VIII Международный конкурс. Величка Петрова
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ
http://www.stihi.ru/avtor/viliro
Об авторе:
Вили Ро / Величка Петрова /
Родена в град Сливен. Завършила е педагогика в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, след това и логопедия в същия университет а от 93г. специализира психологично консултиране. Работи в Димитровград на свободна практика като педагог-психолог.
Нейни стихове са публикувани в ?Български писател”, ?Южнобългарски страници”, ?Стихове и спомени посветени на Пеньо Пенев” под редакцията на Атанас Капралов и Леко Славов, ?Бий барабанчик” на Атанас Тончев, в различни литературни сборници и в периодичния печат. Има излъчвания по БНР, БНТ, БТВ. Участвала е в литературни четения в НДК- София, Пловдив, Казанлък и др.
Автор е на стихосбирките: ?Печална струна в моето сърце”- 1992г., “От миглено разстояние” и ?С дъх на мъжко отсъствие”- 1995г., ?Стрелец на мигове”- 1998г., ?Грехът на бащата”- 2000г./номинирана за награда, но не е получена, поради късното й излизане от печат/ ?Вечност”- 2002г., и ?Вятърът на страстта”- 2007г. ?Нектарът на грешките” -2010г. Присъства като автор в учебника по музика на издателство НП. Присъства в електронното издание на Стихи Ру. Има стихове преведени на португалски и руски език. Член е на Съюза на независимите писатели в България.
============== =================== ============================== ==================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ
ЗАВОЕВАТЕЛ
http://www.stihi.ru/2014/06/19/2567
Колко пъстрота в душата ми,
ако близко си до мен…
Гневна е
без теб съдбата ми
сърдит денят и провален.
Всяка кота на сърцето ли,
всеки ритъм си превзел…
И прегръща ме
небето ли,
щом очи над мен си свел…
Най-усмихнатото щастие
и най-тъжния копнеж.
Пъзел съм на неврострастие,
миг тревожен
и летеж.
Колко празен е живота ми
без усмивката ти днес.
Слънце си на хоризонта ми.
Идвай
и в деня ми влез.
18.06.2014г.
------------ ----------- -----------
ОБИЧ
http://www.stihi.ru/2014/06/09/7220
Въздухът
от нежност е сгъстен.
Чак по устните ми е
полепнал.
Парфюмът ти,
по кожата ми тен,
сънищата сладки ми е спретнал.
Една несбъднатост
ми сбъдна
ти
и разголи
нежността до бяло,
макар че ревност някъде сумти,
в сърцето ми
по тебе оглупяло.
Въздухът от нежност е сгъстен.
С изгревите
слънчево ме палиш.
Животът ми е с тебе
награден.
С обичта си Господ
ме погали.
9.06.2014г.
----------- ----------- -----------
ВИНОВЕН
http://www.stihi.ru/2014/06/07/6885
Виновна съм
от А до Я,
по всяка буква
от морала.
По всеки параграф
греша
и съм любимка
на провала.
Виновна съм.
Навярно с яд,
съдбата ме избра за
пешка,
на закуска и обяд
да си желаната ми
грешка.
А вечерта да си нектар
и аромата на парфюма,
на сънищата господар,
на утрото
сърдечна струна.
Виновна съм от А до Я,
по всяка буква
на морала.
Приемам своята съдба
да съм жената
на провала.
5.06.2014г.
--------- ------------- -----------
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ
БЕЗ ТЕБ РУСИЯ
Светът без теб Русия е безимен.
Какъв би бил без руската душа -
богата, необятна, несравнима,
сравнима само с Руската Тайга.
Светът без теб Русия е безмирен.
Какъв би бил без Курската дъга -
изтръгнала надежда в мрака пъклен
за нова животворна светлина.
Светът без теб Русия има име:
Омраза, Алчност, Завист и Злина,
но Волга е душата ти от нине
с велика обич в своите деца.
Неразгадана приласкава вопли,
с дълбочина на майчино сърце,
разлива свобода и прави топла
усмивката на руското лице.
Какво би бил светът без теб Русия?...
* * *
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
МИРАЖ
в памет на Галина Губарева
http://www.stihi.ru/2011/11/15/1486
Сънувам се - зора на птича песен,
усмивката на вятъра надвесен
в сълзата на росата притаила
нежността на непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта приспано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм и нежност ще остана,
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало момиче
в шепота на минзухар с кокиче.
* * *
МИРАЖ
Величка Петрова
В память о Галине Губаревой.
Подстрочный перевод Ольги Борисовой.
http://www.stihi.ru/2011/11/18/8167
Сновидение-на зоре птичье пение,
Улыбка висит на ветру.
В слезах росы затаилась
Нежность непонятной силы.
Сновидение поцелуем на плечо,
Когда солнце ночью спит,
И качается на облаках луна
Преображает меня по утрам зарница
Нежность я и нежность останется,
Нежность , нежность рассеяна.
Аромат пылающий на девушке
в шепоте крокуса с подснежником.
* * *
МИРАЖ
Перевод с болгарского
Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/01/29/605
В память о Галине Губаревой
Проснулась зорька от песен птичьих,
И улыбнулась во всё обличие,
А слёзы в росах от всех укрыла,
В них скрыта нежность – большая сила.
Заря, проснувшись, целует окна,
За ночь, остыли без солнца стёкла,
Как в зеркалах, лишь луна качалась,
Да звёзд сияние в них отражалось.
Заря собрала добро и нежность
Любовь вобрала, как бесконечность.
В ней запах девы, святой и чистой,
Шафрана шёпот, звезды лучистой…
Олег Глечиков
28 января 2012 года
======== ========== ================
НОСИМ ТЕ ДО ДНЕС
Величка Петрова
( СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ ГАЛОЧКЕ )
Светлината ли е твоя дом?
Вихрите ли – братя и сестрите?
Ефирен дух и Божествен стон
Телефона буди на душите.
Лятна си в извечния сезон…
Ароматна с пурпурна украса
Ярка и над моя небосклон
Паметна мечтите си поднасяш.
Амурени нестъкнати мечти,
Мамят ме и водят там, където
Янтърна звезда в ума звезди,
Тихо смъкнала се от небето.
Грабнала отвъдни светове,
Априлски хлад, но душа без вопли.
Любовта ни носи и зове
Обич да дадем за обич топла.
Чувам те и в радост и беди.
Китарата в душата ми звъни,
Ехото на твоя стих реди..
25.04. 2012г.
============= =========== =============
НАЧАЛО
Величка Петрова
Още крачка.
И ето безкрая.
Всеки път извървян
е начало.
Друг е ритъмът.
Друг ще е Раят.
Но душата ми
пак
ще е в бяло.
Пак
ще идват
и спират
пътеки.
Пак
ще зрее сълза в хоризонта.
И така.
И така
и навеки…
Кръговрат.
Небосвод.
Друм и порта.
***
НАЧАЛО
Величка Петрова
Подстрочный перевод
с болгарского С.Мурашевой.
Еще один шаг.
И это бесконечность.
Каждый раз, когда я шла
начиналось всё сначала.
Другой ритм.
Там на небе.
Но моя душа
снова
будет в белом.
а потом
вернется
и будет
двигаться
по спирали.
взрослеет и гаснет за горизонтом.
И так
постоянно...
Круговорот.
Небо,
Шоссе и пристань.
* * *
"Начало"
Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.
http://www.stihi.ru/2012/03/22/8667
Еще один шаг –
это шаг
в бесконечность.
Каждый первый мой шаг –
было только начало.
Ритм другой
там в Раю,
не одета я
в млечность,
ведь последний
мой шаг
горизонтом
скрывало…
По спирали
идет
этот круговорот:
путь земной
по шоссе,
а потом
небосвод.
* * *
======= ===============
=========== ======== ==============
Величка Петрова
Искаш ме,
копнееш да ме имаш?
Може би желаеш да ме гледаш…
Но това не значи,
че ме виждаш.
Виждаш ли ме, сигурно разбираш
дълбокото изкуство да ме чувстваш.
Чувстваш ли ме, вече ме усещаш.
Усещаш ли ме знам, че ме обичаш…
Искаш ли ме?
============== ========== ================
ХОРО
Величка Петрова
С птици утрото зари, блестят крилата,
водят стройното хоро към чудесата.
Долу вятърът вилней, озъбил клони,
гнезда изпразнени люлей и спомен гони.
Топлина от птичи род и птича врява,
зъзне днеска без живот и се прощава.
Птичето хоро искри
из небесата.
Обич птича ли гори?
Черней земята.
============= ========= ================
ПЕНЬО КЪМ МАРИЯ
Величка Петрова
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми
огън и зной е.
Отворена рана си знам,
но биле какво да ти дам…
Само бури
и обич,
и страст –
на живота бодливия храст
в дън сърцето са свили гнездо,
в дън сърцето
да чакат Годо.
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми огън и зной е.
В пътя до мен
бе сиротна.
Несподелена,
самотна
беше твоята хладна постеля.
Беше твоята тъжна неделя.
Затова не тъжи,
не тъжи.
Светлината край тебе
кръжи,
Небосводът е повече син
през очите на нашия син.
Моя горест,
мой бряг несломен.
Там те чакам до светлия ден.
Мъченице и Слънчице мое.
=========== ================ ===================
ПАРК ?ПЕНЬО ПЕНЕВ”
Величка Петрова
В парка – зелена прохлада.
Място за миг на отрада.
Вятърът гали ни тихо, песен от няколко стиха,
клоните сплитат, опрели пръсти до лилии бели.
И се разнася тогава, с пролетен дъх на морава
светът му с мечти разпилени
до непознати вселени.
И покорява объркан, дързък, до болка отъпкан,
нови слънца, избуели от бръчките посивели.
* * *
ПАРК ПЕНЬО ПЕНЕВА
(Авторизированный перевод с болгарского
Екатерины Козыревой)
В парке зелёном прохлада
Вмещается в миг отрада,
Ветер ласкает с тиха несколько песен стиха,
Переплетаясь, склонили, лепестки белые лилии
Впитала их аромат в дыхании весны мурава.
В светлых грёзах раскрылся поэт
Во вселенной непознанных лет.
Покорным быть обречён, гордо сдержал боль и стон,
Новые солнца взошли в памяти горней земли.
* * *
Парк имени Пеньо Пенева
Перевод
http://www.stihi.ru/2011/11/14/3035
Виктор Дубовицкий
В парке зелёном прохлада -
Милому сердцу отрада.
Заверть летит по аллеям, мудрые строки лелея.
Ветви сплетаются в стиле тонко изогнутых лилий.
Травы шумят по газонам, воздух струится озоном.
Грёзы волшебные тают,
К новым мирам улетают.
В парк беспокойный, открытый, смелый, до боли избитый,
В парк по-весеннему пёстрый яркие падают звёзды.
14.11.2011 г.
=============== ======== ============== ================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДЪГА
Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.
Светлана Трагоцкая 2
Подстрочник
Реет невольно
В воспоминании птицы,
В смехе ветра,
В слезах росы…
В быстрому потоке
Что питает сердце,
Быстро найдётся
Любимая река?
Дождь разгоняет дерзко
Тени облаков,
Жаждущие чувства…
И рождается радуга,
Мгновение нежности,
Детская лучезарность
На солнце с дождём.
* * *
РАДУГА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2011/05/05/7747
Вспыхнет невольно
В памяти птицы.
В ветра улыбке,
В росах искрится.
Чистым потоком
В сердце прольётся.
Пороги , преграды,
Любовь отзовётся?
Дождь гонит тучи,
Облако тенью.
Солнечный лучик,
Счастья мгновенье.
Солнце и дождик,
И лучезарность.
Радуга светит,
Детская радость!
===============================================
РУСИЯ
Величка Петрова
Дали без теб светът ще е безимен?
Какъв би бил без руската душа -
богата, необятна, несравнима,
сравнима само с Руската тайга.
Дали без теб светът ще е безумен?
Какъв би бил без Курската дъга -
изтръгнала живота в мрака пъклен,
към нова животворна светлина.
Дали войникът руски е предание -
сибирски вълк, през вълчи време впряг,
одръзновено северно сияние
или космичен лъч в победен бяг…
Нарамил времето от смут, победи
с духа на Шипка, Плевен и Батак,
войникът руски през кръвта ни гледа
и в дни на бури и на слънчев злак.
Светлее величавото ти име
с омраза и любов, с война и мир,
душата ти по Волга пей от нине,
безбрежна по безбрежната ти шир.
Русия - щит, загадка, връх и вопли,
безкрайността загадъчна, с лице,
разлива свобода и обич топла
с омъдростено майчино сърце.
* * *
РОССИЯ
перевод с болгарского языка на русский язык
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2012/04/07/7442
Не без тебя ль мир потерял бы имя?
Неполным стал. Каков его удел
без русской широты неизъяснимой –
тайге сродни – без славных ее дел?
Не без тебя ли обезуметь миру,
погибнуть в пекле адова огня?
Ты Курскою Дугой вносила меру
за свет и разум будущего дня.
Не русский разве воин из преданий
сибирским волком выгрыз вражий век,
собрал зарницы северных сияний,
космических лучей победный бег?
Взвалил и время смут, и дух победы
вселял он в Шипку, Плевну и Батак.
Кровь русский воин проливал. Сквозь беды
видел – зазеленеет солнцем злак.
Сияет величаво твое имя,
вобрав любовь и гнев, войну и мир.
Душа твоя, как Волга покорила,
безбрежная, словно речная ширь.
Россия – щит, загадка, высь и вскрики.
Не разгадать тебя. Ты – олицетворенье
свободы и любви, ты многолика
как мудрость материнского сердцебиенья.
========== ========= =================
НЯКЪДЕ
Величка Петрова
Стаята блестеше с ново чудо.
Шепнеше ми с твоя силует.
Поемах тази лудост до полуда
и до дъно пиех за късмет.
Бях върнала минутите на радост,
бях гребнала от забранен възторг-
времето в зенитната ми младост,
разливаше любов от златен рог.
И сивата безличност се изгуби.
От яркостта и вятърът замря.
Този миг е в мен и днес ме люби…
Някъде денят с любов изгря.
* * *
ГДЕ-ТО
Перевод с болгарского языка
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2012/04/20/2453
В комнате словно чудо зажглось.
?Сегодня всё будет не так, иначе!? -
Мне твой силуэт прошептал.
Безумье с безумьем слилось,
И выпито нами до дна за удачу.
Миг радости снова настал!
Радости были давно под запретом,
Всё было всегда так чинно и строго
В этом мире и в жизни моей.
Было в зените лишь юности лето.
Любовь лилась из Златого Рога.
Не было серых, безликих дней.
Чувства ожили вновь на рассвете.
Ты любишь сегодня как прежде меня.
Меркнет ночь, стих предутренний ветер.
Где-то с любовью встречают начало дня…
========= ================== ==========
================ ==================
Величка Петрова
ЕДИН МЪЖ
Ти си един загубен мъж.
Къде ли те намерих!
Наивността ми изведнъж
крила към теб разпери.
Омагьосана видях,
необяснимо чудо,
без мозък бях …
и полетях,
и се понесох лудо
в момчешките ти небеса-
илюзии прекрасни,
където само чудеса
са страстите ти властни.
Ту небрежно сладък… мил,
ту палав до безкрайност,
ту зъл от Дявол биле пил,
ту с кротка всеотдайност.
Ти си един загубен мъж,
добре, че те намерих.
Любовта ти изведнъж
крила над мен разпери.
1996г
* * *
Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2012/03/31/4004
Обретение себя.
Вы загубили человека,
Но я его в себе нашла.
То ли наивность, то ли вера
Мне подарила два крыла.
Необъяснимо это чудо:
Полёт свободный наяву
Иль в мире красочных иллюзий,-
Но в синем небе я парю.
Там я во власти сил безумных,
И так небрежно сладок миг!
То я беспечна в страсти юной,
То будто с Дьяволом "на ты".
Вы загубили человека.
Но я опять его нашла.
Любовь мне подарила веру
И за спиною два крыла.
* * *
ЕДИНСТВЕННЫЙ МУЖЧИНА
(вольный перевод П.Голубкова)
Единственный утерянный мужчина…
Где-то - тебя, наверняка, нашли!..
Наивность ли моя была причиной,
Что крылья тебя дальше понесли?..
Не объяснить очарованья чудо…
А у меня - как не было мозгов...
Ты улетел, а я - безумной буду,
С банальнейшим диагнозом: ЛЮБОВЬ…
С тобой я улетала в небеса,
Полна была иллюзиями счастья,
И верила наивно в чудеса
Во власти твоей мощной страсти…
Ты был со мной небрежно сладок… мил,
То пламени дарил мне бесконечность,
То дьявольскую злобу мне дарил,
То преданность и ангельскую нежность…
Единственный утерянный мужчина.
Прекрасно, что нашли уже тебя!
В тебя влюбившись вдруг и без причины,
Я крылья обрела, тебя любя…
* * *
Светлана Трагоцкая
Единственный человек
ПОДСТРОЧНИК
Единственный человек
Ты единственный потерянный мужчина,
Как я тебя нашла!
Наивность моя вдруг
Крылья навстречу тебе раскрыла.
О магическое видение,
Необъяснимое чудо,
Потеряв голову, бух…
И полететь
И понесёт это безумие
В мальчишеские твои небеса,
Прекрасные иллюзии
Со страстью твоей власти.
То ты небрежно сладко…мил,
То шаловлив до бесконечности,
То зол от Дъявола лакрицу пил,
То с кроткой преданностью.
Ты единственный потерянный мужчина,
Хорошо , что тебя нашла,
Любовь твоя неизведанная
Крылья надо мной раскрыла.
* * *
Светлана Трагоцкая 2
По мотивам Велички Петровой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2011/10/26/9983
Ты единственный мужчина потерянный,
Как я тебя нашла!
Наивность моя неизведанная
Раскрыла свои крыла.
Магическое видение,
Необъяснимые чудеса,
Теряя голову, бух...на мгновение
И лететь в твои мальчишеские небеса.
Прекрасных иллюзий пыл
Под пылкостью твоей власти.
Ты то небрежно сладко...мил,
То шаловлив до бесконечности красок.
То зол, словно зелье Дьявола пригубил,
То с робкой преданностью говоришь о любви.
Ты единственный мужчина потерянный,
Хорошо, что тебя нашла,
Любовь твоя сокровенная
Раскрыла свои крыла!
========= ======== =========
Величка Петрова
ИВАНЕ
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера
роклята поех от скрина,
после
на вечеря
ти,
поиска ме от тате,
тате се усмихна
а лицето ми в позлата
огнена притихна.
Минаха ли сто години?
Или сън сънувам?
Гледаш ме
с очите сини
и сърце лудува...
В тях откривам онемяла
бялата неделя,
засияла,
ослепяла
с първата постеля.
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера...
============ ==================
СЪН
Сънувам се -
зора на птича песен,
усмивката на вятъра понесен
в сълзата на росата притаила
нежността си в непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта прибрано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм
и нежност ще остана
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало лютиче
и шепота на минзухар с кокиче.
* * *
СОН
(перевод П.Голубкова)
Сон – это твой рассвет под птичье пение,
Улыбки ветерка прикосновение,
Росинка, что слезой с травы скатилась,
И нежности таинственная милость.
Сон – это поцелуй в твое плечо,
Когда ночь солнышко еще не отпустила,
Луна качается на облаке еще
И тьму в рассвет еще не превратила.
Та нежность, что на зорьке пробуждается,
На целый мир потом распространяется
И с ароматом лютика безбрежного,
И с шепотом шафрана и подснежника
============ ============ ===========
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ХУДОЖНИК
На Нено Александров
Душата ти
не е на вещоман.
Сърцето ти
не е войник на мрака.
Една квартира-
твоя плам и храм-
с божественост от мигове те чака.
Потънал дни и нощи в нея,
бдиш
за трепнал звън
от земността ни свята.
Палитрата на радостта редиш
със четката
на пръхнала позлата,
събудена
от минзухарен лъх
разцъфнала от майските градини,
узряла
като пчелен горски дъх
и мъдра
като древните елини.
Душата ти –
един закътан храм,
ръката ти – войник на красотата,
раздали слънце, топлота и свян-
поглеждат ме спокойно от платната.
* * *
ХУДОЖНИК
(перевод П.Голубкова)
Нено Александрову
Ты не сродни душою вещунам.
Сердце твоё - не грозной тьмы создание.
Твоя обитель - страсть твоя и храм
В божественного мига ожидании.
В обители ты дни и ночи бдишь
В уединенье от мирской заботы.
Кистью палитру радости творишь,
Достойную священной позолоты.
Ты пробуждаешь на полях холстов
Садов цветущих майское дыхание,
Жужжание пчелы, и шум лесов,
И мудрых древних греков знания.
Твоя душа - загадочнейший храм,
А твои руки, как солдаты красоты -
Тепло и солнце раздают всем нам -
Смотрю я с восхищеньем на холсты.
========= ============= =================
============ ========== ==============
РУСКИНЯ
Величка Петрова
Екзотично цвете е Марина,
с ухание на пурпурна градина.
Ветровете лудват с аромата,
пролетно се смеят за отплата.
Руската тайга цъфти с Ирина.
Изящна е и в зимната градина.
Бог ли е целунал слънчозлата,
че е рядко цвете на Земята.
Екзотичен ствол краси и Нина,
лудетина игрива за дузина.
Изваяна от руски нрав готов
за полет с безусловната любов.
Каква ли е жената с руско име?
Каквато и да е, в сърцето има
и пролет,
лято,
или мека есен,
сезоните на смях,
любов
и песен.
09.05.2012г.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Вы просто прелесть и экзотика Марина
Благоухаете под звуки тамбурина
Аж ветер ошалел от аромата
Во всём весна, конечно, виновата.
Тайга цветёт российская Ириной
Тоненькой, изящной синьориной
Бог её целует златовласку
Редкую, похожую на сказку.
И весьма оригинальна Нина
Игривее любого славянина
В ней норов русский сложно изменить
Она вольна отчаянно любить.
У женщин русских, скажи, какое имя
Желаннее, сердечней и любимей?
Весна и лето, осень золотая
Об этом тоже мало песен знают.
============= =====================
========== ========== ============
ОЧИТЕ ТИ
Ту меки, топли с южното дихание,
ту чужди, недостъпни и самотни.
Ту блясък нежен на едно желание,
ту мълчаливи мълнии страхотни.
Ту палави като дете, игриви,
Политнали над тая, необятност,
ту бягащи, добри и доверчиви –
загадка съща, съща непонятност.
Дори далеч очите ти са живи –
ти с тях във мен завинаги остана...
Затрогващи и нежни, мълчаливи
в сърцето ми са котва прикована.
1992г.
ГЛАЗА ТВОИ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
То нежные от южного
дыхания,
а то чужие, недоступно
одинокие..!
то с блеском ярким
страстного желания,
то как озера мрачные,
глубокие.
По-детски непослушны
и игривы,
летящие над миром
необьятным,
столь чистые и добрые, родные-
становятся загадкой
непонятной!
Ты вдаль ушел-
глаза твои со мной!
Они теперь внутри
меня сияют.
Глаза твои – как
якорь золотой,
меня сковали
и на волю
не пускают.
2007г.Болгария
======== ========= ============
СЕЗОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА
В сезоните на чувствата ми волни
пътеки най-различни извървях.
С добро сърце или с капризи болни
в сезоните на чувствата горях.
И пролетните ветрове ми бяха
от рая миг на моя вярващ свят,
през лятото надеждите валяха
а в есента остна стръкче цвят.
Къде е коренът? Тревожност стене,
извира в мене безпокойство страх,
реалността ли да не го отнеме
или пък да го преобърне в прах!
А зимен вятър хлопне ли навънка
и сняг сребрист земята облече,
о, няма ли през нежността му тънка
тъй крехкото стебло да отсече.
В сезоните на чувствата ми морни.
1995г.
* * *
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
В сезоны чувств свободу выбирала.
Тропинки разные мелькали предо мной.
С теплом сердечным людям помогала,
Была мучительно –капризною порой.
И мигом райским был весенний ветер,
несущий радость душе трепетной моей,
надеждой светлой осеняло меня лето,
осень грустила среди убранных полей.
Цветочек нежный, чудом уцелевший,
прижавшись к корню, осенью цветет,
тревожной птицей, в небо улетевшей,
страх за него в моей душе живет.
Искрится снег, тревога моя стонет,
а вдруг за белой нежностью своей.
Метель случайно стебелек уронит
и оторвет навечно от корней.
В сезоны чувств моих уставших....
2007г.Болгария
* * *
СЕЗОНИ ПОЧУТТ?В
(в?льний переклад П.Голубкова)
Сезонн? почуття мо?, ? в?льн?
Шляхами р?зними по року крокувать.
Де щедрим серцем, де капризом, б?ллю
Сезони в почуттях мо?х горять...
Вони, як в?тер - навесн? гуляють,
?з в?рою: св?т, наче рай, пречист,
Мо? над?? вл?тку - загоряють,
А восени - ?х кол?р так барвист.
Де ж кор?нь? До тривожност? вже звикнеш,
Тривога ж - п?дн?ма? в серц? страх.
Реальн?ст? - н?куди не под?неш,
Х?ба що перетвориш ?? в прах!
Зимовий в?тер - б;? у в?кна зовн?,
Ср?блястий сн?г - всю землю укрива,
? боляче, кр?зь н?жност? сезонн?,
Як крих?тки в?д стебла в?дрива.
В сезонах почутт?в - зима бува.
* * *
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ
(перевод П. Голубкова)
Чувства мои - сезонны, и в их воле
Путями разными свой открывать парад.
Где добротой, капризом, а где болью,
В чувствах моих - сезоны говорят...
Они, как ветер – по весне гуляют,
С верой: мир наш, как будто рай, пречист,
Мои надежды летом - загорают,
А осенью - их цвет ?багряный лист?.
Где ж корень? Всех тревог - не одолеешь,
Тревога ж - пробуждает в сердце страх.
Реальность - никуда ее не денешь,
Разве что сможешь превратить реальность в прах!
Морозный ветер – бьет снаружи в окна,
Снег серебристый - землю всю устлал,
И больно, крохи нежностей сезонных,
Как почечки от стебля оторвал.
В чувствах моих – сезон зимы настал...
========== =========== ===========================
======= ========= =============
ЕСЕН
Уморена вече си отиваш.
Падна ти оранжевата краска.
Жълтия килим ти се присмива:
кой отвя прекрасната ти маска?
Ароматно хрупкава и жива,
лека и прохладна топло-ласка,
щедра и обилно слънчо-сива
кой звънливо весело те драска?
Кой отвя прекрасната ти маска?
Гола си сега. Потръпваш с клони.
Няма нищо. Самота те чака.
В зимен ден виелица те гони,
спомен тих и мил през клони трака.
Връща те в оранжевата радост,
пълно-щедра с топлеща позлата,
натежала с плод и зряла младост
с нов живот покълнал по полята.
Уморена вече си отиваш!
1995г.
* * *
ОСЕНЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ты устала, ты уже уходишь,
свой оранжевый наряд теряешь,
на ковер пушистый, ярко- желтый,
улыбаясь, ты листву роняешь.
Ароматно-хрупкая, живая
свежесть легкая прохлады нежной
в лучах солнца тихо замирает,
оставляя для зимы надежду.
Улыбаясь, ты листву роняешь...
Оголилась ты, ветер качает
Ветви одиночества пустые.
Осень в зимний вечер вспоминает
кудри свои желто-золотые.
Возвращается в оранжевое счастье,
в щедрость нив и тяжесть
Фруктов спелых,
вспоминая среди зимнего ненастья,
как оранжевая молодость звенела.
Ты устала.
Ты уже уходишь...
2007г. Болгария
* * *
"Осень"
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2010/07/01/6599
============== =====================
ГАРИ
Срещи и пътеки, и раздели.
Мигове отминали и бели.
Погледи умора и притворство,
Разговори топли и покорство.
Музика, търговци, пуритани,
пури и угарки неприбрани,
клаксони, спирачки и таксита,
и метла, и улици измита.
Сокове, кафета недопити,
недоимък, болки неизмити,
светлини неонови и пленни,
и валутни чужденци обменни.
Болки тихи, радости нескрити,
мигове вълшебни неоткрити,
погледи със спуснати завеси
и милувки плахи. Но къде си?
Влакове за кратък отдих спрели,
за взаимност устни онемели.
Облаци и прах, и шумовина,
куфаро-кашонена лавина.
Срещи и пътеки, и раздели.
Погледи, целувки дъх поспрели.
Радости и слънце, и завеси,
и милувки плаха. Но къде си?
Гари, гари, срещи за раздели,
за надежди, болки отмалели,
пътища, кръстосали се тука.
В кой от тях с бастун късмета чукща?
1995г.
* * *
ВОКЗАЛЫ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Встречи, дороги и расставания.
Миг между “здравствуйте” и “до свидания”.
Взгляды усталые и непокорные,
Чье-то сочувствие непритворное.
Музыка, свет, переулки умытые,
Души, для боли и горя открытые.
Сумки, кошелки, гам и шум, и стоны.
Облака и мусор, крики и поклоны.
Остановка поезда всего на минуту,
Иностранец в банке меняет валюту.
Встречи и дороги, и расстояния,
нежные взгляды, грустные прощания.
Штора в купе лишь слегка приоткрыта
Чья-то любовь средь дорог позабыта.
Поезда, вокзалы, нежные взгляды,
На платформе двое безоблачно рады.
Здесь пути пересеклись по воле Бога.
Как же угадать, к счастью где дорога?
2007г.Болгария
========== ========== ==================
Величка (Вили) Петрова
Послание в Бяло.
Гледам ви безмълвно с възхищение –
какъв ли благослов над вас трепти?
Ръцете ви, кръстосани с вълнение.
Вселента в очите ви блести.
Пред вас пътека бяла е оголена
с цветя от рози, радост и мечти.
