Пётр Вяземский Молоток и гвоздь Чук и пирон
?МОЛОТОК И ГВОЗДЬ”
Пётр Андреевич Вяземский (1792-1878 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧУК И ПИРОН
?Заради теб аз натрошена съм на пудра! –
гневи се тухла на пирон. – Защо си гад?”
?Защото мене по главата чук ме удря!” –
пиронът казва с яд.
Ударения
ЧУК И ПИРОН
?Заради те́б аз натроше́на съм на пу́дра! –
гневи́ се ту́хла на пиро́н. – Зашто́ си га́д?”
?Зашто́то ме́не по глава́та чу́к ме у́дря!” –
пиро́нът ка́зва с я́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Вяземский
МОЛОТОК И ГВОЗДЬ
?По милости твоей я весь насквозь расколот. –
Кирпич пенял гвоздю, – за что такая злость?”
- ?За то, что в голову меня колотит молот”, –
Сказал с досадой гвоздь.
1823 г.
Пётр Вяземский
THE HAMMER AND THE NAIL (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
?That's by your will I'm broken to end,” –
The brick was blaming a nail, – ?Where's the evil from?”
?That's of the hammer, who was beating my head,” –
The nail answered, annoyed.
---------------
Руският поет, публицист, преводач, историк, литературен критик и държавен деец Пьотр Вяземски (княз Пётр Андреевич Вяземский) е роден на 12/23 юли 1792 г. в Москва. Получава добро образование в йезуитски пансион в Петербург и при професори от Московския университет. През 1812 г. постъпва в московското опълчение и се сражава в битката при Бородино. Изпълнява важни дипломатически задачи и се издига до директор на Държавната банка. Първите си стихове пише през 1802 г., първите му поетични публикации са от 1808 г. във ?Вестник Европы”. Едва 20-годишен, вече е известен като един от най-перспективните млади поети на Русия. През 1825 г. основава сп. ?Московский телеграф”, редовно публикува стихове, рецензии, остри литературни критики, преводи на творби на западноевропейски писатели. Голяма популярност добива с литературно-критическите монографии ?Языков – Гоголь” (1847 г.) и ?Взгляд на литературу нашу в десятилетие после смерти Пушкина” (1847 г.), с литературоведческия труд за руския драматург от екатерининската епоха Денис Фонвизин (1848 г.) и с издадената през 1865 г. на френски език книга с публицистични етюди ?Lettres d’un vétéran russe de l’année 1812 sur la question d’Orient, publiées par P. d’Ostafievo”. Действителен член е на Руската академия на науките (1839 г.), действителен статски съветник (1839 г.), член е на Академията на науките в Санкт Петербург (1841 г.), съосновател и първи председател е на Руското историческо общество (1866 г.). Автор е на стихосбирката ?В дороге и дома” (1862 г.). Умира на 10/22 ноември 1878 г. в германския град Баден-Баден.
Пётр Андреевич Вяземский (1792-1878 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧУК И ПИРОН
?Заради теб аз натрошена съм на пудра! –
гневи се тухла на пирон. – Защо си гад?”
?Защото мене по главата чук ме удря!” –
пиронът казва с яд.
Ударения
ЧУК И ПИРОН
?Заради те́б аз натроше́на съм на пу́дра! –
гневи́ се ту́хла на пиро́н. – Зашто́ си га́д?”
?Зашто́то ме́не по глава́та чу́к ме у́дря!” –
пиро́нът ка́зва с я́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Вяземский
МОЛОТОК И ГВОЗДЬ
?По милости твоей я весь насквозь расколот. –
Кирпич пенял гвоздю, – за что такая злость?”
- ?За то, что в голову меня колотит молот”, –
Сказал с досадой гвоздь.
1823 г.
Пётр Вяземский
THE HAMMER AND THE NAIL (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
?That's by your will I'm broken to end,” –
The brick was blaming a nail, – ?Where's the evil from?”
?That's of the hammer, who was beating my head,” –
The nail answered, annoyed.
---------------
Руският поет, публицист, преводач, историк, литературен критик и държавен деец Пьотр Вяземски (княз Пётр Андреевич Вяземский) е роден на 12/23 юли 1792 г. в Москва. Получава добро образование в йезуитски пансион в Петербург и при професори от Московския университет. През 1812 г. постъпва в московското опълчение и се сражава в битката при Бородино. Изпълнява важни дипломатически задачи и се издига до директор на Държавната банка. Първите си стихове пише през 1802 г., първите му поетични публикации са от 1808 г. във ?Вестник Европы”. Едва 20-годишен, вече е известен като един от най-перспективните млади поети на Русия. През 1825 г. основава сп. ?Московский телеграф”, редовно публикува стихове, рецензии, остри литературни критики, преводи на творби на западноевропейски писатели. Голяма популярност добива с литературно-критическите монографии ?Языков – Гоголь” (1847 г.) и ?Взгляд на литературу нашу в десятилетие после смерти Пушкина” (1847 г.), с литературоведческия труд за руския драматург от екатерининската епоха Денис Фонвизин (1848 г.) и с издадената през 1865 г. на френски език книга с публицистични етюди ?Lettres d’un vétéran russe de l’année 1812 sur la question d’Orient, publiées par P. d’Ostafievo”. Действителен член е на Руската академия на науките (1839 г.), действителен статски съветник (1839 г.), член е на Академията на науките в Санкт Петербург (1841 г.), съосновател и първи председател е на Руското историческо общество (1866 г.). Автор е на стихосбирката ?В дороге и дома” (1862 г.). Умира на 10/22 ноември 1878 г. в германския град Баден-Баден.
Метки:
