Эрвинъ Бартеев Одиночество Самота

?ОДИНОЧЕСТВО”
Эрвинъ Бартеев
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


САМОТА

Тръбен звук тишината раздра,
стресна гълъб с крила трепетлика,
с нотка дрезгава трогна луна,
в унисон псета дворни завиха.

Самотата изтръгна къс нож.
Мъка с устни мундщука придърпа.
Пораздвижи се тежката нощ
с мрак покоя разкъсан да кърпи.

Пламват с погледи къщите вън,
а след миг в тъмнина пак политват,
в кинолента разбития сън
да монтират напразно опитват.

Звук изчезна, в простора се вля,
псета спряха усърдно да лаят
и луната със сълзи заля
равнината от края до края.

Илюзорен покой се разля,
с разкаяние млъкна тръбата.
Пак тъгата души завладя,
все тъй с устни мундщука премята.


Ударения
САМОТА

ТрЪбен звУк тишинАта раздрА,
стрЕсна гЪлъб с крилА трепетлИка,
с нОтка дрЕзгава трОгна лунА,
в унисОн псЕта двОрни завИха.

СамотАта изтрЪгна къс нОж.
МЪка с Устни мундщУка придЪрпа.
ПораздвИжи се тЕжката нОщ
с мрАк покОя разкЪсан да кЪрпи.

ПлАмват с пОгледи кЪщите вЪн,
а след мИг в тъмнинА пак полИтват,
в кинолЕнта разбИтия сЪн
да монтИрат напрАзно опИтват.

ЗвУк изчЕзна, в простОра се влЯ,
псЕта спрЯха усЪрдно да лАят
и лунАта със сЪлзи залЯ
равнинАта от крАя до крАя.

ИлюзОрен покОй се разлЯ,
с разкаЯние млЪкна тръбАта.
ПАк тъгАта душИ завладЯ,
всЕ тъй с Устни мундщУка премЯта.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эрвинъ Бартеев
ОДИНОЧЕСТВО

Звук трубы растерзал тишину
Всполошил голубиные крылья
Сиплой нотой растрогал Луну
В унисон псы цепные завыли

Одиночество вырвалось прочь
Грусть губами мундштук зажимает
Встрепенулась тяжелая ночь
Тишине мраком дыры латает

Светом вспыхнули очи домов
Через миг в темноту погружаясь
В киноленте оборванных снов
Кадры склеить напрасно пытаясь

Звук исчез, растворился вдали
Псы усердные стихли отлаяв
Лунный свет как слезами залил
Всю окрестность от края до края

Иллюзорный вернулся покой
И труба в покаянье немая
Только грусть, завладевши душой
Все губами мундштук зажимает

http://stihi.ru/2011/06/20/5707


* (экспромт: Акос Анатолий Косенко)

Не могу перевод оценить
И болгарский совсем я не знаю,
Русский текст я готов полюбить,
Слово каждое в нём обожаю.

Звук трубы долетел до луны,
Разбудил краски яркие ночи
И остался лишь звук тишины,
Что б закрыть все уставшие очи.