Отронена сълза и вик. Догонена
съдбата миг в нозете ви шепти.
Това е днес и в този ден. А утрешен
и всеки идващ и отмиращ миг
със огън нека да подклажда вътрешен
светът ви буриносен в пристан тих.
И гледам ви безмълвно с възхищение...
1995г.
* * *
ПОСЛАНИЕ В БЕЛОМ
(Романс)
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Гляжу на Вас в безмолвном восхищении,
Благословение несете над собой.
Вот руки Ваши сплетены в волнении,
Глаза блестят, в них отразился шар земной.
Тропа пред Вами белая струится,
А вдоль тропы – там буйство белых роз.
Слеза в росу сегодня превратится
Судьба Вам дарит радость Белых Грез.
И все что было в мире повторится,
И каждый день, и каждый миг, и каждый час.
Пусть продолжает в Вас огонь светиться
И в тихой гавани от бурь укроет Вас.
И я гляжу на вас в безмолвном восхищении...
2007г. Болгария
============ ============= =====================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
АЗ СЪМ
http://www.stihi.ru/2012/03/01/1284
Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.
* * *
Светлана Трагоцкая
Подстрочник
Ты свой огонь,
Ты свой лёд, ветер, дождь,
Я тонкий света след,
Разгаданный, но не понятый.
Тёплые руки, тихая грусть,
Мягкая нежность сумерек
И безумная бурная река.
Когда мне тяжело и плачу.
Ты свой огонь.
Ты свой берег переболевшей невзгоды.
Я ищу любимые следы на снегу
Прошедших жней.
* * *
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2011/05/05/6595
Ты мой огонь,
Ты ветер, лёд и дождь.
Я света тонкий след,
Сияющий , непОнятый...
И нежность , и ладоней тёплых дрожь.
И бурная река, цветенья полная.
В лучах заката плачу и грущу,
Ты мой огонь,
Ты берег невезения...
Я на снегу следы твои ищу,
Дней убегающих ручьи весенние.
* * *
Перевод Галины Бройер:
Я -
Огонь твой. Ты - лёд,
Ты пролился дождём, ты схвачен ветрами.
Тонкий, светлый твой след наперёд
Неразгаданными тенями.
Тёплые руки и тихая грусть,
Мягкие сумерки, буйные реки
Пусть разливаются нежностью, пусть
Плача и горя не будет во веки.
Ты - огонь мой.
Преодолеешь преграды, невзгоды.
И под моею горячей стопой
Снег превращается в талые воды.
======== =========== ===================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ЖАРАВА
Копнежът ми стаен е
и те чака.
Огънят отдавна е изстинал,
тъгата само хвърля полумрака
в жаравата, която тихо рина.
И там ли е зарита любовта ми,
онази дългата,
безмълвна,
неуспешна,
която още плува из съня ми
и ме превръща в сладостница грешна.
Копнежът ми е люлка не люляна
и огънят съвсем не е изстинал…
С теб ли любовта ми е застлана
и до края ли така ще гина?
* * *
Светлана Трагоцкая
Подстрочник
Тоска в моей спальне ожидания.
Огонь давно истлел.
Печаль , болезненный полумрак
И угли, которые тихо гаснут.
И там похоронена моя любовь,
Такая долгая, безмолвная,
Неудачная, которая до сих пор
Плавится вокруг моей мечты.
И превращает меня в
Сладострастную грешницу.
Тоска моя- качели не не качаются
И огонь не совсем истлел…
С тобой , любовь моя, останусь
Пока не погибну?
* * *
У КАМИНА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2010/05/08/1996
В комнате моей тоска и ожидание,
Жаль пожар любви давно погас.
Не хочу с тобою расставания,
Угольки в камине тлеют в этот час.
И любовь моя, далёкая, безмолвная,
На заре остыла без тебя...
Но мечта твоим огнём наполнена
Превращает в грешницу меня.
И мечту качели вновь баюкают,
Лепесток огня на сердце не истлел.
До конца останусь с этой мукою,
Я не знаю, где любви моей предел?
=========== ============== =================
Величка Петрова
ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ
Нощта съблече мократа си риза.
Лицето си напудри със звезди.
По устните
луната си изписа
и тръгна
на парада със щурци.
Избраха я
за мис на фестивала.
Вятърът
за мистър кавалер.
Мракът шеговит
за по-забавно
със светулки
беше ги оплел.
И така
танцуваха до късно.
Но фламинго
с розови крила,
маската на мрака
с клюн разкъса...
и нощта
на утро засия.
А дъждът ревнив, разтърсил грива,
преоткрил се в жива топлина,
с недолюбени целувки нарисува,
пъстрата дъга на любовта.
* * *
Подстрочник
Татьяна Воронцова
карнавал
Ночь с себя мокрую рубашку.
Порошковые на лице со звездами.
губы
Луна выхватил
и пошел
Парад сверчков.
Избранный в январе
Мисс фестиваля.
ветер
для г-на рыцаря.
Тьма юмористические
для удовольствия
с светлячков
что была связана.
так
танцы до поздней ночи.
Но фламинго
с розовыми крыльями
Маска Тьмы
с клювом сорвал ...
и ночью
по утрам светило.
Ревнивый дождь, встряхивая гривой
вновь жива в жару
с поцелуями обратил нелюбимым,
красочная радуга любви.
* * *
Татьяна Воронцова
Перевод с болгарского
Прошедший карнавал
Ночь сняла мокрую рубашку.
Напудрила звёздами лицо.
На губах нарисовала луну
и ушла
на парад со сверчками.
Её выбрали мисс фестиваля.
А ветер - мистером кавалеров.
Тьма развлекается
шутками
со светлячками,
обвивая их.
И так
танцевали до ночи.
Но фламинго
с розовыми крыльями
своим клювом сорвал
Маску Тьмы...
И ночь
засияла рассветом.
Ревнивый дождь, встряхивая гривой,
превратился в живое тепло,
и любящими поцелуями нарисовал
красочную радугу любви.
01.12.2011г.
========== =========== ============
_Величка Петрова
ЕСЕНЕН СВЯТ
Кехлибарена есен
Реши руси брези.
От площада небесен
непорочни сълзи
леят алено лека
топлост, с крехкост на мак
и в тъгата ми мека
влиза слънцето пак.
Вятър сладко целува
тези руси брези.
Ревност
в мен ли изплува?
Завист ли ме срази?
Кой от дните ни кратки
и незнайно къде
гони мигове сладки
и от нас ги краде?
Кехлибарена есен
с кехлибарен похват
мъдростта си поднесе
в щриха
есенен свят.
2004г.
* * *
Татьяна Воронцова
Перевод с болгарского
http://www.stihi.ru/2011/11/30/10244
Осенний мир
Янтарная осень
Пришла снова к русым берёзам.
Небесная просинь
Льёт чистые, светлые слёзы.
Цвет алый разлит,
Словно тёплые, нежные маки.
Душа не грустит,
Озаряется мир солнцем мягким.
Как ветер целует
Берёз златокудрые косы,
Что, сердце ревнует?
Уста тоже сладости просят?
Как жаль, что осенние
Дни коротки и хрустальны.
Что сладость мгновений
Крадут, унося с нашей тайной.
Янтарная осень -
Она мастерица подарков,
И мудрая очень -
Так мир разукрасила ярко.
30.11.2011г.
* * *
Перевод на русский язык.
Исроэл Некрасов
http://www.stihi.ru/2010/06/28/410
ОСЕННИЙ МИР
? ?? ?? ?? ? Ивану Русеву
Янтарём одевает
Осень ветви берёз.
Небеса проливают
Струи света и слёз,
Нежно, с хрупкостью мака,
Опустилось тепло,
И в печаль мою мягко
Снова солнце вошло.
Ветерок прикоснётся
К меди тонких ветвей.
Ревность
В сердце проснётся?
Зависть следом за ней?
Улетают минуты,
Не вернутся они.
Отдаём мы кому-то
Наши лучшие дни.
Вновь леса остывают,
Желтизною горя.
Осень вновь призывает
Мудрость
В мир янтаря.
* * *
========== ============== ==========
Величка Петрова
***
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Подстрочник
Татьяна Воронцова
Вдруг они увидели и ушли.
День воскликнул с восторгом.
вселенная
было отменено
я чувствовал,
, что Бог смотрит на меня.
Опять я
valshebstvash подарок
подарок
и они пьют,
божественный
мой нектар.
============ ================ ===========
Величка Петрова
УЧИТЕЛЮ
Сърцето ми
пред тебе коленичи,
защото го научи да цени
горчилката,
живота да обича
с добрите му и лошите страни.
Обратното на другото да вижда,
не само в черно-бели цветове...
дори, когато спъне се...
И трижде.
От раните да ражда светове,
които гони и лови в безкрая
на младата разбунена душа,
която я сравняваш само с рая,
дори когато сбъркам и греша.
Учителю, пред тебе коленича.
От сенките на делничните дни,
зад ъгъла ме чакат и надничат
топлите ти слънчеви очи.
* * *
УЧИТЕЛЬ
(свободный перевод
с болгарского Галины Губаревой)
http://www.stihi.ru/2010/07/09/186
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
Мой учитель,
Моё сердце пред тобою.
Сердце, что научено любить
Жизнь такой, какой она дана судьбою,
И не только радости ценить.
Даже и тогда, когда споткнёшься трижды
И, казалось бы, на самом дне –
Всё равно я свет прекрасный вижу,
Освещает он дорогу мне.
Освещает он дорогу в мир без края.
И, пускай, неопытна душа -
Для неё открыты двери рая,
И пред ним стою я, чуть дыша.
Мой учитель,
Где ты?
Нет ответа.
Грусть как тень закрыла краски дня,
Но лучами солнечного света
Ты с улыбкой смотришь на меня.
============= ========= ==================
Встреча.
Величка Петрова
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Встреча.
Подстрочный перевод ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ
http://www.stihi.ru/avtor/opmaltseva
Внезапно тебя встретила и скрылась (дословно - ушла).
День воскликнул от восторга.
Вселенная перевернулась,
и я почувствовала, что на меня смотрит Бог.
Ты вновь меня зачаровываешь
меня,
и я вновь пью тебя,
мой божественный нектар.
Встреча.
* * *
Авторизированный перевод
с болгарского Галины Губаревой.
http://www.stihi.ru/2010/11/27/2461
Как вспышка вдруг видение мелькнуло -
день вскрикнул от восторга,
если б мог.
Вселенная во мне перевернулась:
я ощутила -
это Ты, мой Бог!
Всего мгновенье на меня смотрел Ты -
благословенны этот миг и дар,
который я с волшебной той минуты
вбираю как божественный нектар.
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
ВСТРЕЧА
http://www.stihi.ru/2012/09/22/3509
================ =================== ===========
НАДЕЖДА
>
> Величка Петрова
>
> Отечество
>
> с хора ограбени +
>
> с деца
>
> надалеч отлетели,
>
> с мънички
>
> от майки оставени
>
> в приюти до кост оголели.
>
>
>
> Върховете
>
> нехаят за бъдното+
>
> и на покер залагат живота,
>
> а народът
>
> запратен на дъното +
>
> го разпъват с лъжи за доброто.
>
>
>
> И какво ли
>
> в сърцата остава,
>
> за надежда с надежда да влезе+
>
> в истината - събрана жарава
>
> за да светне и милост
>
> в онези
>
> разиграли и яхти, и бойници,
>
> и Родина в едно с политици,
>
> насъбрали
>
> дори от покойници
>
> тежки данъци с тежки юмруци.
>
>
>
> Колко много животи ограбени +
>
> Колко много мечти прегорели.
>
> Колко пусти места изоставени,
>
> и дворове без глас онемели+
>
>
>
> Но възкръсват
>
> мечтите забравени
>
> и прегръщат
>
> надежди изтлели
>
> и годините дълги
>
> на мамене
>
> се надигат в съдби отболели.
>
> Запечатали
>
> дните на драмите
>
> с яростта на нечутите думи,
>
> разлюляват до воля мечтаното
>
> до сърцата на опнати струни
>
> да измъкнат
>
> от тинята дъното,
>
> за да стигне доброто
>
> до всеки
>
> и за знаме да стане на сбъднати
>
> хоризонти,
>
> безкрайни
>
> в човека+
* * *
================== ================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
БЛАГОСЛОВИ НИ БОЖЕ
Детска песен
Благослови ни Боже, молим Те сега.
Благослови ни за добри дела.
Сърцата ни са пълни с обич към света.
Благослови ни в Твойта доброта.
Благодаря Ти Боже, смела съм сега.
Сърцето ми е пълно с доброта.
И залази ми Боже детската душа,
да мога с нея мама да теша.
Прости ми Боже ако в миг съм съгрешил.
Прости ми Боже ако слаб съм бил,
нали дете съм моля Те да ми простиш,
нали по пътя ми над мене бдиш.
Благослови ни Боже, молим Те сега.
Благослови ни за добри дела.
Сърцата ни са пълни с обич към света.
Благослови ни в Твойта доброта.
* * *
Построчный перевод ОЛЬГИ БОРИСОВОЙ
БЛАГОСЛОВИ НАС, БОЖЕ
Детская песенка
Благослови нас, Боже, молим Тебя сейчас.
Благослови нас на добрые дела.
Сердца наши наполнены любовью к миру.
Благослови нас в Твоей доброте.
Благодарю Тебя,Боже, смелый я сейчас.
Сердце моё полно доброты.
И, Боже, сохрани мою детскую душу.
Я с мамой утешусь.
Прости меня, Боже, если в миг я согрешил.
Прости меня, боже, если слабым был.
Ведь я ребёнок, молю Тебя, думаю, простишь.
Ведь на пути моём надо мною бдишь.
Благослови нас, Боже, молим Тебя сейчас.
Благослови нас на добрые дела.
Сердца наши наполнены любовью к миру.
Благослови нас в Твоей доброте.
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
БЛАГОСЛОВИ НАС, БОЖЕ
Детская песенка
http://www.stihi.ru/2012/09/22/3171
========================= ==================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ЛЕНИНГРАДСКА ДРАМА
Взирам се
в очите ти - тайга.
Взирам се
в душата ти - тъга.
Ленинград в сърцето е с блокадата,
вързано с войната
и омразата.
Взирам се
в живота ти - копнеж.
Раснал си
в години на метеж.
Героизмът е затворен
с времето.
А за теб
останало е бремето.
Бремето на днескашния ден,
бремето на идеал сразен,
бремето на остарели рани.
С миналите подвизи събрани,
в коша
на душевните бодли,
в раните
на слънчеви мъгли.
Вятър днеска подвига рисува.
А духът изнемощял кротува,
разсипал кротко светлите мечти…
И болката на времето върти.
* * *
Перевод на русский язык
Ольги Господиновой
ЛЕНИНГРАДСКОЕ БРЕМЯ
Гляжу
в глаза твои я - в них тайга
Всмотрелась в душу –
скорби берега.
А в сердце Ленинград блокадный,
войною опаленный
той нещадной.
Всмотрелась в
жизнь твою – стремление
Ты рос
во времена брожения
А героизм теперь в плену
у времени
Тебе ж
осталась только бремя.
