С. Есенин - Слезы

СЛЕЗы

Слезы... опять эти горькие слезы,
Безотрадная грусть и печаль;
Снова мрак... и разбитые грезы
Унеслись в бесконечную даль.

Что же дальше? Опять эти муки?
Нет, довольно... Пора отдохнуть
И забыть эти грустные звуки,
Уж и так истомилася грудь.

Кто поет там под сенью березы?
Звуки будто знакомые мне -
Это слезы опять... Это слезы
И тоска по родной стороне.

Но ведь я же на родине милой,
А в слезах истомил свою грудь.
Эх... лишь, видно, в холодной могиле
Я забыться могу и заснуть.



Превод на Български: Юлияна Великова

СЪЛЗИ

Сълзи... пак тези горещи сълзи,
безотрадна тъга и печал.
Отново е мрак...и разбити мечти,
безкрайно далеч отлетели.

После какво? Пак тази тъга?
Е стига... за отдих е време.
Нека забравя тез звуци сега,
непосилно за мен е туй бреме.

Кой там пее под покрива брезов?
тези звуци познати са сякаш –
тези сълзи пак... Тези сълзи
и тъга по родната стряха...

Но нали аз, за родината милата,
гърдите си в сълзи удавих.
Ех, май само в гроба, студения,
мога да заспя и забравя.


СълзИ… пАк тЕзи горЕщи сълзИ
безотрАдна тъГа и печАл.
ОтнОво е мрАк… и разбИти мечтИ
безкрАйно далЕч отлетЕли.

ПОсле каквО? ПАк тАзи тъгА?
Е стИга…за Отдих е врЕме.
НЕка забрАвя тез звУци сегА,
непосИлно за мЕн е туй бРеме.

Кой пЕе тАм под пОкрива брЕзов?
ТЕзи звУци познАти са сЯкаш –
тЕзи сълзИ пак….ТЕзи сълзИ
и тъгА по рОдната стрЯха….

Но налИ аз за родИната мИлата,
гърДите си в сЪлзи удАвих.
Ех, май сАмо в грОба студЕния
бИх аз заспАл и забрАвил.



Метки:
Предыдущий: Д. Г. Байрон. Она идёт в сиянии красы
Следующий: Сергей Клычков - В очах - далекие края