Запустение
Юлияна Великова Болгария
Упадък
Преди, когато аз от тук минавах,
виждах как на пейките седят
овдовели баби… Поздравявах,
те спираха веднага да плетат
и втренчваха очи у мен: ?Коя си? -
с разперена над веждите си длан.
Май ще да е минал автобуса,
ти да не си щерка на Стоян?...“
Сега и баби няма…Само кучета
сноват из запустелите дворове.
Не се завръщат синове и внучета,
да палнат по свещица на гробовете.
И улиците пусти. Само тръни
и този цъфнал на мегдана глог…
С болка забелязвам как се гъне,
на стълба, скъсания некролог.
Къщата ни… спираме колата.
Ръждясал е от влагата резеца.
Отдавна е заключена вратата -
завинаги си тръгнал чужденецът.
От пътя само виждаме стъклата
на прозорците - изпотрошени!
И зейналата дупка на вратата,
и клони, и колове - повалени…
Гледам тази пустош и сърцето ми
свива се… Душицата ми страда!
Боже, къщицата ни… селцето ни!
Как се преживява тоз упадък!
Запустение
http://www.stihi.ru/2016/03/21/3797
Перевод Александра Борисова
Раньше, когда я сюда приезжала,
Видела – вдовые бабы сидят,
С ними здоровалась. Кончив вязанье,
Женщины те с удивленьем глядят.
?Чья ты?? - их подняты лодочкой руки,
Взоры свои заслонив от лучей.
?А, ты, наверно, Стоянова дочка,
Дом на краю у селения чей?.
Нет теперь бабушек… Только собаки
Стаей кружат по безлюдию тут.
И не приходят сыны их и внуки,
И на могилы свечей не несут.
Улицы пусты и только шиповник
Также цветёт на колючих кустах.
С болью смотрю – покосились заборы,
Мохом покрылись в селе ворота.
Домик родной… Подхожу я к калитке,
Весь поржавел от погоды запор.
Двери закрыты. Деревья поникли.
Их не ласкает жильцов уже взор.
Вижу с дороги разбитые стёкла,
Дыры зияют в родных воротах.
Птиц не слыхать, их мелодии смолкли,
И беспорядок на клумбах, цветах.
Глядя на пустошь и этот упадок,
Сердце болит и страдает моё.
Боже, наш домик, моя ты отрада!
Как пережить запустенье твоё!
Упадък
Преди, когато аз от тук минавах,
виждах как на пейките седят
овдовели баби… Поздравявах,
те спираха веднага да плетат
и втренчваха очи у мен: ?Коя си? -
с разперена над веждите си длан.
Май ще да е минал автобуса,
ти да не си щерка на Стоян?...“
Сега и баби няма…Само кучета
сноват из запустелите дворове.
Не се завръщат синове и внучета,
да палнат по свещица на гробовете.
И улиците пусти. Само тръни
и този цъфнал на мегдана глог…
С болка забелязвам как се гъне,
на стълба, скъсания некролог.
Къщата ни… спираме колата.
Ръждясал е от влагата резеца.
Отдавна е заключена вратата -
завинаги си тръгнал чужденецът.
От пътя само виждаме стъклата
на прозорците - изпотрошени!
И зейналата дупка на вратата,
и клони, и колове - повалени…
Гледам тази пустош и сърцето ми
свива се… Душицата ми страда!
Боже, къщицата ни… селцето ни!
Как се преживява тоз упадък!
Запустение
http://www.stihi.ru/2016/03/21/3797
Перевод Александра Борисова
Раньше, когда я сюда приезжала,
Видела – вдовые бабы сидят,
С ними здоровалась. Кончив вязанье,
Женщины те с удивленьем глядят.
?Чья ты?? - их подняты лодочкой руки,
Взоры свои заслонив от лучей.
?А, ты, наверно, Стоянова дочка,
Дом на краю у селения чей?.
Нет теперь бабушек… Только собаки
Стаей кружат по безлюдию тут.
И не приходят сыны их и внуки,
И на могилы свечей не несут.
Улицы пусты и только шиповник
Также цветёт на колючих кустах.
С болью смотрю – покосились заборы,
Мохом покрылись в селе ворота.
Домик родной… Подхожу я к калитке,
Весь поржавел от погоды запор.
Двери закрыты. Деревья поникли.
Их не ласкает жильцов уже взор.
Вижу с дороги разбитые стёкла,
Дыры зияют в родных воротах.
Птиц не слыхать, их мелодии смолкли,
И беспорядок на клумбах, цветах.
Глядя на пустошь и этот упадок,
Сердце болит и страдает моё.
Боже, наш домик, моя ты отрада!
Как пережить запустенье твоё!
Метки: