Борис Пастернак - Свидание
Борис Пастернак
Свидание
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СРЕЩА
Засипва сняг пътеки,
по покриви снове.
Излизам с крачка лека:
а ти зад входа бе.
Сама, с палтото тясно,
без шапка, без гамаш,
с вълнение безгласно
топиш снега в уста.
Дървета и огради,
невидими в мъгли.
Сама сред снегопада
на ъгъла стоиш.
От мократа забрадка
ръкавът цял облят
и светли росни капки
в косата ти блестят.
Ти цяла озарена
от кичур русокос:
лице, снага смирена,
палтенцето и то.
И мокрите ресници,
и погледа в печал,
съзвучие на всичко
е твоят образ цял.
И сякаш бе желязо,
обвито в антимон,
в сърцето ми се вряза
по нечии закон.
Останаха навеки
смирените черти
и друго не ми свети
в света немилостив.
И двойна оттогава
е тази нощ от сняг,
не раздели ни двама
ни граница, ни праг.
В изминали години
кои сме ний, отгде,
щом клюките са живи,
а ний в света не сме?
1949
Превод: 08.12.2015 г.
-----------------------------------
ЗасИпва снЯг пътЕки,
по пОкриви сновЕ.
ИзлИзам с крАчка лЕка:
а тИ на вхОда бЕ.
СамА, в палтОто тЯсно,
без шАпка, без гамАш,
с вълнЕние безглАсно
топИш снегА в устА.
ДървЕта и огрАди,
невИдими в мъглИ.
СамА сред снегопАда
на Ъгъла стоИш.
От мОкрата забрАдка
ръкАвът цЯл облЯт
и свЕтли рОсни кАпки
в косАта ти блестЯт.
Ти цЯла озарЕна
от кИчур русокОс :
лицЕ, снагА смирЕна,
палтЕнцето и тО.
И мОкрите реснИци,
и пОгледа в печАл,
съзвУчие на всИчко
е твОят Образ цЯл.
И сЯкаш бе желЯзо,
обвИто в антимОн,
в сърцЕто ми се врЯза
по нЕчии закОн.
ОстАнаха навЕки
смирЕните чертИ
и дрУго не мИ свЕти
в светА немилостИв.
И двОйна оттогАва
е тАзи нОщ от снЯг,
не разделИ ни двАма
ни грАница, ни прАг.
В измИнали годИни
коИ сме нИй, отгдЕ,
щом клЮките са жИви,
а нИй в светА не смЕ?
-----------------------------
СВИДАНИЕ
Засыпет снег дороги,
Завалит скаты крыш.
Пойду размять я ноги:
За дверью ты стоишь.
Одна, в пальто осеннем,
Без шляпы, без калош,
Ты борешься с волненьем
И мокрый снег жуешь.
Деревья и ограды
Уходят вдаль, во мглу.
Одна средь снегопада
Стоишь ты на углу.
Течет вода с косынки
По рукаву в обшлаг,
И каплями росинки
Сверкают в волосах.
И прядью белокурой
Озарены: лицо,
Косынка, и фигура,
И это пальтецо.
Снег на ресницах влажен,
В твоих глазах тоска,
И весь твой облик слажен
Из одного куска.
Как будто бы железом,
Обмокнутым в сурьму,
Тебя вели нарезом
По сердцу моему.
И в нем навек засело
Смиренье этих черт,
И оттого нет дела,
Что свет жестокосерд.
И оттого двоится
Вся эта ночь в снегу,
И провести границы
Меж нас я не могу.
Но кто мы и откуда,
Когда от всех тех лет
Остались пересуды,
А нас на свете нет?
1949
Художник: Лорен Харрис ?Снегопад“, 1920
Свидание
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СРЕЩА
Засипва сняг пътеки,
по покриви снове.
Излизам с крачка лека:
а ти зад входа бе.
Сама, с палтото тясно,
без шапка, без гамаш,
с вълнение безгласно
топиш снега в уста.
Дървета и огради,
невидими в мъгли.
Сама сред снегопада
на ъгъла стоиш.
От мократа забрадка
ръкавът цял облят
и светли росни капки
в косата ти блестят.
Ти цяла озарена
от кичур русокос:
лице, снага смирена,
палтенцето и то.
И мокрите ресници,
и погледа в печал,
съзвучие на всичко
е твоят образ цял.
И сякаш бе желязо,
обвито в антимон,
в сърцето ми се вряза
по нечии закон.
Останаха навеки
смирените черти
и друго не ми свети
в света немилостив.
И двойна оттогава
е тази нощ от сняг,
не раздели ни двама
ни граница, ни праг.
В изминали години
кои сме ний, отгде,
щом клюките са живи,
а ний в света не сме?
1949
Превод: 08.12.2015 г.
-----------------------------------
ЗасИпва снЯг пътЕки,
по пОкриви сновЕ.
ИзлИзам с крАчка лЕка:
а тИ на вхОда бЕ.
СамА, в палтОто тЯсно,
без шАпка, без гамАш,
с вълнЕние безглАсно
топИш снегА в устА.
ДървЕта и огрАди,
невИдими в мъглИ.
СамА сред снегопАда
на Ъгъла стоИш.
От мОкрата забрАдка
ръкАвът цЯл облЯт
и свЕтли рОсни кАпки
в косАта ти блестЯт.
Ти цЯла озарЕна
от кИчур русокОс :
лицЕ, снагА смирЕна,
палтЕнцето и тО.
И мОкрите реснИци,
и пОгледа в печАл,
съзвУчие на всИчко
е твОят Образ цЯл.
И сЯкаш бе желЯзо,
обвИто в антимОн,
в сърцЕто ми се врЯза
по нЕчии закОн.
ОстАнаха навЕки
смирЕните чертИ
и дрУго не мИ свЕти
в светА немилостИв.
И двОйна оттогАва
е тАзи нОщ от снЯг,
не разделИ ни двАма
ни грАница, ни прАг.
В измИнали годИни
коИ сме нИй, отгдЕ,
щом клЮките са жИви,
а нИй в светА не смЕ?
-----------------------------
СВИДАНИЕ
Засыпет снег дороги,
Завалит скаты крыш.
Пойду размять я ноги:
За дверью ты стоишь.
Одна, в пальто осеннем,
Без шляпы, без калош,
Ты борешься с волненьем
И мокрый снег жуешь.
Деревья и ограды
Уходят вдаль, во мглу.
Одна средь снегопада
Стоишь ты на углу.
Течет вода с косынки
По рукаву в обшлаг,
И каплями росинки
Сверкают в волосах.
И прядью белокурой
Озарены: лицо,
Косынка, и фигура,
И это пальтецо.
Снег на ресницах влажен,
В твоих глазах тоска,
И весь твой облик слажен
Из одного куска.
Как будто бы железом,
Обмокнутым в сурьму,
Тебя вели нарезом
По сердцу моему.
И в нем навек засело
Смиренье этих черт,
И оттого нет дела,
Что свет жестокосерд.
И оттого двоится
Вся эта ночь в снегу,
И провести границы
Меж нас я не могу.
Но кто мы и откуда,
Когда от всех тех лет
Остались пересуды,
А нас на свете нет?
1949
Художник: Лорен Харрис ?Снегопад“, 1920
Метки: