Мама бережёт...
Перевод с болгарского
АТАНАС КАПРАЛОВ
МАМА БДИ
Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.
Понякога ме режат глад и студ -
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето –
имам хляб днес.
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.
Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.
Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост – и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.
Понякога от болки и беди
не виждам утре…
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно –
мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.
Мама бережёт
Тяжёл мой крест, порою путь не прост,
Сгибаюсь под заботами, не споря.
Но тут же распрямляюсь в полный рост,
Так мама бережёт меня от горя.
Мне холодно и голодно порой,
И адская у ног пылает яма.
Но вот - есть хлеб сегодня и покой,
Так бережёт меня от горя мама.
Как сердце разрывается порой
От клеветы, в предательствах и драмах,
Но снова пульс спокойною волной,
Так бережёт меня от горя мама.
Порой во мне звереет человек -
Миг до греха, падения и срама.
Но вот в конце туннеля виден свет,
Так бережёт его от горя мама.
Порою я от горя и беды
не вижу утро...
Мир
завис как-будто!
Но мне не страшно -
Мама горе бдит
и веру мне Господнюю приносит.
АТАНАС КАПРАЛОВ
МАМА БДИ
Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.
Понякога ме режат глад и студ -
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето –
имам хляб днес.
И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.
Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви.
От предателства.
От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.
Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен.
Миг лудост – и го няма!
Но пърха той,
ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.
Понякога от болки и беди
не виждам утре…
Свят,
висиш на косъм!
Но няма страшно –
мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.
Мама бережёт
Тяжёл мой крест, порою путь не прост,
Сгибаюсь под заботами, не споря.
Но тут же распрямляюсь в полный рост,
Так мама бережёт меня от горя.
Мне холодно и голодно порой,
И адская у ног пылает яма.
Но вот - есть хлеб сегодня и покой,
Так бережёт меня от горя мама.
Как сердце разрывается порой
От клеветы, в предательствах и драмах,
Но снова пульс спокойною волной,
Так бережёт меня от горя мама.
Порой во мне звереет человек -
Миг до греха, падения и срама.
Но вот в конце туннеля виден свет,
Так бережёт его от горя мама.
Порою я от горя и беды
не вижу утро...
Мир
завис как-будто!
Но мне не страшно -
Мама горе бдит
и веру мне Господнюю приносит.
Метки: