Константин Бальмонт - Мост
Константин Бальмонт
Мост
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Мост
Между Времето и Вечното,
като над поток води,
спуснат е за нас небесният
златен мост от висоти, -
разноцветия блещукащи,
вижда само оня, кой
със душата си жадуваща
силно люби Бога свой, -
Кой отказал е пороците,
зло огромно е сломил
и като дъга над облаци
възсиял - и се стопил.
1899
Превод: 08.11.2015 г.
-------------------------------------------
Между ВрЕмето и ВЕчното,
като над потОк водИ,
спУснат е за нАс небЕсният
злАтен мОст от висотИ, -
разноцвЕтия блещУкащи,
вИжда сАмо Оня, кОй
със душАта си жадУваща
сИлно лЮби БОга свОй, -
КОй откАзал е порОците,
злО огрОмно е сломИл
и като дъгА над Облаци
възсиЯл - и се стопИл.
-------------------------------------------------
Мост
Между Временем и Вечностью,
Как над брызнувшей водой,
К нам заброшен бесконечностью
Мост воздушно-золотой,—
Разноцветностью играющий,
Видный только для того,
Кто душою ожидающей
Любит Бога своего,—
Кто, забыв свое порочное,
Победил громаду зол,
И, как радуга непрочная,
Воссиял — и отошел.
1899
Фото: Mira Abrahmova
Мост
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Мост
Между Времето и Вечното,
като над поток води,
спуснат е за нас небесният
златен мост от висоти, -
разноцветия блещукащи,
вижда само оня, кой
със душата си жадуваща
силно люби Бога свой, -
Кой отказал е пороците,
зло огромно е сломил
и като дъга над облаци
възсиял - и се стопил.
1899
Превод: 08.11.2015 г.
-------------------------------------------
Между ВрЕмето и ВЕчното,
като над потОк водИ,
спУснат е за нАс небЕсният
злАтен мОст от висотИ, -
разноцвЕтия блещУкащи,
вИжда сАмо Оня, кОй
със душАта си жадУваща
сИлно лЮби БОга свОй, -
КОй откАзал е порОците,
злО огрОмно е сломИл
и като дъгА над Облаци
възсиЯл - и се стопИл.
-------------------------------------------------
Мост
Между Временем и Вечностью,
Как над брызнувшей водой,
К нам заброшен бесконечностью
Мост воздушно-золотой,—
Разноцветностью играющий,
Видный только для того,
Кто душою ожидающей
Любит Бога своего,—
Кто, забыв свое порочное,
Победил громаду зол,
И, как радуга непрочная,
Воссиял — и отошел.
1899
Фото: Mira Abrahmova
Метки: