Владимир Константинов Этюд Етюд

?ЭТЮД”
Владимир Константинов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕТЮД

Более люлякът навън
над глинената хладна твърд,
белее с нежно сведен гръб
в последния си лунен сън...

Над клетка жълто-синя рее гоблен с невиждани картини,
тъй както ние, без да видим съдбата звучна, я живеем.

А зад стъклата лунен ден
трепти над водната грамада,
сърцата ни дарява с радост
и сенки нощни праща в плен.

В сапфир е странен град огрят, сребриста леност вдишва жадно
сред песните на градски врани – стопанките на този свят.

На масата кафе дими,
останки от разкоши френски,
на мрамор бял безлики фрески
с незнайна мисъл в знайни дни.

О, прах от вехти писмена, безкрайната човешка памет
оставила е светъл пламък след болки в предни времена.

Дни и години в бърз галоп
в мъгла се стелят, издимяват
и идва време за раздяла
с привичния ни хороскоп.

Животът бе необуздан! Нали такъв си го избрахме.
Живяхме ли, дали успяхме – с полвин крило, едва-едва...

Но непременно, ensemble, пак ще се срещнем, мили Боже,
да се отчайваме не може по стръмния наклон напред.

Ще стане всичко в даден срок,
не вярвайте на таз с косата!
Ще стане всичко по-понятно.
А времето е наш урок...

Шахматни фигури безброй
и блясък сив на лунни кости.
Тук на Земята сме на гости,
това не е последен бой!

Придремват тихо ръкописи, очакващи безславна тлен
в света, с богатства променен и с подобрени с бяс напитки.

А ние със звезди се борим, блестим, избухваме, множим се,
с надеждата да изпълзиме от кожата си в своя корен.

Да бъде погледът ни ведър сред странния безкрай на пътя,
в живота нека срещнем мъдро съдба от болки и победи.

Повярвай в своята съдба!

* Ensemble (фр.) – заедно.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Константинов
ЭТЮД

Сирень, в коричневом пятне,
Застывшей и прохладной глины
– Белеет, грациозно спину
Склонив, в последнем Лунном Сне…!

Над клеткой желто-голубой, парит, холста достичь не чая
Как Мы, скользим, не замечая, Звенящей Музыки Судьбы!

А за Окошком Лунный День,
Дрожит над водною громадой,
На сердце проливая Радость,
И разгоняя Ночи Тень!

Сапфиром светится окрест, вздыхая серебристой ленью,
Внимая городскому пению, ворон, – хозяек этих мест…!

Дымится Кофе на столе,
В осколке роскоши французской,
Как мрамор белом, с мочкой узкой,
И тайной думой на челе…

О, Пыль потрепанных Страниц, где Человеческая Память
Оставила белое Пламя, исторгнув Боль из под ресниц…!

Дни, Леты, спешной чередой
Туманятся, как Дым клубятся
– Приходит Время расставаться
С привычной и чудной средой…!

– Да, Жизнь неистова была! Как Мы Ее всею хотели
И, не беда, что не усели, совсем чуть-чуть, на пол-крыла…

Но непременно, ensemble*, Мы встретимся, Помилуй Боже,
И Нам Печалиться не гоже, на склоне Мимолетный Лет…!

Все сбудется, настанет Срок
Не верьте Бестии Костлявой!
Все сбудется, поверьте, право..,
– Примите Время, как Урок…!

Как много шахматных фигур
И карт, и блеска Лунной Кости
– Мы, на Земле, всего лишь Гости
И здесь наш не последний тур…!

На полках дремлют тихо свитки, их ожидает скромный тлен
В эпоху злачных Перемен, и Ядом вздобренных напитков…!

А Мы летим сквозь Искры Звезд.., мерцая, вспыхивая, множась..,
В надежде выскользнуть из кожи, в Места Первоначальных Гнезд…

Ну что ж, Счастливый б Путь и Свет, под Нескончаемость Дороги
Не будем к Жизни слишком строги, в Пылу Падений и побед…

ДОВЕРИМСЯ СВОЕЙ СУДЬБЕ!

* Ensemble (фр.) – вместе.




---------------
Владимир Константинов е руски поет, пътешественик и биоенергетик. Завършил е историческия факултет при Петербургския университет. Носител е на много награди за поезия. В момента живее в малко село близо до Омск в Сибир.