Сказка только для детей перевод с болгарского язык

Красимир Георгиев
ПРИКАЗКА САМО ЗА ДЕЦА

Преди години гларусите стари с нашарени от морска сол крила
били безгрижни, дяволски безгрижни и вихрени като водовъртежите,
върху които правели гнездата си.
Когато вятърът събличал ризата, съшита от безкрайно дълги сънища,
и я потапял в смъртни вълноломи, за да попие дъх на вечна йод,
тогава тихо веселите гларуси разнищвали със поглед тези сънища
и вечер дълго свирили на струните, получени от ризата на вятъра.
И вечер много, много дълго свирили...

Пътувал кораб, много весел кораб със екипаж от мънички момчета,
със капитан – дванадесетгодишен – и е-е-ей такава капитанска шапка.
Пътувал много, много весел кораб.
А преди седмица на странен остров, където корабът се спрял за малко
и разменил, съвсем сериозно, с племето на страшните човекоядци – Мхамба –
препълнени догоре лодки с гривни срещу препълнени със портокали лодка
и други много, много сладки работи, се случило и следното премеждие
със капитана с е-е-ей такава шапка:

По време на проведените преговори, уреждащи търговските въпроси
на кораба със екипаж момчета и племето от зли човекоядци,
магьосникът на племето предрекъл:
Когато капитанът вдигне котвата, преди да е изпушил пет лули,
а ако той не пуши, то преди да е изгряла Новата луна,
ще дойде толкова голяма буря, че облаците с дългите си пръсти
ще изпочупят всички, всички мачти като парчета от студена мида.
Преди да е изпушил пет лули.

Когато вятърът, съблякъл ризата, я потопил във смъртни вълноломи
и гларусите скришом я разнищвали, усетил в ярост вятърът шегата им
и почнал да ги гони с вихри-погледи.
И придошла такава страшна буря, че облаците с дългите си пръсти
начупили като играчка слънцето на много, много мънички слънца...
А над пътуващия весел кораб със капитан дванадесетгодишен –
препълнен кораб с много сладки работи и много-много весели деца –
изгряла бавно Новата луна...
Написано: 20.02.1965 г.


СКАЗКА ТОЛЬКО ДЛЯ ДЕТЕЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)

В былые времена, морские птицы,
От волн шипящих солью запорошенные,
Были беззаботны, дьявольски беззаботны.
И в вихрях ветра, как в водовороте,
Вверху, на скалах, вили свои гнёзда.

Когда же ветер разрывал рубашки
Их бесконечно долгих снов
И потоплял в смертельных водорезах,
Чтобы впитать извечный запах йода,
Тогда, жизнелюбивые морские птицы
Распутывали взгляды от этих снов.

И вечерами долго-долго играли на струнах ветра,
Счастьем наслаждаясь...

Однажды к берегам, где жили птицы,
Приплыл корабль
С весёлым экипажем маленьких мальчишек.
А капитан, двенадцати годов от роду,
Был в настоящей капитанской шапке.

Пристало к берегу немало развесёлых кораблей.

Через неделю на странный остров,
Где корабль остановился,
(Без всяких шуток, говорю серьёзно!)
На переполненной доверху лодке
Приплыло племя людоедов Мхамба!
Они хотели выменять браслеты за горы
Ярко-рыжих апельсинов и других сладчайших фруктов.

Но вдруг, невероятное событие случилось! –
С капитана слетела его неподражаемая шапка!

Когда ж, переговоры совершались
И обсуждались торговые вопросы,
То злой колдун из племени приплывших
Всем предсказал беду большую:

?Когда Ваш капитан прикажет поднять на судно якорь,
И раньше, чем он выкурит всего пяток сигар из своей трубки,
А если он не курит,
То раньше, чем взойдёт на небе новая луна,
Начнётся шторм, и буря все мачты поломает
И разобьёт корабль в щепки!”

Когда же ветер разорвал рубашки снов
И потопил в смертельных волнорезах,
Морские птицы не на шутку взволновались!

И началась невиданная буря!
Корабль разбился, как стеклянная игрушка.
Казалось, что несгораемое солнце
Рассыпалось на множество осколков малых солнц…
Когда всё стихло,
На небе побледневшем появилась новорождённая луна,
И перья чудных птиц морских
Печально на волнах качались.