Осип Мандельштам - Silentium
Осип Мандельштам
Silentium
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Silentium*
Не е родена още тя,
тя музика е и е слово,
защото в жизненото лоно
са слети всички същества.
Гърдите морски дишат тайно,
но лудо заблестя денят.
И в черния лазурен съд
белее люлякова пяна.
И нека моята уста
открие нямото начало,
от раждането ми останал
кристалния пречистен глас.
Бъди си, Афродита, пяна,
в слова и в музика се влей,
сърце с сърцето да се слей
до жизненото им начало!
1910, 1935
* Молчание (лат.)
Превод: 17.01.2015 г.
----------------------------------
Не Е родЕна Още тЯ,
тя мУзика е и е слОво,
защОто в жИзненото лОно
са слети всИчки съществА.
ГърдИте мОрски дИшат тАйно,
но лУдо заблестЯ денЯт.
И в чЕрния лазУрен сЪд
белЕе лЮлякова пЯна.
И нЕка мОята устА
открИе нЯмото начАло,
от рАждането ми остАнал
кристАлния пречИстен глАс.
БъдИ си, АфродИта, пЯна,
в словА и в мУзика се влЕй,
сърцЕ с сърцЕто да се слЕй
до жИзненото им начАло!
Silentium*
Она еще не родилась,
Она и музыка и слово,
И потому всего живого
Ненарушаемая связь.
Спокойно дышат моря груди,
Но, как безумный, светел день.
И пены бледная сирень
В черно-лазоревом сосуде.
Да обретут мои уста
Первоначальную немоту,
Как кристаллическую ноту,
Что от рождения чиста!
Останься пеной, Афродита,
И, слово, в музыку вернись,
И, сердце, сердца устыдись,
С первоосновой жизни слито!
1910, 1935
* Молчание (лат.)
Silentium
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Silentium*
Не е родена още тя,
тя музика е и е слово,
защото в жизненото лоно
са слети всички същества.
Гърдите морски дишат тайно,
но лудо заблестя денят.
И в черния лазурен съд
белее люлякова пяна.
И нека моята уста
открие нямото начало,
от раждането ми останал
кристалния пречистен глас.
Бъди си, Афродита, пяна,
в слова и в музика се влей,
сърце с сърцето да се слей
до жизненото им начало!
1910, 1935
* Молчание (лат.)
Превод: 17.01.2015 г.
----------------------------------
Не Е родЕна Още тЯ,
тя мУзика е и е слОво,
защОто в жИзненото лОно
са слети всИчки съществА.
ГърдИте мОрски дИшат тАйно,
но лУдо заблестЯ денЯт.
И в чЕрния лазУрен сЪд
белЕе лЮлякова пЯна.
И нЕка мОята устА
открИе нЯмото начАло,
от рАждането ми остАнал
кристАлния пречИстен глАс.
БъдИ си, АфродИта, пЯна,
в словА и в мУзика се влЕй,
сърцЕ с сърцЕто да се слЕй
до жИзненото им начАло!
Silentium*
Она еще не родилась,
Она и музыка и слово,
И потому всего живого
Ненарушаемая связь.
Спокойно дышат моря груди,
Но, как безумный, светел день.
И пены бледная сирень
В черно-лазоревом сосуде.
Да обретут мои уста
Первоначальную немоту,
Как кристаллическую ноту,
Что от рождения чиста!
Останься пеной, Афродита,
И, слово, в музыку вернись,
И, сердце, сердца устыдись,
С первоосновой жизни слито!
1910, 1935
* Молчание (лат.)
Метки: