Iван Вазов. Болгарська мова
?ван Вазов
БОЛГАРСЬКА МОВА
Переклад з болгарсько? Любов? Цай
Священна мово прад?д?в мо?х,
одв?чних зойк?в, муки ? страждання,
? мова то?, що у св?т на гр?х
нас породила – не на спод?вання.
Хто т?льки не штовхав тебе в ганьб?,
ославлював? ? хто прир?к на муки?
Чи хтось почути спробував в тоб?
мелод?ю тво?х солодких звук?в?
Чи хто красу ? м?ць тво? збагнув,
тво? в?дчув дзв?нк? ? гож? ноти?
Чи розкош? ус? тво? почув,
шир неосяжну ? тво? пишноти?
Тебе жбурнули на ганебне дно,
гидким тебе плямили чорним словом,
з чужинцями ? наш? заодно
тебе зреклися, о стражденна мово!
Нема?, буц?м, мово, в тебе сл?в
для золотого мудрого казання,
крил не да?ш поетов? на сп?в,
про злидн? мовиш лиш та безталання…
Огидне лихосл?в’я чую я
в?дтод?, як живу на св?т? б?л?м,
про тебе, мово лаг?дна моя,
що серцю над усе при?мна й мила.
Зн?му той бруд, до тебе що пристав,
? це мен? додасть снаги й натхнення –
прийдешне покол?ння, що зроста
хай в?зьме звуки чист? й одкровенн?.
Тебе я в?д приниження зв?льню,
? в чист?м сяйв? бачитиме кожний
тво? величчя. Я обороню
твою красу в в?ках непереможну.
***
Ориг?нал
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам с;, откак съм на света!
С; туй ругателство ужасно, модно,
с; тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
БОЛГАРСЬКА МОВА
Переклад з болгарсько? Любов? Цай
Священна мово прад?д?в мо?х,
одв?чних зойк?в, муки ? страждання,
? мова то?, що у св?т на гр?х
нас породила – не на спод?вання.
Хто т?льки не штовхав тебе в ганьб?,
ославлював? ? хто прир?к на муки?
Чи хтось почути спробував в тоб?
мелод?ю тво?х солодких звук?в?
Чи хто красу ? м?ць тво? збагнув,
тво? в?дчув дзв?нк? ? гож? ноти?
Чи розкош? ус? тво? почув,
шир неосяжну ? тво? пишноти?
Тебе жбурнули на ганебне дно,
гидким тебе плямили чорним словом,
з чужинцями ? наш? заодно
тебе зреклися, о стражденна мово!
Нема?, буц?м, мово, в тебе сл?в
для золотого мудрого казання,
крил не да?ш поетов? на сп?в,
про злидн? мовиш лиш та безталання…
Огидне лихосл?в’я чую я
в?дтод?, як живу на св?т? б?л?м,
про тебе, мово лаг?дна моя,
що серцю над усе при?мна й мила.
Зн?му той бруд, до тебе що пристав,
? це мен? додасть снаги й натхнення –
прийдешне покол?ння, що зроста
хай в?зьме звуки чист? й одкровенн?.
Тебе я в?д приниження зв?льню,
? в чист?м сяйв? бачитиме кожний
тво? величчя. Я обороню
твою красу в в?ках непереможну.
***
Ориг?нал
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам с;, откак съм на света!
С; туй ругателство ужасно, модно,
с; тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Метки: