Сергей Есенин - Гаснут красные крылья заката

Сергей Есенин
***Гаснут красные крылья заката

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Скрива залез крилата блестящи,
тихо дремят плетища в мъгли.
Не тъгувай ти, кът мой домашен,
че отново сме с тебе сами.

В сламен покрив рогата си чисти
месечина сияеща в кръг.
Не изпратих я аз зад купите,
тя си тръгна по глухия път.

След години скръбта ще премине.
А от болката - нито следа.
И душата, и устни невинни
ще запази за другия тя.

Не е силен кой радост измолва,
само гордият силен живей.
А пък другият, смачкан в неволя,
във хомота прогнил ще изтлей.

Не очаквам аз милост съдбовна,
ще завие снегът зъл и груб.
Тя ще дойде до нашия покрив,
за да стопли детето си тук.

Шал ще смъкне и шуба ще махне,
ще се сместим до огън стаен.
И спокойно и мило ще каже,
че детето прилича на мен.

1916
Превод: 21.02.2015 г.
---------------------------

Скрива зАлез крилАта блестЯщи,
тихо дрЕмят плетИща в мъглИ.
Не тъгУвай ти, кЪт мой домАшен,
че отнОво сме с тЕбе самИ.

В сламен пОкрив рогАта си чИсти
месечИна сиЯеща в крЪг.
Не изпрАтих я Аз зад купИте,
тя си трЪгна по глУхия пЪт.

След годИни скръбтА ще премИне.
А от бОлката - нИто следА.
И душАта, и Устни невИнни
ще запАзи за дрУгия тЯ.

Не е сИлен кой рАдост измОлва,
само гОрдият сИлен живЕй.
А пък дрУгият, смАчкан в невОля,
във хомОта прогнИл ще изтлЕй.

Не очАквам аз мИлост съдбОвна,
ще завИе снегЪт зъл и грУб.
Тя ще дОйде до нАшия пОкрив,
за да стОпли детЕто си тУк.

Шал ще смЪкне и шУба ще мАхне,
ще се смЕстим до Огън стаЕн.
И спокОйно и мИло ще кАже,
че детЕто прилИча на мЕн.

***
Гаснут красные крылья заката,
Тихо дремлют в тумане плетни.
Не тоскуй, моя белая хата,
Что опять мы одни и одни.

Чистит месяц в соломенной крыше
Обоймленные синью рога.
Не пошел я за ней и не вышел
Провожать за глухие стога.

Знаю, годы тревогу заглушат.
Эта боль, как и годы, пройдет.
И уста, и невинную душу
Для другого она бережет.

Не силен тот, кто радости просит,
Только гордые в силе живут.
А другой изомнет и забросит,
Как изъеденный сырью хомут.

Не с тоски я судьбы поджидаю,
Будет злобно крутить пороша.
И придет она к нашему краю
Обогреть своего малыша.

Снимет шубу и шали развяжет,
Примостится со мной у огня.
И спокойно и ласково скажет,
Что ребенок похож на меня.

1916