Петя Дубарова Детство

Детство

Я солнце на своих несу ресницах,
и ветер – на протянутых ладонях,
смешливая и лёгкая, как птица,
вприпрыжку мчусь по камешкам солёным.

Деревья надо мной смыкают косы,
и облака -– раздутые ветрила –
в глазах моих полощутся раскосо
и птицы замирают синекрыло.

И я лечу, свободная, как птица,
быстрее, чем лучи, ветров быстрее,
и жемчуг счастья, скрыт во мне, искрится,
и детство, мотыльком цветастым, реет.

Пер. с болгарского: Людмила Станева

Детство
Петя Дубарова

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,
по-бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

7.06.15