Никола Вапцаров Рыбацкая жизнь
Никола Вапцаров Болгария
Рибарски живот
Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен с п о е з и я.
Отгоре –
изгряват звезди.
Небето –
седефено свети.
От сушата
кроткият бриз
с ръката си
къдри
морето.
Ех,
волен рибарски живот,
описан
във толкова песни!
На мачтата – бяло платно...
Така да описваш
е лесно. –
Турни му ?безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.
А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки
сачми
те бият смразените капки?
Прогизнал
се връщаш дома
от влага.
А лодката зее.
И в кърмовия долап
две риби
във мрака сребреят.
Христос да би слязъл
сега
с две риби
какво ще направи?
От мъка –
очите горят,
гърдите –
омраза задавя.
На покрива
в рядката тръст
дъждът се полека оцежда.
Заспиваш.
И после в съня
изгрява далечна надежда...
Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! –
н е и з в е с т н о с т.
Не мож го разправи,
а то –
иди, че реди го на песен...
Рыбацкая жизнь
http://www.stihi.ru/2015/01/07/4642
Перевод с болгарского Александра Борисова
Посвящаю Надежде
Ты видишь,
надув паруса,
луна уж на небо залезла,
и думаешь:
жизнь хороша,
жизнь наша - сплошная п о э з и я.
Впридачу,
на небе звезда
и небо -
кораллами светит.
И ласковый бриз
на брега.
И море
нам кудри колышит.
Эх,
Вольна рыбацкая жизнь,
описана
в множестве песен!
На мачте мой парус повис.
Легко описать это,
если
Добавить ? бескрайнее море?,
залить его
синью.
И выйдет всё классно
картинно,
красиво.
А то,
что как волки зубами,
холодный нас ветер кусает,
и будто тяжёлой
шрапнелью
колотят колючие капли?
Промокнешь,
домой воротишься,
замёрзнешь.
А лодка без реи.
У лодки сундук на корме -
две рыбки
во мраке белеют.
Христос бы спустился
сейчас,
две рыбы
нам в лодку добавить?
От муки лишь
очи горят
и грудь мою
ненависть давит.
На крыше
редкий камыш,
дождь медленно вниз стекает.
Заснёшь,
И после во сне
Надежда опять воскресает…
Трудна, эх,
людская жизнь!
Рыбацкая жизнь! -
н е и з в е с т н о с т ь.
Не падай ты духом,
держись.
И снова появится песня!
Рибарски живот
Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот преизпълнен с п о е з и я.
Отгоре –
изгряват звезди.
Небето –
седефено свети.
От сушата
кроткият бриз
с ръката си
къдри
морето.
Ех,
волен рибарски живот,
описан
във толкова песни!
На мачтата – бяло платно...
Така да описваш
е лесно. –
Турни му ?безкрайно море“,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и мило.
А туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки
сачми
те бият смразените капки?
Прогизнал
се връщаш дома
от влага.
А лодката зее.
И в кърмовия долап
две риби
във мрака сребреят.
Христос да би слязъл
сега
с две риби
какво ще направи?
От мъка –
очите горят,
гърдите –
омраза задавя.
На покрива
в рядката тръст
дъждът се полека оцежда.
Заспиваш.
И после в съня
изгрява далечна надежда...
Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! –
н е и з в е с т н о с т.
Не мож го разправи,
а то –
иди, че реди го на песен...
Рыбацкая жизнь
http://www.stihi.ru/2015/01/07/4642
Перевод с болгарского Александра Борисова
Посвящаю Надежде
Ты видишь,
надув паруса,
луна уж на небо залезла,
и думаешь:
жизнь хороша,
жизнь наша - сплошная п о э з и я.
Впридачу,
на небе звезда
и небо -
кораллами светит.
И ласковый бриз
на брега.
И море
нам кудри колышит.
Эх,
Вольна рыбацкая жизнь,
описана
в множестве песен!
На мачте мой парус повис.
Легко описать это,
если
Добавить ? бескрайнее море?,
залить его
синью.
И выйдет всё классно
картинно,
красиво.
А то,
что как волки зубами,
холодный нас ветер кусает,
и будто тяжёлой
шрапнелью
колотят колючие капли?
Промокнешь,
домой воротишься,
замёрзнешь.
А лодка без реи.
У лодки сундук на корме -
две рыбки
во мраке белеют.
Христос бы спустился
сейчас,
две рыбы
нам в лодку добавить?
От муки лишь
очи горят
и грудь мою
ненависть давит.
На крыше
редкий камыш,
дождь медленно вниз стекает.
Заснёшь,
И после во сне
Надежда опять воскресает…
Трудна, эх,
людская жизнь!
Рыбацкая жизнь! -
н е и з в е с т н о с т ь.
Не падай ты духом,
держись.
И снова появится песня!
Метки:
