Александыр Геров. Ирония

Ирония

Стихотворенья наши– вой сирены,
восторженный на подлый смех чужим–
смешным, благопорядочным и бренным,
кто жизнь свою, не чью-нибудь, прожил.

Но в эти годы, подлые как тени,
возвышенным, нам круто повезло:
сердца двоих желают вдохновенья
любви великой мудрости назло.

В глаза нам небо смотрит откровенно:
под шум зелёный звёзды вверх летят.
Клянусь тебе заклятьем вдохновенным:
чужие нас не победят.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Ирония

Във стиховете ни завиват сирени.
Възторзите ни срещат с подъл смях.
О, тези хора смешни и нормални,
изпълнени със мъдрост и със прах.

Но в наште подли дни зашеметени
противна ни е вече мъдростта.
Сърцата ни да бъдат вдъхновени
и силно да обичат и туптят.

Виж как небето гледа откровено.
Летят звездите. Клоните шумят.
И аз ти се заклевам вдъхновено,
че хората не ще ни победят.

Александър Геров