Иван Бунин - Вечер

Иван Бунин
Вечер

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ВЕЧЕР

Ний щастието търсим само в спомен.
А щастието вред е. Може – тук -
в градина есенна и двор просторен,
във въздух чист, в прозореца нахлул.

В небе бездънно леко от безкрая
расте, сияе облак бял. Следя
го аз отдавна... Ала малко знаем,
а щастие - на знаещи е дар.

Открит прозорец. Птичка долетява,
писука, кацва. Погледа за миг
от книгата пред мене отклоних.

Смрачава се, небето опустява.
На гумното заглъхва ден...
Щастлив, аз виждам, чувам. Всичко в мен.

14 август 1909
Превод: 24.08.2015 г.

---------------------------------------------------
Ний щАстието тЪрсим сАмо в спОмен.
А щАстието врЕд е. МОже - тУк -
в градИна Есенна и двОр простОрен,
във вЪздух чИст, в прозОреца нахлУл.

В небЕ бездЪнно лЕко от безкрАя
растЕ, сиЯе Облак бЯл. СледЯ
го Аз отдАвна... Ала мАлко знАем,
а щАстие - на знАещи е дАр.

ОткрИт прозОрец. ПтИчка долетЯва,
писУка, кАцва. ПОгледа за мИг
от кнИгата пред мЕне отклонИх.

СмрачАва се, небЕто опустЯва.
На гУмното заглЪхва дЕн...
ЩастлИв, аз вИждам, чУвам. ВсИчко в мЕн.

-------------------------------------------------
Вечер
О счастье мы всегда лишь вспоминаем.
А счастье всюду. Может быть, оно —
Вот этот сад осенний за сараем
И чистый воздух, льющийся в окно.

В бездонном небе легким белым краем
Встаёт, сияет облако. Давно
Слежу за ним... Мы мало видим, знаем,
А счастье только знающим дано.

Окно открыто. Пискнула и села
На подоконник птичка. И от книг
Усталый взгляд я отвожу на миг.

День вечереет, небо опустело.
Гул молотилки слышен на гумне...
Я вижу, слышу, счастлив. Всё во мне.

14 августа 1909
Художник: Жуковский Станислав (1875-1944)