Иван Бунин - За все Тебя, Господь, благадарю!

Иван Бунин
За все Тебя, Господь, благодарю!

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЗА ВСИЧКО, ГОСПОДИ, БЛАГОДАРЯ!

За всичко, Господи, благодаря!
Ти след печален ден и след тревоги
даряваш ми вечерната заря,
далечните поля и сините простори.

И както винаги, аз пак съм сам.
Но залезът разлива бляскав пламък
и в него бди Вечерница Звезда,
трепти пред мен като безценен камък.

Щастлив съм аз с печалната съдба
и сладка радост в моя ум съзрява,
че аз съм сам, безмълвно съзерцавам,
на всички чужд – говоря с Теб сега.

1901
Превод: 10.11.2015 г.

---------------------------------------------

За всИчко, ГОсподи, благодарЯ!
Ти слЕд печАлен дЕн и след тревОги
дарЯваш ми вечЕрната зарЯ,
далЕчните полЯ и сИните простОри.

И кАкто вИнаги, аз пАк съм сАм.
Но зАлезът разлИва блЯскав плАмък
и в нЕго бдИ ВечЕрница ЗвездА,
трептИ пред мЕн като безцЕнен кАмък.

ЩастлИв съм Аз с печАлната съдбА
и слАдка рАдост в мОя ум съзрЯва,
че Аз съм сАм, безмЪлвно съзерцАвам,
на всИчки чУжд – говОря с ТЕб сегА.

-----------------------------------------------

ЗА ВСЕ ТЕБЯ, ГОСПОДЬ, БЛАГОДАРЮ!

За все Тебя, Господь, благодарю!
Ты, после дня тревоги и печали,
Даруешь мне вечернюю зарю,
Простор полей и кротость синей дали.

Я одинок и ныне - как всегда.
Но вот закат разлил свой пышный пламень,
И тает в нем Вечерняя Звезда
Дрожа насквозь, как самоцветный камень.

И счастлив я печальною судьбой,
И есть отрада сладкая в сознанье,
Что я один в безмолвном созерцанье,
Что всем я чужд и говорю - с Тобой.

1901

Фото: Irene Amiet