И бремя нынешнего дня,
сраженных идеалов бремя,
И бремя твоих старых ран,
И старых подвигов, что собраны
в корзину
из душевных игл,
в ранах
солнечных туманов
Сегодня ветер подвиг твой рисует
А немощный твой дух тоскует,
От растерял те светлые мечты......
Боль времени уже не укротить.
-------------- ---------- ------------
ВЕЛИЧА ПЕТРОВА
БРАТСТВО
Душите ни в
пространството са близки.
Времето от дълбините плиска
приказки,
в които са открити
близостта на царските ни свити.
Дори и буквите са родни братя.
И вярата ни е една
в сърцата.
Корените ни дълбоко скрити
с историите братски
са пропити.
Какво от туй,
че някой ни разделя
в опит на световната повеля.
От стволовете на славянски плод
са руския
и български народ.
Душите ни
от панти век са близки…
и плановете хикс и игрек дръзки,
не ще разгонят тази светлина,
от сочна,
бликнала, сърцевина.
============================= =================== ================
Виолета Станиславова о ВЕЛИЧКЕ ПЕТРОВОЙ - "ДУША, ОСВЯЩЁННАЯ ЛЮБОВЬЮ"
ДУХ, ОСВЕТЕН ОТ ОБИЧТА
Виолета Станиславова
Едва ли може някой някога да разкаже стихотворение и да успее да улови мислите и емоциите, посланията и същността на написаното. Каквото и да каже – ще бъде недостатъчно. Каквото и да почувства – няма да е цялостно, особено ако потъне в емоционалността и самоанализите на Величка Петрова.
Още в началото на поетичната сбирка “Свечеряване на добротата” поетесата влиза в директен контакт с читателя, разкривайки смело душата си, вълненията си, качества от характера си, без да се интересува или страхува кой какво ще каже. Тази прямота, напоритост и искреност, тази вълнуваща изповедност, предразполага към доверие, до известна степен събужда любопитството на читателя и го кара с всяко следващо стихотворение да изгражда образа на една обаятелна и чувствителна личност, която от край до край присъства в цялостната атмосфера на книгата, дори и в цикъла за Пеньо Пенев. Или, може би, най-вече там? Заявката, че е честен и искрен човек, успял да запази през годините душевността си на дете, човек който е далеч от всякаква показност и лицемерие, ни води до мисълта, че не е нужно да си под прожекторите, за да спасяваш отчаяните и обезверените, и да очакваш всички да ти ръкопляскат. Ако си истински, благороден човек можеш да правиш това скромно и нетенденциозно – с усмивка и прегръдка, със сърдечна подкрепа и обич, с положителни послания и светло присъствие, както това прави поетесата.
Чужди са ми думите – бръсначи.
Не боравя с думи – остриета.
Най-обичам бъбренето в здрача
с топлата прегръдка на сърцето.
“Позиция”.
Не ми се иска да разграничавам лиричната героиня от авторката, защото в книгата тя ни убеждава, и ние й вярваме, че двете са едно и също нещо на едно и също цяло – изградената личност на Величка Петрова. Когато чета стиховете й разбирам, че тя сякаш изпълнява двойна роля. Веднъж я виждам като участничка в събитията и въпреки това сякаш духът й стои отстрани и наблюдава случващото се. Такива са стихотворенията “Лудият”, “Гледачката”. Друг път времената се разместват, героинята полита в бездната на миналото, след като се поразходи там и в размислите си достигне до свои прозрения за битието и човешките съдби, разговаря и отдава почит на любими хора (“Завръщане”, “Роден край”, “На мегдана”, “Майка”), отново се връща в действителността. И най-важното е, че всичко, което й се случва, преминава или вече е преминало, през сърцето и душата й. Няма стихотворение, което да не е преживяно и преболяно. Затова стиховете й са така силни, истински и завладяващи.
Темите, които споделя в стихосбирката не са битови щампи, скучни и елементарно съчинени, а съдбоносни и вечни – любов, детство, Родина, родители, приятелство, преклонение пред духовни учители, природата, красотата... И колкото по-разнообразни са те, толкова по-различни чувства я вълнуват. Палитрата й е богата – от тъгата и меланхолията, до светлата радост от живота. Дори такава дребна подробност, - когато погледът й се спира върху глухарчето или кокичето, - могат да я зарадват, да я заредят с енергия и да направят денят й по-поносим... В нюансите от чувства обаче читателят никога няма да долови апатия и равнодушие, завист и злоба, липса на интерес към живота и човека, към морала и етиката, проникнали така дълбоко в съзнанието на голяма част от хората в съвременното общество.
В стихове като “Позиция”, “Свечеряване на добротата”, “Надежда”, Величка Петрова ни разкрива и социалната си позиция. Почти в цялата стихосбирка, къде по-осезателно, къде по-приглушено, се чува тревожният й глас. Читателят разбира, че тя е избрала и застанала твърдо на страната на бедните, страдащите, ограбените, беззащитните, подтиснатите и унизени хора. Героинята не може да премълчава и подминава с безразличие законите в държавата, които смазват бездушно, подмолно и упорито обикновения човек. Самата тя е потърпевша и с всички сили се бори с “мрачната природа на нещата”, с неволите и болките, които я връхлитат и се стремят да я унищожат. Но по какъв начин се бори? С усмивка, с оптимизъм, с вяра. Вяра в Бога, в Родината и родната стряха. Лиричната героиня намира смисъл, сили, опора и във Вапцаров - “Вапцарповата вяра/ за света е мяра.”, (“Вапцаровата вяра”), в кумира си Пеньо Пенев – “В житейството водач,/ търсач на смисъл,/ прозрял вселената отвъд.” (“Учителю”). Много страен е цикълът й за Пеньо Пенев. Странен, защото не е клиширан, познат и традиционен. Поетесата мисли, чувства, разсъждава сякаш с мислите и сетивата на Пеньо Пенев. Сякаш поетът е влязъл в нея и тя препредава неговите вълнения. Такива са стиховете “Към любимата”, “Сбогуване”, “И когато”, “Начало”. Но това не е всичко. Вили Ро застава и от другата страна - човек, който разговаря с поета. Вижда го жив, споделя му живота си, как изглежда съвременния Димитровград (“Димитровград”, “Града на мечтите”, “Парк “Пеньо Пенев”), разказва му за съвременните хора, които живеят в града, какво се случва с тях (“Узряване”). Посланието й към читателите е, че Пеньо Пенев не е потънал в забравата, все още има хора, които го помнят, обичат, вярват в него, учат се от него...
Въпреки тежкия живот, много от стиховете на поетесата завършват с оптимизъм, което е показателно за силата на характера и духа й.
И не танцувам танца лицемерен
и не играя женския Тартюф.
С любов спасявам мътния безверен...
С бегрижността на топлия уют.
(“Уют”)
Но пътят към сърцето е компас
с посоката – любов на Бог у нас.
“Компас”
Душата ми
от мрака се топи,
но слънцето към светлина я води.
(“Ритъм”)
Дори за дълго да се свечерява,
вгорчената, ранена доброта
сърцето ми смирено предарява
нектара от вкуса на обичта.
(“Свечеряване на добротата”)
Това е изходът и спасението за всички ни - на злото да отвръщаме с добро. Само така добротата ще оцелее.
Когато чета и препрочитам стихове, освен да търся смисъл и послания, обичам да издирвам и интересни образи, а в стихосбирката на Величка Петрова има много. Ето някои от тях: “Отпивам от просторното небе”. “Смръщените облаци прегръщам”. “През мрежата простряна пред лицето ми”. “Долу вятърът вилней озъбил клони”. “Нощта съблече мократа си риза. Лицето си напудри със звезди”... Авторката създава и свои думи – ЛЪЧОГЛЕДО, ТРОПОТЕЩА, ОХЛЕПАНО, ДОБРОТОН, ГРИВОПАРЕЦ ...
Вече съм сиурна и то благодарение на внушенията в стихосбирката “Свечеряване на добротата”, че в действителния живот Величка Петрова е носителка на всички личностни качества, които е описала в стихосбирката си. Сигурна съм също, че има много приятели и хора, които я обичат, защото няма човешко същество на земята, което да откаже обич, ласка, усмивка, добра и поощрителна дума, приятелска подкрепа, които поетесата така щедро и от сърце раздава на хората около себе си... Дори и на мен, непознатата. Благодаря Вили Ро.
11 января 2012
==================== ================== ========================
ИЗБИРАМ ТИШИНАТА
Величка Петрова
***
Избирам
тишината.
В
нея си.
И
бдиш.
Раздипляш
синевата.
Болката
тешиш.
Когато
пожелая
да
те докосна знам,
мигом
спираш тука,
истински
избран.
Разнасяш
светлината.
Създаваш
моя рай.
И
грееш сетивата
с
доброта безкрай.
Избирам
тишината…
*
Я ВЫБИРАЮ ТИШИНУ
Величка Петрова
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Я выбираю
тишину.
Ты
в ней.
И
ты не спишь.
Расстилаешь
синеву.
Боль
усмиряешь.
Когда
я пожелаю
к тебе прикоснуться,
я зню,
что ты мгновенно
остановишься здесь,
действительно
избранный.
Ты свет
разносишь.
Создаешь
мой рай.
И согреваешь чувства
добротой
бесконечной.
Я выбираю
тишину...
* * *
БЕЗМЪЛВНО
гласът ти разлиства безбрежно света,
политнал по пътя опушен.
И аз го откривам.
И паля нощта,
през блясък на поглед въздушен.
Разтворил небрежно вълшебна врата,
с разсипана щедрост безмълвна,
пътуваш ефирен, невидим в нощта,
по топлата нежност на хълма.
*
БЕЗМОЛВНОЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Твой голос безбрежно перелистывает мир,
летящий по задымл;нному пути.
И я нахожу его.
И зажигаю ночь,
блеском воздушного взгляда.
Распахнув небрежно волшебную дверь,
с рассыпанной безмолвной щедростью,
ты странствуешь, эфирный, невидимый в ночи,
по т;плой нежности холма.
***
ОТВЪД
Тревата
ме погълна.
И
дъха
усетих на
ливадата зелена.
Сокове
изливах на
мига,
балсама
заземята наранена.
И
по-зелен изгряваше
денят.
И
плочата от
мрамор ми шептеше.
Слънчева палитра си сега
в
игривата заря
на цветовете.
*
ВОВНЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Трава
меня поглотила.
И
я почувствовала
аромат
зел;ного луга.
Я тут же
соки
выливала,
бальзам
для земли раненой.
И
зеленее становился
день.
И
мраморная плита
мне шептала.
Солнечная палитра ты сейчас
в
игривой заре
цветов.
***
КОГАТО
Сърцето ми танцува
в топлата ти длан.
Очите ми сияят щом до теб съм.
Знам,
утрото е сладко,
когато си до мен
и пеят чучулиги
с изгряващия ден.
Облаците греят
с искряща светлина,
тъй както си звездата,
когато съм сама.
*
КОГДА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Мо; сердце танцует
в твоей т;плой ладони.
Мои глаза сияют, когда я рядом с тобой.
Я знаю,
утро сладко,
когда ты рядом со мной
и поют жаворонки
с начинающимся дн;м.
Облака светятся
искрящимся светом,
так как ты звезда,
когда я одна.
***
КОПНЕНИЕ
Сънувах
ли?
В
съня съм будна…
И
ти си с мен.
И
ти си с мен.
В очите ти възхита
лумва.
И
мракът лумва възхитен.
Сред
множеството ме прегърна…
Щастлива
бях.
Щастлива
бях…
Внезапно
после се обърна…
Къде
потъна не видях.
Сънувах
ли?
Не
знам.
Но
будна
душата
чака те до днес.
Сред
множеството многолюдно,
Жива Божия си
вест.
*
МЕЧТА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Неужто мне
приснилось?
Во
сне я бодрствую…
И
ты со мной.
И
ты со мной.
В твоих глазах зажглось вдруг
восхищенье.
И
даже мрак вдруг вспыхнул,
восхищ;нный.
Среди толпы
меня ты обнял…
И я была
счастливой.
Счастливой
я была…
Внезапно
потом ты обернулся…
Куда
ты скрылся, не видала я.
Неужто мне
приснилось?
Я не знаю.
Но,
бодрствуя,
душа моя
тебя жд;т и доныне.
Среди
толпы огромной,
Животворящей Божьей
вести
для себя.
***
В ОЧИТЕ
Любимите неща в очите гледат.
Несподелените, с тъга искрят.
И пламъците на несрета бледа
по устните с кафето ми горят.
И ме примамва леко носталгично
неяснотата в поглед уморен...
А пулсът ми препуска елегично
за чакания, но невдъхнат ден.
Нестихнали нещата скрито палят
илюзии за доброволен плен.
И дъхави вълшебствата ме галят
с очите ти по път несътворен.
*
В ГЛАЗА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Любимые вещи нам смотрят в глаза.
Нераздел;нные, с грустью искрятся.
И огоньки бледной неудачи
горят на моих губах вместе с кофе.
И меня манит слегка ностальгично
неясность во взгляде усталом...
А мой пульс колотится элегически
о долгожданном, но не прожитом дне.
Нестихшие вещи скрыто зажигают
иллюзии о добровольном плене.
И благоуханные волшебства меня ласкают
твоими глазами в пути несотвор;нном.
***
РАЗМИНАВАНЕ
Моя участ аз те
чакам тук.
Чакам те!
А ти навярно нейде
пак попиваш с
топлия си дух
стари рани, болки и каверни.
Знам душата ти
не се теши
с къшей нежност, давана за
спомен…
Ти даряваш обич и следиш,
и спасяваш от беди огромни.
*
РАСХОЖДЕНИЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Моя участь, я жду
тебя здесь.
Я жду тебя!
А ты, наверное, где-то
снова промакиваешь
своим т;плым духом
старые раны, боль и каверны.
Я знаю, твоя душа
не утешится
кусочком нежности, которую дают
на память…
Ты даруешь любовь и следишь,
и спасаешь от бед огромных.
============ ============= =============
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
http://www.stihi.ru/avtor/viliro
Об авторе:
Вили Ро / Величка Петрова /
Родена в град Сливен. Завършила е педагогика в Софийския университет “Св.Климент Охридски”, след това и логопедия в същия университет а от 93г. специализира психологично консултиране. Работи в Димитровград на свободна практика като педагог-психолог.
Нейни стихове са публикувани в ?Български писател”, ?Южнобългарски страници”, ?Стихове и спомени посветени на Пеньо Пенев” под редакцията на Атанас Капралов и Леко Славов, ?Бий барабанчик” на Атанас Тончев, в различни литературни сборници и в периодичния печат. Има излъчвания по БНР, БНТ, БТВ. Участвала е в литературни четения в НДК- София, Пловдив, Казанлък и др.
