на 28 декември 1925 г. в Санкт Петербург, има предположения, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.
Сергей Александрович Есенин (1895-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕРИ СИНИ, ВЕЧЕРИ ЛУННИ
Вечери сини, вечери лунни,
някога бях аз красив, млад и румен.
Неудържимо, неповторимо
всичко край мене далече отмина...
Тлее сърцето, очите немощни...
Щастие синьо! В лунните нощи!
Ударения
ВЕЧЕРИ СИНИ, ВЕЧЕРИ ЛУННИ
ВЕчери сИни, вЕчери лУнни,
нЯкога бЯх аз красИв, млад и рУмен.
НеудържИмо, неповторИмо
всИчко край мЕне далЕче отмИна...
ТлЕе сърцЕто, очИте немОштни...
ШтАстие сИньо! В лУнните нОшти!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Есенин
ВЕЧЕРОМ СИНИМ, ВЕЧЕРОМ ЛУННЫМ...
Вечером синим, вечером лунным
Был я когда-то красивым и юным.
Неудержимо, неповторимо
Все пролетело далече... мимо...
Сердце остыло, и выцвели очи...
Синее счастье! Лунные ночи!
ВЕЧОРОМ М?СЯЧНИМ, ВЕЧОРОМ СИН?М (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Вечором м?сячним, вечором син?м
Був колись юним я, був ? красивим.
Та неповторно так, та так нестримно
Все пролет?ло далеко вже... мимо...
Серце застило, ? вицв?ли оч?...
Син?? щастя! М?сячн? ноч?!
ВЕЧОРОМ СИН?М, ВЕЧОРОМ РУННИМ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Вечором син?м, вечором рунним,
Був я колись-то красивим ? юним.
Неперевершено, неповторимо
Все пролет?ло – дале'ко... ? мимо...
Серце остило, ? вицв?ли оч?...
Синього щастя! М?сячн? ноч?!
* Рунний – пишний, буйний.
---------------
Руският поет и писател Сергей Есенин (Сергей Александрович Есенин) е роден на 21 септември/3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Пише стихове от 9-годишна възраст, първата му поетична публикация е от 1914 г., а първият му поетичен цикъл излиза през 1915 г. Завършва църковно-учителски институт (1909-1912 г.), известно време посещава Народния университет и Московския университет. През 1918 г. основава издателство ?Трудовая артель художников слова”. Членува в литературните групи ?Краса”, ?Страда”, ?Свободная эстетика” и др. Автор е на стихосбирките ?Радуница” (1916 г.), ?Преображение” (1918 г.), ?Голубень” (1918 г.), ?Трерядница” (1920 г.), ?Москва кабацкая” (1924 г.), ?Стихи” (1924 г.), ?Персидские мотивы” (1925 г.), ?О России и Революции” (1925 г.), ?Собрание стихотворений” (1925 г.), ?Стихотворения 1910-1915” (1915 г.), ?Стихотворения 1916-1925” (1925 г.), ?Есенин С. А., Герасимов М. П., Клычков С. А. Кантата” (1918 г.); на поемите ?Сказание о Евпатии Коловрате” (1912 г.), ?Марфа Посадница” (1914 г.), ?Русь” (1914 г.), ?Ус” (1914 г.), ?Микола” (1915 г.), ?Певущий зов” (1917 г.), ?Товарищ” (1917 г.), ?Отчарь” (1917 г.), ?Октоих” (1917 г.), ?Пришествие” (1917 г.), ?Преображение” (1917 г.), ?Иорданская голубица” (1918 г.), ?Инония” (1918 г.), ?Небесный барабанщик” (1918 г.), ?Пантократор” (1919 г.), ?Кобыльи корабли (1919 г.), ?Сорокоуст” (1920 г.), ?Исповедь хулигана” (1920 г.), ?Пугачев” (1921 г.), ?Страна негодяев” (1923 г.), ?Песнь о великом походе” (1924 г.), ?Поэма о 36” (1924 г.), ?Возвращение на родину” (1924 г.), ?Русь советская” (1924 г.), ?Русь бесприютная” (1924 г.), ?Русь уходящая” (1924 г.), ?На Кавказе” (1924 г.), ?Поэтам Грузии” (1924 г.), ?Баллада о двадцати шести” (1924 г.), ?Письмо к женщине (1924 г.), ?Письмо от матери” (1924 г.), ?Ответ” (1924 г.), ?Стансы” (1924 г.), ?Письмо деду” (1924 г.), ?Ленин” (1924 г.), ?Метель” (1924 г.), ?Весна” (1924 г.), ?Письмо к сестре” (1925 г.), ?Мой путь” (1925 г.), ?Сказка о пастушонке Пете, его комиссарстве и коровьем царстве” (1925 г.), ?Песнь о Евпатии Коловрате” (1925 г.), ?Черный человек” (1925 г.), ?Анна Снегина” (1925 г.); на книгите с проза, сценарии и мемоаристика ?Яр (1916 г.), ?У белой воды” (1916 г.), ?Бобыль и Дружок” (1917 г.), ?Зовущие зори” (1918 г.), ?Железный Миргород” (1923 г.) и др. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. Умира на 28 декември 1925 г. в Санкт Петербург, има предположения, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.
Метки: