Александр Пушкин - Зимний вечер

Александър Сергеевич Пушкин
Зимний вечер

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ЗИМНА ВЕЧЕР

Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик,
ту по покрива разпаднал
мигом в сламата шуми,
сякаш закъснял е странник,
по прозорче трополи.

А колибата сред воя
скръбна в тъмното тъжи.
Ти защо, старице моя,
до прозореца мълчиш?
Дали бурята с фучене,
тебе, драга, изтощи,
или дремеш от жужене,
що с вретеното свисти?

Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка!
И сърце да веселим.
Пей ми песента за птица,
как морето прелетя;
пей ми песен как девица
ходи сутрин за вода.

Буря скри небето мътно,
снежни вихрите върти;
ту е вой на звяр по пътя,
ту е детски плач и вик.
Нека пием с тебе, скъпа,
бедна младост с теб делил,
кана дай, да пием с мъка!
И сърце да веселим.

1825
Превод: декември 2014 г.

----------------------------------

БУря скрИ небЕто мЪтно
снЕжни вИхрите въртИ;
тУ е вОй на звЯр по пЪтя,
тУ е дЕтски плАч и вИк,
тУ по пОкрива разпАднал
мИгом в слАмата шумИ,
сЯкаш закъснЯл е стрАнник -
по прозОрче трополИ.

А колИбата сред вОя -
скрЪбна в тЪмното тъжИ.
Ти защО, старИце мОя,
до прозОреца мълчИш?
Дали бУрята с фучЕне,
тЕбе, дрАга, изтощИ,
Или дрЕмеш от жужЕне
що с вретЕното свистИ?

Нека пИем с тЕбе, скЪпа,
бЕдна млАдост с тЕб делИл,
кАна дАй, да пИем с мЪка!
И сърцЕ да веселИм.
ПЕй ми песентА за птИца,
кАк морЕто прелетЯ;
пЕй ми пЕсен кАк девИца
хОди сУтрин за водА.

БУря скрИ небЕто мЪтно
снЕжни вИхрите въртИ;
тУ е вОй на звЯр по пЪтя,
тУ е дЕтски плАч и вИк.
НЕка пИем с тЕбе, скЪпа,
бЕдна млАдост с тЕб делИл,
кАна дАй, да пИем с мЪка!
И сърцЕ да веселИм.

ЗИМНИЙ ВЕЧЕР

Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя,
То по кровле обветшалой
Вдруг соломой зашумит,
То, как путник запоздалый,
К нам в окошко застучит.

Наша ветхая лачужка
И печальна и темна.
Что же ты, моя старушка,
Приумолкла у окна?
Или бури завываньем
Ты, мой друг, утомлена,
Или дремлешь под жужжаньем
Своего веретена?

Выпьем, добрая подружка
Бедной юности моей,
Выпьем с горя; где же кружка?
Сердцу будет веселей.
Спой мне песню, как синица
Тихо за морем жила;
Спой мне песню, как девица
За водой поутру шла.

Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя.
Выпьем, добрая подружка
Бедной юности моей,
Выпьем с горя: где же кружка?
Сердцу будет веселей.

1825