Сергей Есенин - Моя жизнь

МОЯ ЖИЗНЬ

Будто жизнь на страданья моя обречена;
Горе вместе с тоской заградили мне путь;
Будто с радостью жизнь навсегда разлучена,
От тоски и от ран истомилася грудь.

Будто в жизни мне выпал страданья удел;
Незавидная мне в жизни выпала доля.
Уж и так в жизни много всего я терпел,
Изнывает душа от тоски и от горя.

Даль туманная радость и счастье сулит,
А дойду - только слышатся вздохи да слезы,
Вдруг наступит гроза, сильный гром загремит
И разрушит волшебные, сладкие грезы.

Догадался и понял я жизни обман,
Не ропщу на свою незавидную долю.
Не страдает душа от тоски и от ран,
Не поможет никто ни страданьям, ни горю.



Превела на Български: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА

МОЯТ ЖИВОТ

На страдания животът ми сякаш е обречен,

пътя ми заграждат мъката, скръбта.

Живота с радостта ме разделя вечно,

от скърби и от рани се умори гръдта.


В живота, сякаш стрелят, раздели и страдания,

в живота ми се падна незавиден дял.

Повехнаха гърдите от мъки и от рани,

неща в живота, много, аз съм изтърпял.


Отдалече щастие и радост обещава,

но стигам – и дочувам въздишки и сълзи.

Изведнъж настъпва буря, затрещява

и руши вълшебни, сладостни мечти.


Сещам се, разбирам, животът е измама.

Не роптая срещу незавиден дял.

Душата ми не страда от мъки и от рани,

не ще помогнат, ни страдания, ни жал.