Южнячка

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Южнячка я и много древних истин
Во мне живут с прадедовских времён
То я слёзой стекаю, как мониста
То с солнцем загораюсь в унисон.

Нам как вина немного не позволить
Оно тем более, как чистая слеза
Давай нальём зачем себя неволить
Пусть нас обнимет пьяная лоза.

Смотри меня случайно не оппейся
А впрочем пей, чего уж там – шучу
В душе моей весна и эдельвейсы
Но как полынь осенняя горчу.



Южнячка съм и много древни тайни
с дедите ми са преродени в мен,
а аз съм миг в сълзата кехлибарена
и слънцето на жарък летен ден.

От вино лудо, знай се не опивам,
но като вино тръпно ти горча.
Наливай ми! И аз ще ти наливам,
ще те обвия с тяло на лоза.

Мавруд ли съм във чашата ти - силна.
памид ли съм - кръвта ти ще влудя...
Душата ми обаче не отпивай,
защото със пелин ще ти горча.