Владимир Лавров Марлен Дитрих Марлен Дитрих
?МАРЛЕН ДИТРИХ”
Владимир Владимирович Лавров (1951-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАРЛЕН ДИТРИХ
На Анна
Холограма на град в жълта палитра:
кадмий, охра, а също и малко от стронция...
И защо ли си спомних за Марлен Дитрих,
как танцуваше, пееше! Гледам към слънцето,
но не виждам черни петна, ослепявам навярно.
Превъртам стари филми през памет повяхнала,
ето, пее Марлен, усмихва се – лъчезарна е!
Жалко, разминахме се във времето, но все пак успяхме
да се срещнем в света ни, измислен сред този град дивен,
в който ръка, а не четка запълва платното с краски
и рисува пейзаж и барокова сграда красива
с кафене под небето с небрежно разхвърляни маси...
Чашка кафенце с коняк и Марлен, о, Марлен –
седи насреща ми, пие и пее, пуши цигара даже.
Неудържимо искам да се докосна до коленете й
под ефирна коприна, а после на немски да кажа:
?Их либе дих!” Как притихна градът, как замря и отмина,
сякаш не от мен е измислен, а от Бог сътворен е.
Най-накрая, Марлен, тези камери спряха да снимат,
а стояха зад нас или крачеха редом по пътя през цялото време!
Най-накрая, Марлен, по пътека самотна ще минем,
в тишината любимите песни потъват.
Ще те чакам, Марлен, на изложбата с тези картини,
ако някога все пак успея да ги нарисувам...
А дори да успея, при тази палитра безгрижна:
кадмий, стронций и мъничко охра отсипвам,
ще се нищи платното и в прореза ще се вижда
кафенето, в което сме ние, с гласа ти пресипнал.
Приближаваме бузи с целувките за раздяла,
безпределно расте тишината, миража поглъща.
Притъмнява в очите, навлизам в мъглата бяла:
До поредната среща, Марлен! Доживот! После също!
Ударения
МАРЛЕН ДИТРИХ
ХологрАма на грАд в жЪлта палИтра:
кАдмий, Охра, а сЪщо и мАлко от стрОнция...
И заштО ли си спОмних за МарлЕн ДИтрих,
как танцУваше, пЕеше! ГлЕдам към слЪнцето,
но не вИждам чЕрни петнА, ослепЯвам навЯрно.
ПревЪртам стАри фИлми през пАмет повЯхнала,
Ето, пЕе МарлЕн, усмИхва се – лъчезАрна е!
ЖАлко, размИнахме се във врЕмето, но все пак успЯхме
да се срЕщнем в светА ни, измИслен сред тОзи град дИвен,
в кОйто ръкА, а не чЕтка запЪлва платнОто с крАски
и рисУва пейзАж и барОкова сгрАда красИва
с кафенЕ под небЕто с небрЕжно разхвЪрляни мАси...
ЧАшка кафЕнце с конЯк и МарлЕн, о, МарлЕн –
седИ насрЕща ми, пИе и пЕе, пУши цигАра дАже.
НеудържИмо Искам да се докОсна до коленЕте й
под ефИрна копрИна, а пОсле на нЕмски да кАжа:
?Их лИбе дИх!” Как притИхна градЪт, как замрЯ и отмИна,
сЯкаш не от мен е измИслен, а от БОг сътворЕн е.
НАй-накрАя, МарлЕн, тЕзи кАмери спрЯха да снИмат,
а стоЯха зад нАс или крАчеха рЕдом по пЪтя през цЯлото врЕме!
НАй-накрАя, МарлЕн, по пътЕка самОтна ще мИнем,
в тишинАта любИмите пЕсни потЪват.
Ште те чАкам, МарлЕн, на излОжбата с тЕзи картИни,
ако нЯкога всЕ пак успЕя да ги нарисУвам...
А дорИ да успЕя, при тАзи палИтра безгрИжна:
кАдмий, стрОнций и мЪничко Охра отсИпвам,
ште се нИшти платнОто и в прОреза ште се вИжда
кафенЕто, в коЕто сме нИе, с гласА ти пресИпнал.
ПриближАваме бУзи с целУвките за раздЯла,
безпредЕлно растЕ тишинАта, миражА поглЪшта.
ПритъмнЯва в очИте, навлИзам в мъглАта бЯла:
До порЕдната срЕшта, МарлЕн! ДоживОт! ПОсле сЪшто!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Лавров
МАРЛЕН ДИТРИХ
(Анне)
Голограмма города в желтой палитре:
Кадмий, охра, немного стронция...
Почему-то вспомнилась Марлен Дитрих,
Как она танцевала и пела! Смотрю на солнце я,
И не вижу совсем черных пятен, а просто слепну,
Да старые фильмы прокручиваю через память,
Вот и Марлен мне поет, улыбаясь, – она великолепна!
