Александър Блок - Запевающий сон, зацветающий цвет
Александър Блок
***Запевающий сон, зацветающий цвет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Зазвънтява сънят, разцъфтява цветът,
потъмнява денят и угасва светът.
Под прозореца мой, цъфнал люляк видях.
Беше пролетен ден – бързо той отлетя.
От дъха на цветя по корниза от мрак
се промъкваше сянка и риза развя.
Задуши ме тъга и душата ми взе,
на прозорец стоях с трепет тих във сърце.
И не помня - как лъхна в лицето ми тя,
И запявайки топло, пред входа се спря.
Превод: май 2015 г.
------------------------------------
ЗазвънтЯва сънЯт, разцъфтЯва цветЪт,
потъмнЯва денЯт и угАсва светЪт.
Под прозОреца мОй, цъфнал лЮляк видЯх.
Беше прОлетен дЕн – бързо тОй отлетЯ.
От дъхА на цветЯ по корнИза от мрАк
се промЪкваше сЯнка и рИза развЯ.
ЗадушИ ме тъгА и душАта ми взЕ,
на прозОрец стоЯх с трепет тИх във сърцЕ.
И не пОмня - как лЪхна в лицЕто ми тЯ,
и запЯвайки тОпло, пред вхОда се спрЯ.
--------------------------------------------------
***
Запевающий сон, зацветающий цвет,
Исчезающий день, погасающий свет.
Открывая окно, увидал я сирень.
Это было весной - в улетающий день.
Раздышались цветы - и на темный карниз
Передвинулись тени ликующих риз.
Задыхалась тоска, занималась душа,
Распахнул я окно, трепеща и дрожа.
И не помню - откуда дохнула в лицо,
Запевая, сгорая, взошла на крыльцо.
***Запевающий сон, зацветающий цвет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Зазвънтява сънят, разцъфтява цветът,
потъмнява денят и угасва светът.
Под прозореца мой, цъфнал люляк видях.
Беше пролетен ден – бързо той отлетя.
От дъха на цветя по корниза от мрак
се промъкваше сянка и риза развя.
Задуши ме тъга и душата ми взе,
на прозорец стоях с трепет тих във сърце.
И не помня - как лъхна в лицето ми тя,
И запявайки топло, пред входа се спря.
Превод: май 2015 г.
------------------------------------
ЗазвънтЯва сънЯт, разцъфтЯва цветЪт,
потъмнЯва денЯт и угАсва светЪт.
Под прозОреца мОй, цъфнал лЮляк видЯх.
Беше прОлетен дЕн – бързо тОй отлетЯ.
От дъхА на цветЯ по корнИза от мрАк
се промЪкваше сЯнка и рИза развЯ.
ЗадушИ ме тъгА и душАта ми взЕ,
на прозОрец стоЯх с трепет тИх във сърцЕ.
И не пОмня - как лЪхна в лицЕто ми тЯ,
и запЯвайки тОпло, пред вхОда се спрЯ.
--------------------------------------------------
***
Запевающий сон, зацветающий цвет,
Исчезающий день, погасающий свет.
Открывая окно, увидал я сирень.
Это было весной - в улетающий день.
Раздышались цветы - и на темный карниз
Передвинулись тени ликующих риз.
Задыхалась тоска, занималась душа,
Распахнул я окно, трепеща и дрожа.
И не помню - откуда дохнула в лицо,
Запевая, сгорая, взошла на крыльцо.
Метки: