Восход солнца
по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/09/14/658
По следам мечты убегающей-
Одна слеза рифмы молчания...
Снова мысли о тебе в снегах тающих,
Снова возвращаюсь...-о тебе чаяния.
Женщина ,
Которая болеет тобой до бесконечности,
Вопреки непознанной неизвестности,
Как костёр, горящий в лесу вечности,
Сохранить о нём в душе песенность,
Вопреки ветру,морям, дождям...( что ищут меня безумные).
А ты ревнуешь меня к птичьим стаям,
И солнце смотрит в глаза и небо лазурное,
И крылья за моей спиной вырастают...
По следам мечты убегающей,
Я до сих пор возвращаюсь в твоё ясное утро,
Успеть подарить любовь тебе, обо мне мечтающему,
Чтобы была твоя жизнь восходом солнца чудным...
Художник:Mihael Longo
Бягащи стъпки
Йорданка Господинова
По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата
от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…
По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2012/09/14/658
По следам мечты убегающей-
Одна слеза рифмы молчания...
Снова мысли о тебе в снегах тающих,
Снова возвращаюсь...-о тебе чаяния.
Женщина ,
Которая болеет тобой до бесконечности,
Вопреки непознанной неизвестности,
Как костёр, горящий в лесу вечности,
Сохранить о нём в душе песенность,
Вопреки ветру,морям, дождям...( что ищут меня безумные).
А ты ревнуешь меня к птичьим стаям,
И солнце смотрит в глаза и небо лазурное,
И крылья за моей спиной вырастают...
По следам мечты убегающей,
Я до сих пор возвращаюсь в твоё ясное утро,
Успеть подарить любовь тебе, обо мне мечтающему,
Чтобы была твоя жизнь восходом солнца чудным...
Художник:Mihael Longo
Бягащи стъпки
Йорданка Господинова
По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли
и въпреки това е непозната.
Която като огънче гори,
но искаш да я пазиш там, в душата
от вятъра, морето и дъжда…
/те всички до полуда ме намират/.
Ревнуваш ме от птичите ята,
а слънцето в очите ми се взира…
По бягащите стъпки на съня
аз пак във твойто утро ще се върна.
Успея ли с любов да те даря,
живота си във изгрев ще превърна…
Метки: