Нощ светла

Нощ светла, над река тихо грее луна,
И лъщи от сребро гълъбова вълна.
Тъмен лес… Тишина на зелени клони…
Славей там не пее свои звънки песни.

Мой приятел, мой мил, аз във всяко време
През нощта при луна спомням си за тебе.
В тази нощ при луна дори в чужди страни,
Мой приятел, мой мил, ти за мене мисли.

Под луна разцъфтяха сини цветове,
Този цвят – е в моето сърце блянове.
Аз към тебе летя, твое име шептя,
При луна в тишина аз тъжа със цветя.

Перевод с русского (неизв. автор (Л.Г., текст. в обр. М./Н. Языкова), "Ночь светла")

Оригинал см.:
http://a-pesni.org/romans/prigozij/notchsvetla.htm