Михаил лермонтов - тамара превод димитър горсов

Михаил Лермонтов - ТАМАРА
Превод: Димитър Горсов

” ТАМАРА ?
Михаил Лермонтов

Перевод на болгарский язык:
Димитър Горсов


ТАМАРА

Дълбоко в Дарялската пустош,
където спи Терек в мъгла,
стърчала е кула с въздушен
контур върху черна скала.

Живеела в кулата тясна
царица Тамара… Била
от ангел честит по-прекрасна,
от демон - по-дива и зла.

И често там в нощи потайни
пленителен огън искрял,
той пътника морен отчаяно
за отдих тих нежно зовял.

И еквал гласът на Тамара,
и - целият жажда и страст -
бил възел от шеметен чар и
неясна, и гибелна власт.

Примамвал той - мил и коварен -
търговец, пастир и ловец.
Пред всекиго порти разтварял
потаен и мрачен скопец.

На сластни и меки постели,
сред перли, горящи плътта,
тя срещала госта… Кипели
две винени чаши в нощта.

Ръцете се сплитали жадно,
устата пламтели от страст
и звуци, без пристан отраден,
ехтели в среднощния час.

То сякаш там сомн от пияни
мъже и жени, в пуст дворец,
шумели - на сватба събрани,
на помен за свиден мъртвец.

Но утрото щом засиявало
и лумвала кулата в плам,
отново покой и мълчание
се спускали тягостно там.

И само в Дарялската пустош
шумял Терек в зла теснина;
вълна след вълната препускала,
зовяла вълната вълна…

Те бързали тяло, в скалите
разбито, да скрият с тих плач…
А горе мил глас ненаситно:
?Прости!” - шептял в ранния здрач.

И с толкова скръб отзвучавал,
тъй сладък бил нежният глас,
че сякаш не смърт предвещавал,
а дивни възторзи и страст.

1841


ТАМАРА

В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале.

В той башне высокой и тесной
Царица Тамара жила:
Прекрасна, как ангел небесный,
Как демон, коварна и зла.

И там сквозь туман полуночи
Блистал огонек золотой,
Кидался он путнику в очи,
Манил он на отдых ночной.

И слышался голос Тамары:
Он весь был желанье и страсть,
В нем были всесильные жары,
Была непонятная власть.

На голос невидимой пери
Шел воин, купец и пастух;
Пред ним отворялися двери,
Встречал его мрачный евнух.

На мягкой пуховой постели,
В парчу и жемчуг убрана,
Ждала она гостя… Шипели
Пред нею два кубка вина.

Сплетались горячие руки,
Уста прилипали к устам,
И странные, дикие звуки
Всю ночь раздавалися там:

Как будто в ту башню пустую
Сто юношей пылких и жен
Сошлися на свадьбу ночную,
На тризну больших похорон.

Но только что утра сиянье
Кидало свой луч по горам,
Мгновенно и мрак и молчанье
Опять воцарялися там.

Лишь Терек в теснине Дарьяла,
Гремя, нарушал тишину,
Волна на волну набегала,
Волна погоняла волну.

И с плачем безгласное тело
Спешили они унести;
В окне тогда что-то белело,
Звучало оттуда: прости.

И было так нежно прощанье,
Так сладко тот голос звучал,
Как будто восторги свиданья
И ласки любви обещал.

1841