Автор е на стихосбирките: ?Печална струна в моето сърце”- 1992г., “От миглено разстояние” и ?С дъх на мъжко отсъствие”- 1995г., ?Стрелец на мигове”- 1998г., ?Грехът на бащата”- 2000г./номинирана за награда, но не е получена, поради късното й излизане от печат/ ?Вечност”- 2002г., и ?Вятърът на страстта”- 2007г. ?Нектарът на грешките” -2010г. Присъства като автор в учебника по музика на издателство НП. Присъства в електронното издание на Стихи Ру. Има стихове преведени на португалски и руски език. Член е на Съюза на независимите писатели в България.
============== =================== ============================== ==================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ
ЗАВОЕВАТЕЛ
http://www.stihi.ru/2014/06/19/2567
Колко пъстрота в душата ми,
ако близко си до мен…
Гневна е
без теб съдбата ми
сърдит денят и провален.
Всяка кота на сърцето ли,
всеки ритъм си превзел…
И прегръща ме
небето ли,
щом очи над мен си свел…
Най-усмихнатото щастие
и най-тъжния копнеж.
Пъзел съм на неврострастие,
миг тревожен
и летеж.
Колко празен е живота ми
без усмивката ти днес.
Слънце си на хоризонта ми.
Идвай
и в деня ми влез.
18.06.2014г.
------------ ----------- -----------
ОБИЧ
http://www.stihi.ru/2014/06/09/7220
Въздухът
от нежност е сгъстен.
Чак по устните ми е
полепнал.
Парфюмът ти,
по кожата ми тен,
сънищата сладки ми е спретнал.
Една несбъднатост
ми сбъдна
ти
и разголи
нежността до бяло,
макар че ревност някъде сумти,
в сърцето ми
по тебе оглупяло.
Въздухът от нежност е сгъстен.
С изгревите
слънчево ме палиш.
Животът ми е с тебе
награден.
С обичта си Господ
ме погали.
9.06.2014г.
----------- ----------- -----------
ВИНОВЕН
http://www.stihi.ru/2014/06/07/6885
Виновна съм
от А до Я,
по всяка буква
от морала.
По всеки параграф
греша
и съм любимка
на провала.
Виновна съм.
Навярно с яд,
съдбата ме избра за
пешка,
на закуска и обяд
да си желаната ми
грешка.
А вечерта да си нектар
и аромата на парфюма,
на сънищата господар,
на утрото
сърдечна струна.
Виновна съм от А до Я,
по всяка буква
на морала.
Приемам своята съдба
да съм жената
на провала.
5.06.2014г.
--------- ------------- -----------
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА. БОЛГАРИЯ
БЕЗ ТЕБ РУСИЯ
Светът без теб Русия е безимен.
Какъв би бил без руската душа -
богата, необятна, несравнима,
сравнима само с Руската Тайга.
Светът без теб Русия е безмирен.
Какъв би бил без Курската дъга -
изтръгнала надежда в мрака пъклен
за нова животворна светлина.
Светът без теб Русия има име:
Омраза, Алчност, Завист и Злина,
но Волга е душата ти от нине
с велика обич в своите деца.
Неразгадана приласкава вопли,
с дълбочина на майчино сърце,
разлива свобода и прави топла
усмивката на руското лице.
Какво би бил светът без теб Русия?...
* * *
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
МИРАЖ
в памет на Галина Губарева
http://www.stihi.ru/2011/11/15/1486
Сънувам се - зора на птича песен,
усмивката на вятъра надвесен
в сълзата на росата притаила
нежността на непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта приспано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм и нежност ще остана,
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало момиче
в шепота на минзухар с кокиче.
* * *
МИРАЖ
Величка Петрова
В память о Галине Губаревой.
Подстрочный перевод Ольги Борисовой.
http://www.stihi.ru/2011/11/18/8167
Сновидение-на зоре птичье пение,
Улыбка висит на ветру.
В слезах росы затаилась
Нежность непонятной силы.
Сновидение поцелуем на плечо,
Когда солнце ночью спит,
И качается на облаках луна
Преображает меня по утрам зарница
Нежность я и нежность останется,
Нежность , нежность рассеяна.
Аромат пылающий на девушке
в шепоте крокуса с подснежником.
* * *
МИРАЖ
Перевод с болгарского
Олег Глечиков
http://www.stihi.ru/2012/01/29/605
В память о Галине Губаревой
Проснулась зорька от песен птичьих,
И улыбнулась во всё обличие,
А слёзы в росах от всех укрыла,
В них скрыта нежность – большая сила.
Заря, проснувшись, целует окна,
За ночь, остыли без солнца стёкла,
Как в зеркалах, лишь луна качалась,
Да звёзд сияние в них отражалось.
Заря собрала добро и нежность
Любовь вобрала, как бесконечность.
В ней запах девы, святой и чистой,
Шафрана шёпот, звезды лучистой…
Олег Глечиков
28 января 2012 года
======== ========== ================
НОСИМ ТЕ ДО ДНЕС
Величка Петрова
( СВЕТЛАЯ ПАМЯТЬ ГАЛОЧКЕ )
Светлината ли е твоя дом?
Вихрите ли – братя и сестрите?
Ефирен дух и Божествен стон
Телефона буди на душите.
Лятна си в извечния сезон…
Ароматна с пурпурна украса
Ярка и над моя небосклон
Паметна мечтите си поднасяш.
Амурени нестъкнати мечти,
Мамят ме и водят там, където
Янтърна звезда в ума звезди,
Тихо смъкнала се от небето.
Грабнала отвъдни светове,
Априлски хлад, но душа без вопли.
Любовта ни носи и зове
Обич да дадем за обич топла.
Чувам те и в радост и беди.
Китарата в душата ми звъни,
Ехото на твоя стих реди..
25.04. 2012г.
============= =========== =============
НАЧАЛО
Величка Петрова
Още крачка.
И ето безкрая.
Всеки път извървян
е начало.
Друг е ритъмът.
Друг ще е Раят.
Но душата ми
пак
ще е в бяло.
Пак
ще идват
и спират
пътеки.
Пак
ще зрее сълза в хоризонта.
И така.
И така
и навеки…
Кръговрат.
Небосвод.
Друм и порта.
***
НАЧАЛО
Величка Петрова
Подстрочный перевод
с болгарского С.Мурашевой.
Еще один шаг.
И это бесконечность.
Каждый раз, когда я шла
начиналось всё сначала.
Другой ритм.
Там на небе.
Но моя душа
снова
будет в белом.
а потом
вернется
и будет
двигаться
по спирали.
взрослеет и гаснет за горизонтом.
И так
постоянно...
Круговорот.
Небо,
Шоссе и пристань.
* * *
"Начало"
Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.
http://www.stihi.ru/2012/03/22/8667
Еще один шаг –
это шаг
в бесконечность.
Каждый первый мой шаг –
было только начало.
Ритм другой
там в Раю,
не одета я
в млечность,
ведь последний
мой шаг
горизонтом
скрывало…
По спирали
идет
этот круговорот:
путь земной
по шоссе,
а потом
небосвод.
* * *
======= ===============
=========== ======== ==============
Величка Петрова
Искаш ме,
копнееш да ме имаш?
Може би желаеш да ме гледаш…
Но това не значи,
че ме виждаш.
Виждаш ли ме, сигурно разбираш
дълбокото изкуство да ме чувстваш.
Чувстваш ли ме, вече ме усещаш.
Усещаш ли ме знам, че ме обичаш…
Искаш ли ме?
============== ========== ================
ХОРО
Величка Петрова
С птици утрото зари, блестят крилата,
водят стройното хоро към чудесата.
Долу вятърът вилней, озъбил клони,
гнезда изпразнени люлей и спомен гони.
Топлина от птичи род и птича врява,
зъзне днеска без живот и се прощава.
Птичето хоро искри
из небесата.
Обич птича ли гори?
Черней земята.
============= ========= ================
ПЕНЬО КЪМ МАРИЯ
Величка Петрова
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми
огън и зной е.
Отворена рана си знам,
но биле какво да ти дам…
Само бури
и обич,
и страст –
на живота бодливия храст
в дън сърцето са свили гнездо,
в дън сърцето
да чакат Годо.
Мъченица си,
Слънчице мое.
На душата ми огън и зной е.
В пътя до мен
бе сиротна.
Несподелена,
самотна
беше твоята хладна постеля.
Беше твоята тъжна неделя.
Затова не тъжи,
не тъжи.
Светлината край тебе
кръжи,
Небосводът е повече син
през очите на нашия син.
Моя горест,
мой бряг несломен.
Там те чакам до светлия ден.
Мъченице и Слънчице мое.
=========== ================ ===================
ПАРК ?ПЕНЬО ПЕНЕВ”
Величка Петрова
В парка – зелена прохлада.
Място за миг на отрада.
Вятърът гали ни тихо, песен от няколко стиха,
клоните сплитат, опрели пръсти до лилии бели.
И се разнася тогава, с пролетен дъх на морава
светът му с мечти разпилени
до непознати вселени.
И покорява объркан, дързък, до болка отъпкан,
нови слънца, избуели от бръчките посивели.
* * *
ПАРК ПЕНЬО ПЕНЕВА
(Авторизированный перевод с болгарского
Екатерины Козыревой)
В парке зелёном прохлада
Вмещается в миг отрада,
Ветер ласкает с тиха несколько песен стиха,
Переплетаясь, склонили, лепестки белые лилии
Впитала их аромат в дыхании весны мурава.
В светлых грёзах раскрылся поэт
Во вселенной непознанных лет.
Покорным быть обречён, гордо сдержал боль и стон,
Новые солнца взошли в памяти горней земли.
* * *
Парк имени Пеньо Пенева
Перевод
http://www.stihi.ru/2011/11/14/3035
Виктор Дубовицкий
В парке зелёном прохлада -
Милому сердцу отрада.
Заверть летит по аллеям, мудрые строки лелея.
Ветви сплетаются в стиле тонко изогнутых лилий.
Травы шумят по газонам, воздух струится озоном.
Грёзы волшебные тают,
К новым мирам улетают.
В парк беспокойный, открытый, смелый, до боли избитый,
В парк по-весеннему пёстрый яркие падают звёзды.
14.11.2011 г.
=============== ======== ============== ================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ДЪГА
Рея се неволно
в спомена на птица,
в усмивката на вятър,
в сълзата на роса…
по бистрата пътека
към пътя на сърцето
на бързея намерил
любимата река?..
Дъждът подгонва дръзко
през тътена на облак,
слънчева разнега
на жадни сетива…
И ражда се
дъгата
на мигновена нежност,
детето лъчогледо
на слънцето с дъжда.
Светлана Трагоцкая 2
Подстрочник
Реет невольно
В воспоминании птицы,
В смехе ветра,
В слезах росы…
В быстрому потоке
Что питает сердце,
Быстро найдётся
Любимая река?
Дождь разгоняет дерзко
Тени облаков,
Жаждущие чувства…
И рождается радуга,
Мгновение нежности,
Детская лучезарность
На солнце с дождём.
* * *
РАДУГА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2011/05/05/7747
Вспыхнет невольно
В памяти птицы.
В ветра улыбке,
В росах искрится.
Чистым потоком
В сердце прольётся.
Пороги , преграды,
Любовь отзовётся?
Дождь гонит тучи,
Облако тенью.
Солнечный лучик,
Счастья мгновенье.
Солнце и дождик,
И лучезарность.
Радуга светит,
Детская радость!
===============================================
РУСИЯ
Величка Петрова
Дали без теб светът ще е безимен?
Какъв би бил без руската душа -
богата, необятна, несравнима,
сравнима само с Руската тайга.
Дали без теб светът ще е безумен?
Какъв би бил без Курската дъга -
изтръгнала живота в мрака пъклен,
към нова животворна светлина.
Дали войникът руски е предание -
сибирски вълк, през вълчи време впряг,
одръзновено северно сияние
или космичен лъч в победен бяг…
Нарамил времето от смут, победи
с духа на Шипка, Плевен и Батак,
войникът руски през кръвта ни гледа
и в дни на бури и на слънчев злак.
Светлее величавото ти име
с омраза и любов, с война и мир,
душата ти по Волга пей от нине,
безбрежна по безбрежната ти шир.
Русия - щит, загадка, връх и вопли,
безкрайността загадъчна, с лице,
разлива свобода и обич топла
с омъдростено майчино сърце.
* * *
РОССИЯ
перевод с болгарского языка на русский язык
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2012/04/07/7442
Не без тебя ль мир потерял бы имя?
Неполным стал. Каков его удел
без русской широты неизъяснимой –
тайге сродни – без славных ее дел?
Не без тебя ли обезуметь миру,
погибнуть в пекле адова огня?
Ты Курскою Дугой вносила меру
за свет и разум будущего дня.
Не русский разве воин из преданий
сибирским волком выгрыз вражий век,
собрал зарницы северных сияний,
космических лучей победный бег?
Взвалил и время смут, и дух победы
вселял он в Шипку, Плевну и Батак.
Кровь русский воин проливал. Сквозь беды
видел – зазеленеет солнцем злак.
Сияет величаво твое имя,
вобрав любовь и гнев, войну и мир.
Душа твоя, как Волга покорила,
безбрежная, словно речная ширь.
Россия – щит, загадка, высь и вскрики.
Не разгадать тебя. Ты – олицетворенье
свободы и любви, ты многолика
как мудрость материнского сердцебиенья.
========== ========= =================
НЯКЪДЕ
Величка Петрова
Стаята блестеше с ново чудо.
Шепнеше ми с твоя силует.
Поемах тази лудост до полуда
и до дъно пиех за късмет.
Бях върнала минутите на радост,
бях гребнала от забранен възторг-
времето в зенитната ми младост,
разливаше любов от златен рог.
И сивата безличност се изгуби.
От яркостта и вятърът замря.
Този миг е в мен и днес ме люби…
Някъде денят с любов изгря.
* * *
ГДЕ-ТО
Перевод с болгарского языка
Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
http://www.stihi.ru/2012/04/20/2453
В комнате словно чудо зажглось.
?Сегодня всё будет не так, иначе!? -
Мне твой силуэт прошептал.
Безумье с безумьем слилось,
И выпито нами до дна за удачу.
Миг радости снова настал!
Радости были давно под запретом,
Всё было всегда так чинно и строго
В этом мире и в жизни моей.
Было в зените лишь юности лето.
Любовь лилась из Златого Рога.
Не было серых, безликих дней.
Чувства ожили вновь на рассвете.
Ты любишь сегодня как прежде меня.
Меркнет ночь, стих предутренний ветер.
Где-то с любовью встречают начало дня…
========= ================== ==========
================ ==================
Величка Петрова
ЕДИН МЪЖ
Ти си един загубен мъж.
Къде ли те намерих!
Наивността ми изведнъж
крила към теб разпери.
Омагьосана видях,
необяснимо чудо,
без мозък бях …
и полетях,
и се понесох лудо
в момчешките ти небеса-
илюзии прекрасни,
където само чудеса
са страстите ти властни.
Ту небрежно сладък… мил,
ту палав до безкрайност,
ту зъл от Дявол биле пил,
ту с кротка всеотдайност.
Ти си един загубен мъж,
добре, че те намерих.
Любовта ти изведнъж
крила над мен разпери.
