Дмитрий Волжанин - Бялата риза, Белая рубаха

Белая рубаха

Белая рубаха на моем столе,
Я не зря родился в снежном феврале.
Белые туманы, белые цветы.
С белой пустотою мы давно на "ты".

Черная землица, родина моя,
Дорогие сердцу волжские края.
Черные дороги, черные следы.
Путь перебегают черные коты.

Бялата риза

Бялата ми риза грее пак пред мен,
неслучайно в снежен ден съм аз роден.
Със мъглите бели, с белите цветя
сме на "ти" отдавна в бяла пустота.

Ти, Родино моя, земьо черна ти,
с краищата волжски скъпа в мен трептиш.
Пътищата - черни, дирите ми - в зрак.
Пътя ми пресичат черни котки пак.

Перевод на болгарском языке: Дафинки Станевой