Жаль, что мы разминулись во времени, жаль, конечно, но нам ведь
Так просто встретиться с нею в придуманном городе,
Где рука, а не кисть, бросает на холст мазки
И пишет пейзаж с этим зданием – коробом,
С открытой небу кафешкой, где стулья враскид...
Чашечка кофе, коньяк и Марлен, Марлен –
Сидит напротив, пьет и поет, достает сигарету.
Нестерпимо хочется взять и дотронуться до колен,
Обтянутых шелком, сказав по-немецки при этом:
Их либе дих! – Как притих этот город, как замер,
Словно не мною придуман, а Богом.
Наконец-то, Марлен, прекратился тот треск кинокамер,
Что стоял за спиной или шел рядом с нами почти всю дорогу!
Наконец-то, Марлен, мы с тобою один на один,
И тишина растворяет в себе даже песни.
Знаешь, Марлен, приходи на выставку тех картин,
Что я напишу еще или если...
Если я напишу еще их – палитра бедна:
Кадмий, стронций, немного охры и
Полотно расползается, и в прореху видна
Только кафешка, где мы, но твой голос охрип.
Подставляешь щеку для прощального поцелуя,
Неумолимо растет тишина, поглощая виденье.
Потемнело в глазах, ухожу в эту мглу и я:
До встречи, Марлен! – Непременно! На той неделе!
http://stihi.ru/2003/09/16-353
---------------
Владимир Владимирович Лавров е роден на 15 юни 1951 г. в гр. Ташкент в семейството на военнослужащ. По образование е строителен инженер. Живее в гр. Смоленск. Пише поезия и проза, превежда поезия от няколко езика. Член е на Съюза на руските писатели, на Руския литературен клуб и на много литературни организации и сдружения. Отговорен редактор е на алманаха на СРП. Автор е на книги, между които и 4 стихосбирки. Публикува в авторитетни литературни издания и алманаси като ?Аврора”, ?Арион”, ?Нева”, ?Крещатик”, ?Москва”, ?Литературная Россия”, ?Под Часами”, ?Озарение”, ?Край городов”, ?Сетевая поэзия”, ?Острова”, ?Настоящее время”, ?Новый Карфаген”, ?Новое русское слово”, ?Форвертс”, ?Зеркало”, ?Башня”, ?Слово World”, ?Русское литературное эхо” и др., творчеството му е превеждано на десетки езици. Лауреат е на международни поетични конкурси, носител е на много литературни награди. Умира на 14 март 2014 г.
Владимир Владимирович Лавров (1951-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАРЛЕН ДИТРИХ
На Анна
Холограма на град в жълта палитра:
кадмий, охра, а също и малко от стронция...
И защо ли си спомних за Марлен Дитрих,
как танцуваше, пееше! Гледам към слънцето,
но не виждам черни петна, ослепявам навярно.
Превъртам стари филми през памет повяхнала,
ето, пее Марлен, усмихва се – лъчезарна е!
Жалко, разминахме се във времето, но все пак успяхме
да се срещнем в света ни, измислен сред този град дивен,
в който ръка, а не четка запълва платното с краски
и рисува пейзаж и барокова сграда красива
с кафене под небето с небрежно разхвърляни маси...
Чашка кафенце с коняк и Марлен, о, Марлен –
седи насреща ми, пие и пее, пуши цигара даже.
Неудържимо искам да се докосна до коленете й
под ефирна коприна, а после на немски да кажа:
?Их либе дих!” Как притихна градът, как замря и отмина,
сякаш не от мен е измислен, а от Бог сътворен е.
Най-накрая, Марлен, тези камери спряха да снимат,
а стояха зад нас или крачеха редом по пътя през цялото време!
Най-накрая, Марлен, по пътека самотна ще минем,
в тишината любимите песни потъват.
Ще те чакам, Марлен, на изложбата с тези картини,
ако някога все пак успея да ги нарисувам...
А дори да успея, при тази палитра безгрижна:
кадмий, стронций и мъничко охра отсипвам,
ще се нищи платното и в прореза ще се вижда
кафенето, в което сме ние, с гласа ти пресипнал.
Приближаваме бузи с целувките за раздяла,
безпределно расте тишината, миража поглъща.
Притъмнява в очите, навлизам в мъглата бяла:
До поредната среща, Марлен! Доживот! После също!
Ударения
МАРЛЕН ДИТРИХ
ХологрАма на грАд в жЪлта палИтра:
кАдмий, Охра, а сЪщо и мАлко от стрОнция...
И заштО ли си спОмних за МарлЕн ДИтрих,
как танцУваше, пЕеше! ГлЕдам към слЪнцето,
но не вИждам чЕрни петнА, ослепЯвам навЯрно.
ПревЪртам стАри фИлми през пАмет повЯхнала,
Ето, пЕе МарлЕн, усмИхва се – лъчезАрна е!
ЖАлко, размИнахме се във врЕмето, но все пак успЯхме
да се срЕщнем в светА ни, измИслен сред тОзи град дИвен,
в кОйто ръкА, а не чЕтка запЪлва платнОто с крАски
и рисУва пейзАж и барОкова сгрАда красИва
с кафенЕ под небЕто с небрЕжно разхвЪрляни мАси...
ЧАшка кафЕнце с конЯк и МарлЕн, о, МарлЕн –
седИ насрЕща ми, пИе и пЕе, пУши цигАра дАже.
НеудържИмо Искам да се докОсна до коленЕте й
под ефИрна копрИна, а пОсле на нЕмски да кАжа:
?Их лИбе дИх!” Как притИхна градЪт, как замрЯ и отмИна,
сЯкаш не от мен е измИслен, а от БОг сътворЕн е.
НАй-накрАя, МарлЕн, тЕзи кАмери спрЯха да снИмат,
а стоЯха зад нАс или крАчеха рЕдом по пЪтя през цЯлото врЕме!
НАй-накрАя, МарлЕн, по пътЕка самОтна ще мИнем,
в тишинАта любИмите пЕсни потЪват.
Ште те чАкам, МарлЕн, на излОжбата с тЕзи картИни,
ако нЯкога всЕ пак успЕя да ги нарисУвам...
А дорИ да успЕя, при тАзи палИтра безгрИжна:
кАдмий, стрОнций и мЪничко Охра отсИпвам,
ште се нИшти платнОто и в прОреза ште се вИжда
кафенЕто, в коЕто сме нИе, с гласА ти пресИпнал.
ПриближАваме бУзи с целУвките за раздЯла,
безпредЕлно растЕ тишинАта, миражА поглЪшта.
ПритъмнЯва в очИте, навлИзам в мъглАта бЯла:
До порЕдната срЕшта, МарлЕн! ДоживОт! ПОсле сЪшто!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Лавров
МАРЛЕН ДИТРИХ
(Анне)
Голограмма города в желтой палитре:
Кадмий, охра, немного стронция...
Почему-то вспомнилась Марлен Дитрих,
Как она танцевала и пела! Смотрю на солнце я,
И не вижу совсем черных пятен, а просто слепну,
Да старые фильмы прокручиваю через память,
Вот и Марлен мне поет, улыбаясь, – она великолепна!
Жаль, что мы разминулись во времени, жаль, конечно, но нам ведь
Так просто встретиться с нею в придуманном городе,
Где рука, а не кисть, бросает на холст мазки
И пишет пейзаж с этим зданием – коробом,
С открытой небу кафешкой, где стулья враскид...
Чашечка кофе, коньяк и Марлен, Марлен –
Сидит напротив, пьет и поет, достает сигарету.
Нестерпимо хочется взять и дотронуться до колен,
Обтянутых шелком, сказав по-немецки при этом:
Их либе дих! – Как притих этот город, как замер,
Словно не мною придуман, а Богом.
Наконец-то, Марлен, прекратился тот треск кинокамер,
Что стоял за спиной или шел рядом с нами почти всю дорогу!
Наконец-то, Марлен, мы с тобою один на один,
И тишина растворяет в себе даже песни.
Знаешь, Марлен, приходи на выставку тех картин,
Что я напишу еще или если...
Если я напишу еще их – палитра бедна:
Кадмий, стронций, немного охры и
Полотно расползается, и в прореху видна
Только кафешка, где мы, но твой голос охрип.
Подставляешь щеку для прощального поцелуя,
Неумолимо растет тишина, поглощая виденье.
Потемнело в глазах, ухожу в эту мглу и я:
До встречи, Марлен! – Непременно! На той неделе!
http://stihi.ru/2003/09/16-353
---------------
Владимир Владимирович Лавров е роден на 15 юни 1951 г. в гр. Ташкент в семейството на военнослужащ. По образование е строителен инженер. Живее в гр. Смоленск. Пише поезия и проза, превежда поезия от няколко езика. Член е на Съюза на руските писатели, на Руския литературен клуб и на много литературни организации и сдружения. Отговорен редактор е на алманаха на СРП. Автор е на книги, между които и 4 стихосбирки. Публикува в авторитетни литературни издания и алманаси като ?Аврора”, ?Арион”, ?Нева”, ?Крещатик”, ?Москва”, ?Литературная Россия”, ?Под Часами”, ?Озарение”, ?Край городов”, ?Сетевая поэзия”, ?Острова”, ?Настоящее время”, ?Новый Карфаген”, ?Новое русское слово”, ?Форвертс”, ?Зеркало”, ?Башня”, ?Слово World”, ?Русское литературное эхо” и др., творчеството му е превеждано на десетки езици. Лауреат е на международни поетични конкурси, носител е на много литературни награди. Умира на 14 март 2014 г.
Метки:
