Искандер Борисов - Веет ветер

Искандер Борисов
Веет ветер
http://www.stihi.ru/2015/08/03/8003

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Вее вятър

Хладен вятър в простора повява,
от небето лъчите блестят.
На душата ми радостно става,
сякаш нямало дни да гнетят.

Сякаш мама отнейде ме вика
за школото да тръгвам в зори.
И момичето с русата плитка
се явява в съня ми дори.

Ние вярвахме, бяхме наивни
и ловихме звезди-чудеса.
А камбана зовеше призивно.
В небеса, в небеса, в небеса.

Хладен вятър в простора повява.
Няма облаци, тихо небе.
Закъде да се бърза, не трябва.
Закъде, закъде, закъде.

-----------------------------------

Хладен вЯтър в простОра повЯва,
от небЕто лъчИте блестЯт.
На душАта ми рАдостно стАва,
сякаш нЯмало днИ да гнетЯт.

Сякаш мАма отнЕйде ме вИка
за школОто да трЪгвам в зорИ.
И момИчето с рУсата плИтка
се явЯва в сънЯ ми дорИ.

Ние вЯрвахме, бЯхме наИвни
и ловИхме звездИ-чудесА.
А камбАна зовЕше призИвно.
В небесА, в небесА, в небесА.

Хладен вЯтър в прОстора повЯва.
Няма Облаци, тИхо небЕ.
ЗакъдЕ да се бЪрза, не трЯбва.
ЗакъдЕ, закъдЕ, закъдЕ.

----------------------------------

Веет ветер

Веет ветер просторно, прохладно,
Льётся с неба немеркнущий свет.
На душе непривычно отрадно,
Будто не было прожитых лет.

Будто в школу той давней порою
Подняла меня мама чуть свет.
И всё снится девчонка с косою
Та, которой давно уже нет.

Мы доверчивы были, наивны,
Свет ловили звезды высоко.
И гремел колокольчик призывно.
Далеко, далеко, далеко.

Веет ветер просторно, прохладно.
И рассеялась тучек гряда.
Никуда торопиться не надо.
Никогда, никогда, никогда.


Метки:
Предыдущий: На тему. Sonnet 134 by William Shakespeare
Следующий: Э. Дикинсон. Оглянись на Время... 1478