Я не был по жизни гадом. Александр Юрчев

Я крик обезумевшей ночи,
Я вой одинокой Луны.
Я стих непоставленных точек,
Я смех самого Сатаны.

Я страх в замурованных стенах,
Я боль в предрассветной тиши.
Я смерть в перерезанных венах,
Я стон омертвевшей души.

Я крест породнившийся с Адом,
Я берег священной реки.
Я не был по жизни гадом,
Я пульс бессмертной строки.

АЗ НЕ СЪМ В ЖИВОТА ГАДЕН
Превод: Радко Стоянов

Аз вик съм на безумни нощи,
аз вой съм на една Луна.
Аз стих съм без тирета, точки,
аз смях съм див на Сатана.

Аз страх съм зад стена зазидан
и болка в ранна тишина.
Аз смърт съм в вените прерязан
и стон в умираща душа.

Аз кръст съм възроден от Ада
и бряг в свещената река.
В живота си не съм бил гаден,
аз пулс съм верен на века.


Метки:
Предыдущий: Вклад женщины в культуру. Маша Калеко
Следующий: Стихи Маши Трыкиной