1996г
* * *
Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2012/03/31/4004
Обретение себя.
Вы загубили человека,
Но я его в себе нашла.
То ли наивность, то ли вера
Мне подарила два крыла.
Необъяснимо это чудо:
Полёт свободный наяву
Иль в мире красочных иллюзий,-
Но в синем небе я парю.
Там я во власти сил безумных,
И так небрежно сладок миг!
То я беспечна в страсти юной,
То будто с Дьяволом "на ты".
Вы загубили человека.
Но я опять его нашла.
Любовь мне подарила веру
И за спиною два крыла.
* * *
ЕДИНСТВЕННЫЙ МУЖЧИНА
(вольный перевод П.Голубкова)
Единственный утерянный мужчина…
Где-то - тебя, наверняка, нашли!..
Наивность ли моя была причиной,
Что крылья тебя дальше понесли?..
Не объяснить очарованья чудо…
А у меня - как не было мозгов...
Ты улетел, а я - безумной буду,
С банальнейшим диагнозом: ЛЮБОВЬ…
С тобой я улетала в небеса,
Полна была иллюзиями счастья,
И верила наивно в чудеса
Во власти твоей мощной страсти…
Ты был со мной небрежно сладок… мил,
То пламени дарил мне бесконечность,
То дьявольскую злобу мне дарил,
То преданность и ангельскую нежность…
Единственный утерянный мужчина.
Прекрасно, что нашли уже тебя!
В тебя влюбившись вдруг и без причины,
Я крылья обрела, тебя любя…
* * *
Светлана Трагоцкая
Единственный человек
ПОДСТРОЧНИК
Единственный человек
Ты единственный потерянный мужчина,
Как я тебя нашла!
Наивность моя вдруг
Крылья навстречу тебе раскрыла.
О магическое видение,
Необъяснимое чудо,
Потеряв голову, бух…
И полететь
И понесёт это безумие
В мальчишеские твои небеса,
Прекрасные иллюзии
Со страстью твоей власти.
То ты небрежно сладко…мил,
То шаловлив до бесконечности,
То зол от Дъявола лакрицу пил,
То с кроткой преданностью.
Ты единственный потерянный мужчина,
Хорошо , что тебя нашла,
Любовь твоя неизведанная
Крылья надо мной раскрыла.
* * *
Светлана Трагоцкая 2
По мотивам Велички Петровой
( Болгария)
http://www.stihi.ru/2011/10/26/9983
Ты единственный мужчина потерянный,
Как я тебя нашла!
Наивность моя неизведанная
Раскрыла свои крыла.
Магическое видение,
Необъяснимые чудеса,
Теряя голову, бух...на мгновение
И лететь в твои мальчишеские небеса.
Прекрасных иллюзий пыл
Под пылкостью твоей власти.
Ты то небрежно сладко...мил,
То шаловлив до бесконечности красок.
То зол, словно зелье Дьявола пригубил,
То с робкой преданностью говоришь о любви.
Ты единственный мужчина потерянный,
Хорошо, что тебя нашла,
Любовь твоя сокровенная
Раскрыла свои крыла!
========= ======== =========
Величка Петрова
ИВАНЕ
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера
роклята поех от скрина,
после
на вечеря
ти,
поиска ме от тате,
тате се усмихна
а лицето ми в позлата
огнена притихна.
Минаха ли сто години?
Или сън сънувам?
Гледаш ме
с очите сини
и сърце лудува...
В тях откривам онемяла
бялата неделя,
засияла,
ослепяла
с първата постеля.
Минаха ли сто години?
Като че ли вчера...
============ ==================
СЪН
Сънувам се -
зора на птича песен,
усмивката на вятъра понесен
в сълзата на росата притаила
нежността си в непонятна сила.
Сънувам се в целувката на рамо,
когато слънце от нощта прибрано
люлее се на облак и с луната
превръщат ме в зорница на зората.
Нежност съм
и нежност ще остана
нежности за нежност разпиляна
аромат на пламнало лютиче
и шепота на минзухар с кокиче.
* * *
СОН
(перевод П.Голубкова)
Сон – это твой рассвет под птичье пение,
Улыбки ветерка прикосновение,
Росинка, что слезой с травы скатилась,
И нежности таинственная милость.
Сон – это поцелуй в твое плечо,
Когда ночь солнышко еще не отпустила,
Луна качается на облаке еще
И тьму в рассвет еще не превратила.
Та нежность, что на зорьке пробуждается,
На целый мир потом распространяется
И с ароматом лютика безбрежного,
И с шепотом шафрана и подснежника
============ ============ ===========
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ХУДОЖНИК
На Нено Александров
Душата ти
не е на вещоман.
Сърцето ти
не е войник на мрака.
Една квартира-
твоя плам и храм-
с божественост от мигове те чака.
Потънал дни и нощи в нея,
бдиш
за трепнал звън
от земността ни свята.
Палитрата на радостта редиш
със четката
на пръхнала позлата,
събудена
от минзухарен лъх
разцъфнала от майските градини,
узряла
като пчелен горски дъх
и мъдра
като древните елини.
Душата ти –
един закътан храм,
ръката ти – войник на красотата,
раздали слънце, топлота и свян-
поглеждат ме спокойно от платната.
* * *
ХУДОЖНИК
(перевод П.Голубкова)
Нено Александрову
Ты не сродни душою вещунам.
Сердце твоё - не грозной тьмы создание.
Твоя обитель - страсть твоя и храм
В божественного мига ожидании.
В обители ты дни и ночи бдишь
В уединенье от мирской заботы.
Кистью палитру радости творишь,
Достойную священной позолоты.
Ты пробуждаешь на полях холстов
Садов цветущих майское дыхание,
Жужжание пчелы, и шум лесов,
И мудрых древних греков знания.
Твоя душа - загадочнейший храм,
А твои руки, как солдаты красоты -
Тепло и солнце раздают всем нам -
Смотрю я с восхищеньем на холсты.
========= ============= =================
============ ========== ==============
РУСКИНЯ
Величка Петрова
Екзотично цвете е Марина,
с ухание на пурпурна градина.
Ветровете лудват с аромата,
пролетно се смеят за отплата.
Руската тайга цъфти с Ирина.
Изящна е и в зимната градина.
Бог ли е целунал слънчозлата,
че е рядко цвете на Земята.
Екзотичен ствол краси и Нина,
лудетина игрива за дузина.
Изваяна от руски нрав готов
за полет с безусловната любов.
Каква ли е жената с руско име?
Каквато и да е, в сърцето има
и пролет,
лято,
или мека есен,
сезоните на смях,
любов
и песен.
09.05.2012г.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Вы просто прелесть и экзотика Марина
Благоухаете под звуки тамбурина
Аж ветер ошалел от аромата
Во всём весна, конечно, виновата.
Тайга цветёт российская Ириной
Тоненькой, изящной синьориной
Бог её целует златовласку
Редкую, похожую на сказку.
И весьма оригинальна Нина
Игривее любого славянина
В ней норов русский сложно изменить
Она вольна отчаянно любить.
У женщин русских, скажи, какое имя
Желаннее, сердечней и любимей?
Весна и лето, осень золотая
Об этом тоже мало песен знают.
============= =====================
========== ========== ============
ОЧИТЕ ТИ
Ту меки, топли с южното дихание,
ту чужди, недостъпни и самотни.
Ту блясък нежен на едно желание,
ту мълчаливи мълнии страхотни.
Ту палави като дете, игриви,
Политнали над тая, необятност,
ту бягащи, добри и доверчиви –
загадка съща, съща непонятност.
Дори далеч очите ти са живи –
ти с тях във мен завинаги остана...
Затрогващи и нежни, мълчаливи
в сърцето ми са котва прикована.
1992г.
ГЛАЗА ТВОИ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
То нежные от южного
дыхания,
а то чужие, недоступно
одинокие..!
то с блеском ярким
страстного желания,
то как озера мрачные,
глубокие.
По-детски непослушны
и игривы,
летящие над миром
необьятным,
столь чистые и добрые, родные-
становятся загадкой
непонятной!
Ты вдаль ушел-
глаза твои со мной!
Они теперь внутри
меня сияют.
Глаза твои – как
якорь золотой,
меня сковали
и на волю
не пускают.
2007г.Болгария
======== ========= ============
СЕЗОНИТЕ НА ЧУВСТВАТА
В сезоните на чувствата ми волни
пътеки най-различни извървях.
С добро сърце или с капризи болни
в сезоните на чувствата горях.
И пролетните ветрове ми бяха
от рая миг на моя вярващ свят,
през лятото надеждите валяха
а в есента остна стръкче цвят.
Къде е коренът? Тревожност стене,
извира в мене безпокойство страх,
реалността ли да не го отнеме
или пък да го преобърне в прах!
А зимен вятър хлопне ли навънка
и сняг сребрист земята облече,
о, няма ли през нежността му тънка
тъй крехкото стебло да отсече.
В сезоните на чувствата ми морни.
1995г.
* * *
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
В сезоны чувств свободу выбирала.
Тропинки разные мелькали предо мной.
С теплом сердечным людям помогала,
Была мучительно –капризною порой.
И мигом райским был весенний ветер,
несущий радость душе трепетной моей,
надеждой светлой осеняло меня лето,
осень грустила среди убранных полей.
Цветочек нежный, чудом уцелевший,
прижавшись к корню, осенью цветет,
тревожной птицей, в небо улетевшей,
страх за него в моей душе живет.
Искрится снег, тревога моя стонет,
а вдруг за белой нежностью своей.
Метель случайно стебелек уронит
и оторвет навечно от корней.
В сезоны чувств моих уставших....
2007г.Болгария
* * *
СЕЗОНИ ПОЧУТТ?В
(в?льний переклад П.Голубкова)
Сезонн? почуття мо?, ? в?льн?
Шляхами р?зними по року крокувать.
Де щедрим серцем, де капризом, б?ллю
Сезони в почуттях мо?х горять...
Вони, як в?тер - навесн? гуляють,
?з в?рою: св?т, наче рай, пречист,
Мо? над?? вл?тку - загоряють,
А восени - ?х кол?р так барвист.
Де ж кор?нь? До тривожност? вже звикнеш,
Тривога ж - п?дн?ма? в серц? страх.
Реальн?ст? - н?куди не под?неш,
Х?ба що перетвориш ?? в прах!
Зимовий в?тер - б;? у в?кна зовн?,
Ср?блястий сн?г - всю землю укрива,
? боляче, кр?зь н?жност? сезонн?,
Як крих?тки в?д стебла в?дрива.
В сезонах почутт?в - зима бува.
* * *
СЕЗОНЫ ЧУВСТВ
(перевод П. Голубкова)
Чувства мои - сезонны, и в их воле
Путями разными свой открывать парад.
Где добротой, капризом, а где болью,
В чувствах моих - сезоны говорят...
Они, как ветер – по весне гуляют,
С верой: мир наш, как будто рай, пречист,
Мои надежды летом - загорают,
А осенью - их цвет ?багряный лист?.
Где ж корень? Всех тревог - не одолеешь,
Тревога ж - пробуждает в сердце страх.
Реальность - никуда ее не денешь,
Разве что сможешь превратить реальность в прах!
Морозный ветер – бьет снаружи в окна,
Снег серебристый - землю всю устлал,
И больно, крохи нежностей сезонных,
Как почечки от стебля оторвал.
В чувствах моих – сезон зимы настал...
========== =========== ===========================
======= ========= =============
ЕСЕН
Уморена вече си отиваш.
Падна ти оранжевата краска.
Жълтия килим ти се присмива:
кой отвя прекрасната ти маска?
Ароматно хрупкава и жива,
лека и прохладна топло-ласка,
щедра и обилно слънчо-сива
кой звънливо весело те драска?
Кой отвя прекрасната ти маска?
Гола си сега. Потръпваш с клони.
Няма нищо. Самота те чака.
В зимен ден виелица те гони,
спомен тих и мил през клони трака.
Връща те в оранжевата радост,
пълно-щедра с топлеща позлата,
натежала с плод и зряла младост
с нов живот покълнал по полята.
Уморена вече си отиваш!
1995г.
* * *
ОСЕНЬ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Ты устала, ты уже уходишь,
свой оранжевый наряд теряешь,
на ковер пушистый, ярко- желтый,
улыбаясь, ты листву роняешь.
Ароматно-хрупкая, живая
свежесть легкая прохлады нежной
в лучах солнца тихо замирает,
оставляя для зимы надежду.
Улыбаясь, ты листву роняешь...
Оголилась ты, ветер качает
Ветви одиночества пустые.
Осень в зимний вечер вспоминает
кудри свои желто-золотые.
Возвращается в оранжевое счастье,
в щедрость нив и тяжесть
Фруктов спелых,
вспоминая среди зимнего ненастья,
как оранжевая молодость звенела.
Ты устала.
Ты уже уходишь...
2007г. Болгария
* * *
"Осень"
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Борисовой
http://www.stihi.ru/2010/07/01/6599
============== =====================
ГАРИ
Срещи и пътеки, и раздели.
Мигове отминали и бели.
Погледи умора и притворство,
Разговори топли и покорство.
Музика, търговци, пуритани,
пури и угарки неприбрани,
клаксони, спирачки и таксита,
и метла, и улици измита.
Сокове, кафета недопити,
недоимък, болки неизмити,
светлини неонови и пленни,
и валутни чужденци обменни.
Болки тихи, радости нескрити,
мигове вълшебни неоткрити,
погледи със спуснати завеси
и милувки плахи. Но къде си?
Влакове за кратък отдих спрели,
за взаимност устни онемели.
Облаци и прах, и шумовина,
куфаро-кашонена лавина.
Срещи и пътеки, и раздели.
Погледи, целувки дъх поспрели.
Радости и слънце, и завеси,
и милувки плаха. Но къде си?
Гари, гари, срещи за раздели,
за надежди, болки отмалели,
пътища, кръстосали се тука.
В кой от тях с бастун късмета чукща?
1995г.
* * *
ВОКЗАЛЫ
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Встречи, дороги и расставания.
Миг между “здравствуйте” и “до свидания”.
Взгляды усталые и непокорные,
Чье-то сочувствие непритворное.
Музыка, свет, переулки умытые,
Души, для боли и горя открытые.
Сумки, кошелки, гам и шум, и стоны.
Облака и мусор, крики и поклоны.
Остановка поезда всего на минуту,
Иностранец в банке меняет валюту.
Встречи и дороги, и расстояния,
нежные взгляды, грустные прощания.
Штора в купе лишь слегка приоткрыта
Чья-то любовь средь дорог позабыта.
Поезда, вокзалы, нежные взгляды,
На платформе двое безоблачно рады.
Здесь пути пересеклись по воле Бога.
Как же угадать, к счастью где дорога?
2007г.Болгария
========== ========== ==================
Величка (Вили) Петрова
Послание в Бяло.
Гледам ви безмълвно с възхищение –
какъв ли благослов над вас трепти?
Ръцете ви, кръстосани с вълнение.
Вселента в очите ви блести.
Пред вас пътека бяла е оголена
с цветя от рози, радост и мечти.
Отронена сълза и вик. Догонена
съдбата миг в нозете ви шепти.
Това е днес и в този ден. А утрешен
и всеки идващ и отмиращ миг
със огън нека да подклажда вътрешен
светът ви буриносен в пристан тих.
И гледам ви безмълвно с възхищение...
1995г.
* * *
ПОСЛАНИЕ В БЕЛОМ
(Романс)
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани
Гляжу на Вас в безмолвном восхищении,
Благословение несете над собой.
Вот руки Ваши сплетены в волнении,
Глаза блестят, в них отразился шар земной.
Тропа пред Вами белая струится,
А вдоль тропы – там буйство белых роз.
Слеза в росу сегодня превратится
Судьба Вам дарит радость Белых Грез.
И все что было в мире повторится,
И каждый день, и каждый миг, и каждый час.
Пусть продолжает в Вас огонь светиться
И в тихой гавани от бурь укроет Вас.
И я гляжу на вас в безмолвном восхищении...
2007г. Болгария
============ ============= =====================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
АЗ СЪМ
http://www.stihi.ru/2012/03/01/1284
Ти си огъня.
Ти си леда, вятъра и дъждобрана.
Аз съм тънката светла следа,
разгадана, но неразбрана.
Топлите длани, тиха тъга,
меката нежност на здрача
и полудялата буйна река,
когато съм тъжна и плача.
Ти си огъня.
Ти си брега на преболели несгоди.
Аз съм любимите стъпки в снега
на дните, които преброди.
* * *
Светлана Трагоцкая
Подстрочник
Ты свой огонь,
Ты свой лёд, ветер, дождь,
Я тонкий света след,
Разгаданный, но не понятый.
Тёплые руки, тихая грусть,
Мягкая нежность сумерек
И безумная бурная река.
Когда мне тяжело и плачу.
Ты свой огонь.
Ты свой берег переболевшей невзгоды.
Я ищу любимые следы на снегу
Прошедших жней.
* * *
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2011/05/05/6595
Ты мой огонь,
Ты ветер, лёд и дождь.
Я света тонкий след,
Сияющий , непОнятый...
И нежность , и ладоней тёплых дрожь.
И бурная река, цветенья полная.
В лучах заката плачу и грущу,
Ты мой огонь,
Ты берег невезения...
Я на снегу следы твои ищу,
Дней убегающих ручьи весенние.
* * *
Перевод Галины Бройер:
Я -
Огонь твой. Ты - лёд,
Ты пролился дождём, ты схвачен ветрами.
Тонкий, светлый твой след наперёд
Неразгаданными тенями.
Тёплые руки и тихая грусть,
Мягкие сумерки, буйные реки
Пусть разливаются нежностью, пусть
Плача и горя не будет во веки.
Ты - огонь мой.
Преодолеешь преграды, невзгоды.
И под моею горячей стопой
Снег превращается в талые воды.
======== =========== ===================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ЖАРАВА
Копнежът ми стаен е
и те чака.
Огънят отдавна е изстинал,
тъгата само хвърля полумрака
в жаравата, която тихо рина.
И там ли е зарита любовта ми,
онази дългата,
безмълвна,
неуспешна,
която още плува из съня ми
и ме превръща в сладостница грешна.
Копнежът ми е люлка не люляна
и огънят съвсем не е изстинал…
С теб ли любовта ми е застлана
и до края ли така ще гина?
* * *
Светлана Трагоцкая
Подстрочник
Тоска в моей спальне ожидания.
Огонь давно истлел.
Печаль , болезненный полумрак
И угли, которые тихо гаснут.
И там похоронена моя любовь,
Такая долгая, безмолвная,
Неудачная, которая до сих пор
Плавится вокруг моей мечты.
И превращает меня в
Сладострастную грешницу.
Тоска моя- качели не не качаются
И огонь не совсем истлел…
С тобой , любовь моя, останусь
Пока не погибну?
* * *
У КАМИНА
Светлана Трагоцкая 2
по мотивам болгарской поэтессы
Велички Петровой
http://www.stihi.ru/2010/05/08/1996
В комнате моей тоска и ожидание,
Жаль пожар любви давно погас.
Не хочу с тобою расставания,
Угольки в камине тлеют в этот час.
И любовь моя, далёкая, безмолвная,
На заре остыла без тебя...
Но мечта твоим огнём наполнена
Превращает в грешницу меня.
И мечту качели вновь баюкают,
Лепесток огня на сердце не истлел.
До конца останусь с этой мукою,
Я не знаю, где любви моей предел?
=========== ============== =================
Величка Петрова
ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ
Нощта съблече мократа си риза.
Лицето си напудри със звезди.
По устните
луната си изписа
и тръгна
на парада със щурци.
Избраха я
за мис на фестивала.
Вятърът
за мистър кавалер.
Мракът шеговит
за по-забавно
със светулки
беше ги оплел.
И така
танцуваха до късно.
Но фламинго
с розови крила,
маската на мрака
с клюн разкъса...
и нощта
на утро засия.
А дъждът ревнив, разтърсил грива,
преоткрил се в жива топлина,
с недолюбени целувки нарисува,
пъстрата дъга на любовта.
* * *
Подстрочник
Татьяна Воронцова
карнавал
Ночь с себя мокрую рубашку.
Порошковые на лице со звездами.
губы
Луна выхватил
и пошел
Парад сверчков.
Избранный в январе
Мисс фестиваля.
ветер
для г-на рыцаря.
Тьма юмористические
для удовольствия
с светлячков
что была связана.
так
танцы до поздней ночи.
Но фламинго
с розовыми крыльями
Маска Тьмы
с клювом сорвал ...
и ночью
по утрам светило.
Ревнивый дождь, встряхивая гривой
вновь жива в жару
с поцелуями обратил нелюбимым,
красочная радуга любви.
* * *
Татьяна Воронцова
Перевод с болгарского
Прошедший карнавал
Ночь сняла мокрую рубашку.
Напудрила звёздами лицо.
На губах нарисовала луну
и ушла
на парад со сверчками.
Её выбрали мисс фестиваля.
А ветер - мистером кавалеров.
Тьма развлекается
шутками
со светлячками,
обвивая их.
И так
танцевали до ночи.
Но фламинго
с розовыми крыльями
своим клювом сорвал
Маску Тьмы...
И ночь
засияла рассветом.
Ревнивый дождь, встряхивая гривой,
превратился в живое тепло,
и любящими поцелуями нарисовал
красочную радугу любви.
01.12.2011г.
========== =========== ============
_Величка Петрова
ЕСЕНЕН СВЯТ
Кехлибарена есен
Реши руси брези.
От площада небесен
непорочни сълзи
леят алено лека
топлост, с крехкост на мак
и в тъгата ми мека
влиза слънцето пак.
Вятър сладко целува
тези руси брези.
Ревност
в мен ли изплува?
Завист ли ме срази?
Кой от дните ни кратки
и незнайно къде
гони мигове сладки
и от нас ги краде?
Кехлибарена есен
с кехлибарен похват
мъдростта си поднесе
в щриха
есенен свят.
2004г.
* * *
Татьяна Воронцова
Перевод с болгарского
http://www.stihi.ru/2011/11/30/10244
Осенний мир
Янтарная осень
Пришла снова к русым берёзам.
Небесная просинь
Льёт чистые, светлые слёзы.
Цвет алый разлит,
Словно тёплые, нежные маки.
Душа не грустит,
Озаряется мир солнцем мягким.
Как ветер целует
Берёз златокудрые косы,
Что, сердце ревнует?
Уста тоже сладости просят?
Как жаль, что осенние
Дни коротки и хрустальны.
Что сладость мгновений
Крадут, унося с нашей тайной.
Янтарная осень -
Она мастерица подарков,
И мудрая очень -
Так мир разукрасила ярко.
30.11.2011г.
* * *
Перевод на русский язык.
Исроэл Некрасов
http://www.stihi.ru/2010/06/28/410
ОСЕННИЙ МИР
? ?? ?? ?? ? Ивану Русеву
Янтарём одевает
Осень ветви берёз.
Небеса проливают
Струи света и слёз,
Нежно, с хрупкостью мака,
Опустилось тепло,
И в печаль мою мягко
Снова солнце вошло.
Ветерок прикоснётся
К меди тонких ветвей.
Ревность
В сердце проснётся?
Зависть следом за ней?
Улетают минуты,
Не вернутся они.
Отдаём мы кому-то
Наши лучшие дни.
Вновь леса остывают,
Желтизною горя.
Осень вновь призывает
Мудрость
В мир янтаря.
* * *
========== ============== ==========
Величка Петрова
***
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Подстрочник
Татьяна Воронцова
Вдруг они увидели и ушли.
День воскликнул с восторгом.
вселенная
было отменено
я чувствовал,
, что Бог смотрит на меня.
Опять я
valshebstvash подарок
подарок
и они пьют,
божественный
мой нектар.
============ ================ ===========
Величка Петрова
УЧИТЕЛЮ
Сърцето ми
пред тебе коленичи,
защото го научи да цени
горчилката,
живота да обича
с добрите му и лошите страни.
Обратното на другото да вижда,
не само в черно-бели цветове...
дори, когато спъне се...
И трижде.
От раните да ражда светове,
които гони и лови в безкрая
на младата разбунена душа,
която я сравняваш само с рая,
дори когато сбъркам и греша.
Учителю, пред тебе коленича.
От сенките на делничните дни,
зад ъгъла ме чакат и надничат
топлите ти слънчеви очи.
* * *
УЧИТЕЛЬ
(свободный перевод
с болгарского Галины Губаревой)
http://www.stihi.ru/2010/07/09/186
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
Мой учитель,
Моё сердце пред тобою.
Сердце, что научено любить
Жизнь такой, какой она дана судьбою,
И не только радости ценить.
Даже и тогда, когда споткнёшься трижды
И, казалось бы, на самом дне –
Всё равно я свет прекрасный вижу,
Освещает он дорогу мне.
Освещает он дорогу в мир без края.
И, пускай, неопытна душа -
Для неё открыты двери рая,
И пред ним стою я, чуть дыша.
Мой учитель,
Где ты?
Нет ответа.
Грусть как тень закрыла краски дня,
Но лучами солнечного света
Ты с улыбкой смотришь на меня.
============= ========= ==================
Встреча.
Величка Петрова
Внезапно те видях и тръгнах.
Денят възкликна от възторг.
Вселената
се преобърна,
усетих,
че ме гледа Бог.
Отново ме
вълшебстваш в дара
с дар
и пия те,
божествен
мой нектар.
* * *
Встреча.
Подстрочный перевод ОЛЬГИ МАЛЬЦЕВОЙ-АРЗИАНИ
http://www.stihi.ru/avtor/opmaltseva
Внезапно тебя встретила и скрылась (дословно - ушла).
День воскликнул от восторга.
Вселенная перевернулась,
и я почувствовала, что на меня смотрит Бог.
Ты вновь меня зачаровываешь
меня,
и я вновь пью тебя,
мой божественный нектар.
Встреча.
* * *
Авторизированный перевод
с болгарского Галины Губаревой.
http://www.stihi.ru/2010/11/27/2461
Как вспышка вдруг видение мелькнуло -
день вскрикнул от восторга,
если б мог.
Вселенная во мне перевернулась:
я ощутила -
это Ты, мой Бог!
Всего мгновенье на меня смотрел Ты -
благословенны этот миг и дар,
который я с волшебной той минуты
вбираю как божественный нектар.
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ"
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
ВСТРЕЧА
http://www.stihi.ru/2012/09/22/3509
================ =================== ===========
НАДЕЖДА
>
> Величка Петрова
>
> Отечество
>
> с хора ограбени +
>
> с деца
>
> надалеч отлетели,
>
> с мънички
>
> от майки оставени
>
> в приюти до кост оголели.
>
>
>
> Върховете
>
> нехаят за бъдното+
>
> и на покер залагат живота,
>
> а народът
>
> запратен на дъното +
>
> го разпъват с лъжи за доброто.
>
>
>
> И какво ли
>
> в сърцата остава,
>
> за надежда с надежда да влезе+
>
> в истината - събрана жарава
>
> за да светне и милост
>
> в онези
>
> разиграли и яхти, и бойници,
>
> и Родина в едно с политици,
>
> насъбрали
>
> дори от покойници
>
> тежки данъци с тежки юмруци.
>
>
>
> Колко много животи ограбени +
>
> Колко много мечти прегорели.
>
> Колко пусти места изоставени,
>
> и дворове без глас онемели+
>
>
>
> Но възкръсват
>
> мечтите забравени
>
> и прегръщат
>
> надежди изтлели
>
> и годините дълги
>
> на мамене
>
> се надигат в съдби отболели.
>
> Запечатали
>
> дните на драмите
>
> с яростта на нечутите думи,
>
> разлюляват до воля мечтаното
>
> до сърцата на опнати струни
>
> да измъкнат
>
> от тинята дъното,
>
> за да стигне доброто
>
> до всеки
>
> и за знаме да стане на сбъднати
>
> хоризонти,
>
> безкрайни
>
> в човека+
* * *
================== ================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
БЛАГОСЛОВИ НИ БОЖЕ
Детска песен
Благослови ни Боже, молим Те сега.
Благослови ни за добри дела.
Сърцата ни са пълни с обич към света.
Благослови ни в Твойта доброта.
Благодаря Ти Боже, смела съм сега.
Сърцето ми е пълно с доброта.
И залази ми Боже детската душа,
да мога с нея мама да теша.
Прости ми Боже ако в миг съм съгрешил.
Прости ми Боже ако слаб съм бил,
нали дете съм моля Те да ми простиш,
нали по пътя ми над мене бдиш.
Благослови ни Боже, молим Те сега.
Благослови ни за добри дела.
Сърцата ни са пълни с обич към света.
Благослови ни в Твойта доброта.
* * *
Построчный перевод ОЛЬГИ БОРИСОВОЙ
БЛАГОСЛОВИ НАС, БОЖЕ
Детская песенка
Благослови нас, Боже, молим Тебя сейчас.
Благослови нас на добрые дела.
Сердца наши наполнены любовью к миру.
Благослови нас в Твоей доброте.
Благодарю Тебя,Боже, смелый я сейчас.
Сердце моё полно доброты.
И, Боже, сохрани мою детскую душу.
Я с мамой утешусь.
Прости меня, Боже, если в миг я согрешил.
Прости меня, боже, если слабым был.
Ведь я ребёнок, молю Тебя, думаю, простишь.
Ведь на пути моём надо мною бдишь.
Благослови нас, Боже, молим Тебя сейчас.
Благослови нас на добрые дела.
Сердца наши наполнены любовью к миру.
Благослови нас в Твоей доброте.
* * *
СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД
ГЕННАДИЯ ЗЕНКОВА
БЛАГОСЛОВИ НАС, БОЖЕ
Детская песенка
http://www.stihi.ru/2012/09/22/3171
========================= ==================
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ЛЕНИНГРАДСКА ДРАМА
Взирам се
в очите ти - тайга.
Взирам се
в душата ти - тъга.
