Димчо Дебелянов. Розтань

Димчо Дебелянов
РОЗТАНЬ


Переклад з болгарсько? — Любов? Цай


Де розляглися ниви безбережн?,
там розтань ?. ? там всевладна тьма
по вс?х усюдах нишпорить сама,
до пиру кличе вихори бентежн?.

Ось з п?вдня суне незл?ченна рать,
а з п?вноч? вже насува? друга,
спалаху? там серед хмар напруга —
жаху страшкого руйн?вна печать.

Не позабути — зойки в т? хвилини,
гучн? чи стисл?, укривали шлях,
там подорожн?й чу? смертний жах,
рида? й плаче серед хуртовини.

? може, (аж в?д спогаду щемить!)
не буря над? мною то, а мука,
нависла, стоголова ? сторука,
у ту безумну ? жахливу мить.

Згасав пожар — зосталось т?льки тл?ння,
лиш де-не-де там блискала зоря,
? в?д мого святого в?втаря
не залишилось жодного кам?ння.

---------------------------------
Тепер над?й даремних трунок п’ю,
м?ж сн?гових пустель бреду ? плачу,
? веснян? в?нки, ? м?ць свою
у безнад?йних снах тепер я бачу.

***

Оригинал:

Димчо Дебелянов
КРЪСТОПЪТ



Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.

От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.

Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.

И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.

Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.

---------------------------------
Сега понел надежи-мъртвеци,
спасен, аз бродя из пустини снежни
и свойта мощ и пролетни венци
сънувам в полунощи безнадеждни.