Осип Мандельштам - Тянется лесом дороженька пыльна

Осип Мандельштам
***Тянется лесом дороженька пыльная

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Прашна пътека в гората се вие,
тихо и пусто навред,
лее Родината сълзи обилни,
спи, и в съня си, безсилна робиня,
мъките чака безчет.

Ето треперят брезичките плачущи
и се раздвижват за миг,
сенки полягат по прашните пътища,
облак пълзи и мъглите обгръщат ги,
страшното идва със вик ...

С горда осанка, с лицата преситени...
Стъпили в стреме с нозе.
Сива пушилка повдигат копитата
в коловози оставят те дирите...
Все на добрите коне.

Край се не вижда. Заострени щикове
в слънцето ярко блестят.
Пълен е въздухът с песни и викове,
зверски огньове в очите им бликнали,
черни очите горят...

Спри! Не смущавай с фалшиво веселие,
робския сън не руши.
Радост ще има за вас в новоселие,
с хляба, солта, това селско изделие...
В стремето здраво стъпи.

Силите зверски ще са в стълкновение
с вечната правда любов!
Гробове скоро полето ще стелят,
щикове с вилите сили ще мерят,
ще се обагрят във кръв!

1906
Превод: април 2015 г.
____________________________________

ПрАшна пътЕка в горАта се вИе,
тИхо и пУсто наврЕд,
лЕе РодИната сЪлзи обИлни,
спИ, и в сънЯ си, безсИлна робИня,
мЪките чАка безчЕт.

Ето трепЕрят брезИчките плАчущи
И се раздвИжват за мИг,
сЕнки полЯгат по прАшните пЪтища,
Облак пълзИ и мъглИте обгрЪщат ги,
стрАшното Идва със вИк ...

С гОрда осАнка, с лицАта пресИтени...
СтЪпили в стрЕме с нозЕ.
СИва пушИлка повдИгат копИтата
в коловОзи остАвят те дИрите...
ВсЕ на добрИте конЕ.

КрАй се не вИжда. ЗаОстрени щИкове
в слЪнцето Ярко блестЯт.
ПЪлен е вЪздухът с пЕсни и вИкове,
звЕрски огньОве в очИте им блИкнали,
чЕрни очИте горЯт...

СпрИ! Не смущАвай с фалшИво весЕлие,
рОбския сЪн не рушИ.
РАдост ще Има за вАс в новосЕлие,
с хлЯба, солтА, това сЕлско издЕлие...
В стрЕмето здрАво стъпИ.

СИлите звЕрски ще сА в стълкновЕние
с вЕчната прАвда любОв!
ГрОбове скОро полЕто ще стЕлят,
щИкове с вИлите сИли ще мЕрят,
ще се обАгрят във крЪв!

---------------------------------------------

***

Тянется лесом дороженька пыльная,
Тихо и пусто вокруг,
Родина, выплакав слезы обильные,
Спит, и во сне, как рабыня бессильная,
Ждет неизведанных мук.

Вот задрожали березы плакучие
И встрепенулися вдруг,
Тени легли на дорогу сыпучую:
Что-то ползет, надвигается тучею,
Что-то наводит испуг...

С гордой осанкою, с лицами сытыми...
Ноги торчат в стременах.
Серую пыль поднимают копытами
И колеи оставляют изрытыми...
Все на холеных конях.

Нет им конца. Заостренными пиками
В солнечном свете пестрят.
Воздух наполнили песней и криками,
И огоньками звериными, дикими
Черные очи горят...

Прочь! Не тревожьте поддельным веселием
Мертвого, рабского сна.
Скоро порадуют вас новоселием,
Хлебом и солью, крестьянским изделием...
Крепче нажать стремена!

Скоро столкнется с звериными силами
Дело великой любви!
Скоро покроется поле могилами,
Синие пики обнимутся с вилами
И обагрятся в крови!

1906