Ленинград в сърцето е с блокадата,
вързано с войната
и омразата.
Взирам се
в живота ти - копнеж.
Раснал си
в години на метеж.
Героизмът е затворен
с времето.
А за теб
останало е бремето.
Бремето на днескашния ден,
бремето на идеал сразен,
бремето на остарели рани.
С миналите подвизи събрани,
в коша
на душевните бодли,
в раните
на слънчеви мъгли.
Вятър днеска подвига рисува.
А духът изнемощял кротува,
разсипал кротко светлите мечти…
И болката на времето върти.
* * *
Перевод на русский язык
Ольги Господиновой
ЛЕНИНГРАДСКОЕ БРЕМЯ
Гляжу
в глаза твои я - в них тайга
Всмотрелась в душу –
скорби берега.
А в сердце Ленинград блокадный,
войною опаленный
той нещадной.
Всмотрелась в
жизнь твою – стремление
Ты рос
во времена брожения
А героизм теперь в плену
у времени
Тебе ж
осталась только бремя.
И бремя нынешнего дня,
сраженных идеалов бремя,
И бремя твоих старых ран,
И старых подвигов, что собраны
в корзину
из душевных игл,
в ранах
солнечных туманов
Сегодня ветер подвиг твой рисует
А немощный твой дух тоскует,
От растерял те светлые мечты......
Боль времени уже не укротить.
-------------- ---------- ------------
ВЕЛИЧА ПЕТРОВА
БРАТСТВО
Душите ни в
пространството са близки.
Времето от дълбините плиска
приказки,
в които са открити
близостта на царските ни свити.
Дори и буквите са родни братя.
И вярата ни е една
в сърцата.
Корените ни дълбоко скрити
с историите братски
са пропити.
Какво от туй,
че някой ни разделя
в опит на световната повеля.
От стволовете на славянски плод
са руския
и български народ.
Душите ни
от панти век са близки…
и плановете хикс и игрек дръзки,
не ще разгонят тази светлина,
от сочна,
бликнала, сърцевина.
============================= =================== ================
Виолета Станиславова о ВЕЛИЧКЕ ПЕТРОВОЙ - "ДУША, ОСВЯЩЁННАЯ ЛЮБОВЬЮ"
ДУХ, ОСВЕТЕН ОТ ОБИЧТА
Виолета Станиславова
Едва ли може някой някога да разкаже стихотворение и да успее да улови мислите и емоциите, посланията и същността на написаното. Каквото и да каже – ще бъде недостатъчно. Каквото и да почувства – няма да е цялостно, особено ако потъне в емоционалността и самоанализите на Величка Петрова.
Още в началото на поетичната сбирка “Свечеряване на добротата” поетесата влиза в директен контакт с читателя, разкривайки смело душата си, вълненията си, качества от характера си, без да се интересува или страхува кой какво ще каже. Тази прямота, напоритост и искреност, тази вълнуваща изповедност, предразполага към доверие, до известна степен събужда любопитството на читателя и го кара с всяко следващо стихотворение да изгражда образа на една обаятелна и чувствителна личност, която от край до край присъства в цялостната атмосфера на книгата, дори и в цикъла за Пеньо Пенев. Или, може би, най-вече там? Заявката, че е честен и искрен човек, успял да запази през годините душевността си на дете, човек който е далеч от всякаква показност и лицемерие, ни води до мисълта, че не е нужно да си под прожекторите, за да спасяваш отчаяните и обезверените, и да очакваш всички да ти ръкопляскат. Ако си истински, благороден човек можеш да правиш това скромно и нетенденциозно – с усмивка и прегръдка, със сърдечна подкрепа и обич, с положителни послания и светло присъствие, както това прави поетесата.
Чужди са ми думите – бръсначи.
Не боравя с думи – остриета.
Най-обичам бъбренето в здрача
с топлата прегръдка на сърцето.
“Позиция”.
Не ми се иска да разграничавам лиричната героиня от авторката, защото в книгата тя ни убеждава, и ние й вярваме, че двете са едно и също нещо на едно и също цяло – изградената личност на Величка Петрова. Когато чета стиховете й разбирам, че тя сякаш изпълнява двойна роля. Веднъж я виждам като участничка в събитията и въпреки това сякаш духът й стои отстрани и наблюдава случващото се. Такива са стихотворенията “Лудият”, “Гледачката”. Друг път времената се разместват, героинята полита в бездната на миналото, след като се поразходи там и в размислите си достигне до свои прозрения за битието и човешките съдби, разговаря и отдава почит на любими хора (“Завръщане”, “Роден край”, “На мегдана”, “Майка”), отново се връща в действителността. И най-важното е, че всичко, което й се случва, преминава или вече е преминало, през сърцето и душата й. Няма стихотворение, което да не е преживяно и преболяно. Затова стиховете й са така силни, истински и завладяващи.
Темите, които споделя в стихосбирката не са битови щампи, скучни и елементарно съчинени, а съдбоносни и вечни – любов, детство, Родина, родители, приятелство, преклонение пред духовни учители, природата, красотата... И колкото по-разнообразни са те, толкова по-различни чувства я вълнуват. Палитрата й е богата – от тъгата и меланхолията, до светлата радост от живота. Дори такава дребна подробност, - когато погледът й се спира върху глухарчето или кокичето, - могат да я зарадват, да я заредят с енергия и да направят денят й по-поносим... В нюансите от чувства обаче читателят никога няма да долови апатия и равнодушие, завист и злоба, липса на интерес към живота и човека, към морала и етиката, проникнали така дълбоко в съзнанието на голяма част от хората в съвременното общество.
В стихове като “Позиция”, “Свечеряване на добротата”, “Надежда”, Величка Петрова ни разкрива и социалната си позиция. Почти в цялата стихосбирка, къде по-осезателно, къде по-приглушено, се чува тревожният й глас. Читателят разбира, че тя е избрала и застанала твърдо на страната на бедните, страдащите, ограбените, беззащитните, подтиснатите и унизени хора. Героинята не може да премълчава и подминава с безразличие законите в държавата, които смазват бездушно, подмолно и упорито обикновения човек. Самата тя е потърпевша и с всички сили се бори с “мрачната природа на нещата”, с неволите и болките, които я връхлитат и се стремят да я унищожат. Но по какъв начин се бори? С усмивка, с оптимизъм, с вяра. Вяра в Бога, в Родината и родната стряха. Лиричната героиня намира смисъл, сили, опора и във Вапцаров - “Вапцарповата вяра/ за света е мяра.”, (“Вапцаровата вяра”), в кумира си Пеньо Пенев – “В житейството водач,/ търсач на смисъл,/ прозрял вселената отвъд.” (“Учителю”). Много страен е цикълът й за Пеньо Пенев. Странен, защото не е клиширан, познат и традиционен. Поетесата мисли, чувства, разсъждава сякаш с мислите и сетивата на Пеньо Пенев. Сякаш поетът е влязъл в нея и тя препредава неговите вълнения. Такива са стиховете “Към любимата”, “Сбогуване”, “И когато”, “Начало”. Но това не е всичко. Вили Ро застава и от другата страна - човек, който разговаря с поета. Вижда го жив, споделя му живота си, как изглежда съвременния Димитровград (“Димитровград”, “Града на мечтите”, “Парк “Пеньо Пенев”), разказва му за съвременните хора, които живеят в града, какво се случва с тях (“Узряване”). Посланието й към читателите е, че Пеньо Пенев не е потънал в забравата, все още има хора, които го помнят, обичат, вярват в него, учат се от него...
Въпреки тежкия живот, много от стиховете на поетесата завършват с оптимизъм, което е показателно за силата на характера и духа й.
И не танцувам танца лицемерен
и не играя женския Тартюф.
С любов спасявам мътния безверен...
С бегрижността на топлия уют.
(“Уют”)
Но пътят към сърцето е компас
с посоката – любов на Бог у нас.
“Компас”
Душата ми
от мрака се топи,
но слънцето към светлина я води.
(“Ритъм”)
Дори за дълго да се свечерява,
вгорчената, ранена доброта
сърцето ми смирено предарява
нектара от вкуса на обичта.
(“Свечеряване на добротата”)
Това е изходът и спасението за всички ни - на злото да отвръщаме с добро. Само така добротата ще оцелее.
Когато чета и препрочитам стихове, освен да търся смисъл и послания, обичам да издирвам и интересни образи, а в стихосбирката на Величка Петрова има много. Ето някои от тях: “Отпивам от просторното небе”. “Смръщените облаци прегръщам”. “През мрежата простряна пред лицето ми”. “Долу вятърът вилней озъбил клони”. “Нощта съблече мократа си риза. Лицето си напудри със звезди”... Авторката създава и свои думи – ЛЪЧОГЛЕДО, ТРОПОТЕЩА, ОХЛЕПАНО, ДОБРОТОН, ГРИВОПАРЕЦ ...
Вече съм сиурна и то благодарение на внушенията в стихосбирката “Свечеряване на добротата”, че в действителния живот Величка Петрова е носителка на всички личностни качества, които е описала в стихосбирката си. Сигурна съм също, че има много приятели и хора, които я обичат, защото няма човешко същество на земята, което да откаже обич, ласка, усмивка, добра и поощрителна дума, приятелска подкрепа, които поетесата така щедро и от сърце раздава на хората около себе си... Дори и на мен, непознатата. Благодаря Вили Ро.
11 января 2012
==================== ================== ========================
ИЗБИРАМ ТИШИНАТА
Величка Петрова
***
Избирам
тишината.
В
нея си.
И
бдиш.
Раздипляш
синевата.
Болката
тешиш.
Когато
пожелая
да
те докосна знам,
мигом
спираш тука,
истински
избран.
Разнасяш
светлината.
Създаваш
моя рай.
И
грееш сетивата
с
доброта безкрай.
Избирам
тишината…
*
Я ВЫБИРАЮ ТИШИНУ
Величка Петрова
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Я выбираю
тишину.
Ты
в ней.
И
ты не спишь.
Расстилаешь
синеву.
Боль
усмиряешь.
Когда
я пожелаю
к тебе прикоснуться,
я зню,
что ты мгновенно
остановишься здесь,
действительно
избранный.
Ты свет
разносишь.
Создаешь
мой рай.
И согреваешь чувства
добротой
бесконечной.
Я выбираю
тишину...
* * *
БЕЗМЪЛВНО
гласът ти разлиства безбрежно света,
политнал по пътя опушен.
И аз го откривам.
И паля нощта,
през блясък на поглед въздушен.
Разтворил небрежно вълшебна врата,
с разсипана щедрост безмълвна,
пътуваш ефирен, невидим в нощта,
по топлата нежност на хълма.
*
БЕЗМОЛВНОЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Твой голос безбрежно перелистывает мир,
летящий по задымл;нному пути.
И я нахожу его.
И зажигаю ночь,
блеском воздушного взгляда.
Распахнув небрежно волшебную дверь,
с рассыпанной безмолвной щедростью,
ты странствуешь, эфирный, невидимый в ночи,
по т;плой нежности холма.
***
ОТВЪД
Тревата
ме погълна.
И
дъха
усетих на
ливадата зелена.
Сокове
изливах на
мига,
балсама
заземята наранена.
И
по-зелен изгряваше
денят.
И
плочата от
мрамор ми шептеше.
Слънчева палитра си сега
в
игривата заря
на цветовете.
*
ВОВНЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Трава
меня поглотила.
И
я почувствовала
аромат
зел;ного луга.
Я тут же
соки
выливала,
бальзам
для земли раненой.
И
зеленее становился
день.
И
мраморная плита
мне шептала.
Солнечная палитра ты сейчас
в
игривой заре
цветов.
***
КОГАТО
Сърцето ми танцува
в топлата ти длан.
Очите ми сияят щом до теб съм.
Знам,
утрото е сладко,
когато си до мен
и пеят чучулиги
с изгряващия ден.
Облаците греят
с искряща светлина,
тъй както си звездата,
когато съм сама.
*
КОГДА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Мо; сердце танцует
в твоей т;плой ладони.
Мои глаза сияют, когда я рядом с тобой.
Я знаю,
утро сладко,
когда ты рядом со мной
и поют жаворонки
с начинающимся дн;м.
Облака светятся
искрящимся светом,
так как ты звезда,
когда я одна.
***
КОПНЕНИЕ
Сънувах
ли?
В
съня съм будна…
И
ти си с мен.
И
ти си с мен.
В очите ти възхита
лумва.
И
мракът лумва възхитен.
Сред
множеството ме прегърна…
Щастлива
бях.
Щастлива
бях…
Внезапно
после се обърна…
Къде
потъна не видях.
Сънувах
ли?
Не
знам.
Но
будна
душата
чака те до днес.
Сред
множеството многолюдно,
Жива Божия си
вест.
*
МЕЧТА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Неужто мне
приснилось?
Во
сне я бодрствую…
И
ты со мной.
И
ты со мной.
В твоих глазах зажглось вдруг
восхищенье.
И
даже мрак вдруг вспыхнул,
восхищ;нный.
Среди толпы
меня ты обнял…
И я была
счастливой.
Счастливой
я была…
Внезапно
потом ты обернулся…
Куда
ты скрылся, не видала я.
Неужто мне
приснилось?
Я не знаю.
Но,
бодрствуя,
душа моя
тебя жд;т и доныне.
Среди
толпы огромной,
Животворящей Божьей
вести
для себя.
***
В ОЧИТЕ
Любимите неща в очите гледат.
Несподелените, с тъга искрят.
И пламъците на несрета бледа
по устните с кафето ми горят.
И ме примамва леко носталгично
неяснотата в поглед уморен...
А пулсът ми препуска елегично
за чакания, но невдъхнат ден.
Нестихнали нещата скрито палят
илюзии за доброволен плен.
И дъхави вълшебствата ме галят
с очите ти по път несътворен.
*
В ГЛАЗА
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Любимые вещи нам смотрят в глаза.
Нераздел;нные, с грустью искрятся.
И огоньки бледной неудачи
горят на моих губах вместе с кофе.
И меня манит слегка ностальгично
неясность во взгляде усталом...
А мой пульс колотится элегически
о долгожданном, но не прожитом дне.
Нестихшие вещи скрыто зажигают
иллюзии о добровольном плене.
И благоуханные волшебства меня ласкают
твоими глазами в пути несотвор;нном.
***
РАЗМИНАВАНЕ
Моя участ аз те
чакам тук.
Чакам те!
А ти навярно нейде
пак попиваш с
топлия си дух
стари рани, болки и каверни.
Знам душата ти
не се теши
с къшей нежност, давана за
спомен…
Ти даряваш обич и следиш,
и спасяваш от беди огромни.
*
РАСХОЖДЕНИЕ
Подстрочный перевод с болгарского
Владимира Манчева
Моя участь, я жду
тебя здесь.
Я жду тебя!
А ты, наверное, где-то
снова промакиваешь
своим т;плым духом
старые раны, боль и каверны.
Я знаю, твоя душа
не утешится
кусочком нежности, которую дают
на память…
Ты даруешь любовь и следишь,
и спасаешь от бед огромных.
============ ============= =============
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
Метки:
