Федор Тютчев - Летний вечер
Федор Тютчев
Летний вечер
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЛЯТНА ВЕЧЕР
Разпаления слънчев лик
земята скри зад свойто тяло,
вълната пламъка покри
под водното си наметало.
Изгряха светлите звезди,
отвориха с главите росни
на свода тежките врати
в небесните покои нощни.
Тече въздушната река
между небето и земята,
широко, леко е в гръдта,
свободно диша хладината.
И сладка тръпка съживи,
прониза жарката вселена,
тя сякаш със нозе върви
по изворна вода студена.
<1828>
Превод: 31.07.2015 г.
------------------------------------
РазпАления слЪнчев лИк
земЯта скрИ зад свОйто тЯло,
вълнАта плАмъка покрИ
под вОдното си наметАло.
ИзгрЯха свЕтлите звездИ,
отвОриха с главИте рОсни
на свОда тЕжките вратИ
в небЕсните покОи нОщни.
ТечЕ въздУшната рекА
между небЕто и земЯта,
ширОко, лЕко е в гръдтА,
свобОдно дИша хладинАта.
И слАдка трЪпка съживИ,
пронИза жАрката вселЕна,
тя сЯкаш със нозЕ вървИ
по Изворна водА студЕна.
---------------------------------
ЛЕТНИЙ ВЕЧЕР
Уж солнца раскаленный шар
С главы своей земля скатила,
И мирный вечера пожар
Волна морская поглотила.
Уж звезды светлые взошли
И тяготеющий над нами
Небесный свод приподняли
Своими влажными главами.
Река воздушная полней
Течет меж небом и землею,
Грудь дышит легче и вольней,
Освобожденная от зною.
И сладкий трепет, как струя,
По жилам пробежал природы,
Как бы горячих ног ея
Коснулись ключевые воды.
<1828>
Фото из Нета
Летний вечер
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЛЯТНА ВЕЧЕР
Разпаления слънчев лик
земята скри зад свойто тяло,
вълната пламъка покри
под водното си наметало.
Изгряха светлите звезди,
отвориха с главите росни
на свода тежките врати
в небесните покои нощни.
Тече въздушната река
между небето и земята,
широко, леко е в гръдта,
свободно диша хладината.
И сладка тръпка съживи,
прониза жарката вселена,
тя сякаш със нозе върви
по изворна вода студена.
<1828>
Превод: 31.07.2015 г.
------------------------------------
РазпАления слЪнчев лИк
земЯта скрИ зад свОйто тЯло,
вълнАта плАмъка покрИ
под вОдното си наметАло.
ИзгрЯха свЕтлите звездИ,
отвОриха с главИте рОсни
на свОда тЕжките вратИ
в небЕсните покОи нОщни.
ТечЕ въздУшната рекА
между небЕто и земЯта,
ширОко, лЕко е в гръдтА,
свобОдно дИша хладинАта.
И слАдка трЪпка съживИ,
пронИза жАрката вселЕна,
тя сЯкаш със нозЕ вървИ
по Изворна водА студЕна.
---------------------------------
ЛЕТНИЙ ВЕЧЕР
Уж солнца раскаленный шар
С главы своей земля скатила,
И мирный вечера пожар
Волна морская поглотила.
Уж звезды светлые взошли
И тяготеющий над нами
Небесный свод приподняли
Своими влажными главами.
Река воздушная полней
Течет меж небом и землею,
Грудь дышит легче и вольней,
Освобожденная от зною.
И сладкий трепет, как струя,
По жилам пробежал природы,
Как бы горячих ног ея
Коснулись ключевые воды.
<1828>
Фото из Нета
Метки: