Гавриил Романович Державин - Молитва О Боже, душ Т
Гавриил Романович Державин
(14.07.1743-20.07.1816)
Молитва (О Боже, душ Творец бессмертных...)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
МОЛИТВА
О Бог, създал душите вечни
и всичко живо на света!
Единствено число в безчетни,
без него - пълна пустота!
О, глъбина! О, съпричастие!
Любов безкрай, без брегове!
Ти извор на живот и щастие,
в големи, малки светове!
Щом всички твари с дух даряваш
от арфите на звезден хор,
Теб този звук Те забавлява
сред Твойта вечност и простор,
в кръга безкраен на звездите,
от Теб вземали светлина,
загребваш блясък от лъчите,
поиш небесен океан;
и аз по плът и прах съм тленен,
когато Ти във този кът
душа ми вдъхна, тъй свещена,
да съм в хармония по път,
да стъпя в Твоята вселена:
о, дай ми сили в този свят,
да мога злото покварено
чрез Твойта воля да сломя;
душата ми да стане чиста,
вода, избликнала сред смрад,
на рози дъх в мъглата ниска,
небесен лъч сред нощен ад,
проврял се там, където знае,
той свойта същност да огрей,
светликът пак да засияе -
от огън злато не черней.
Дари ме тъй, че мойта жажда
и мисъл да си само Ти
и твойта истина желана
суетен свят да просвети.
Че правда, съвест и закони,
които в мойта гръд си влял,
за подлост, ползвана от трона,
не бих за нищо разпилял;
щом моя произход познавам,
достойнствата си не сломих;
на Твойта воля подражавам
към Твоя образ се стремих;
и тъй, труда си давах даром,
на злото връщах със добро,
за Теб доброто щом е слава,
за мен омразно - всяко зло;
ще бързам сълзи да изтрия
на всички клети същества;
сърца жестоки да разкрия
и с моя огън да смекча;
да няма гордост в мен и злоба;
на сладост да не се отдам;
и на душата Ти подобен,
да бъда с нея вечно слян.
О, сладка мисъл, дръзновена -
с Твореца мой да сме едно!
Къде си радост съкровена
да заживея само с Бог?
Когато с Тебе бъда цяло,
любов си ми, желан си край!
Пред Твоето лице изгряло
и мрачен ад ще бъде рай.
1797
Превод: юли 2015 г.
------------------------------------
О БОг, създАл душИте вЕчни
и всИчко жИво на светА!
ЕдИнствено числО в безчЕтни,
без нЕго - пЪлна пустотА!
О, глъбинА! О, съпричАстие!
ЛюбОв безкрАй, без бреговЕ!
Ти, Извор на ЖивОт и щАстие
в голЕми мАлки световЕ!
Щом всИчки твАри с дУх дарЯваш
от Арфите на звЕзден хОр,
Теб тОзи звУк Те забавлЯва
сред ТвОйта вЕчност и простОр,
в кръгА безкрАен на звездИте,
от ТЕб вземАли светлинА,
загрЕбваш блЯсък от лъчИте,
поИш небЕсен океАн;
и Аз по плЪт и прАх съм тлЕнен,
когАто ТИ във тОзи кЪт
душА ми вдЪхна, тЪй свещЕна,
да сЪм в хармОния по пЪт,
да стЪпя в ТвОята вселЕна:
о, дАй ми сИли в тОзи свЯт,
да мОга злОто покварЕно
чрез ТвОйта вОля да сломЯ;
душАта ми да стАне чИста,
водА, изблИкнала сред смрАд,
на рОзи дЪх в мъглАта нИска,
небЕсен лЪч сред нОщен Ад,
проврЯл се тАм, къдЕто знАе,
той свОйта сЪщност да огрЕй,
светлИкът пАк да засиЯе -
от Огън злАто не чернЕй.
ДарИ ме тЪй, че мОйта жАжда
и мИсъл да си сАмо ТИ
и твОйта Истина желАна
суЕтен свЯт да просветИ.
Че прАвда, сЪвест и закОни,
коИто в мОйта грЪд си влЯл,
за пОдлост, пОлзвана от трОна,
не бИх за нИщо разпилЯл;
щом мОя произхОд познАвам,
достОйнствата си не сломИх;
на ТвОйта вОля подражАвам,
към ТвОя Образ се стремИх;
и тЪй, трудА си дАвах дАром,
на злОто врЪщах със добрО,
за ТЕб добрОто щОм е слАва,
за мЕн омрАзно - всЯко злО;
ще бЪрзам сЪлзи да изтрИя
на всИчки клЕти съществА;
сърцА жестОки да разкрИя
и с мОя Огън да смекчА;
да нЯма гОрдост в мЕн и злОба;
на слАдост да не се отдАм;
и на душАта Ти подОбен,
да бЪда с нЕя вЕчно слЯн.
О, слАдка мИсъл, дръзновЕна -
с ТворЕца мОй да сме еднО!
КъдЕ си рАдост съкровЕна
да заживЕя сАмо с Бог?
КогаАто с ТЕбе бЪда цЯло,
любОв си ми, жЕлан си крАй!
Пред ТвОето лицЕ изгрЯло
и мрАчен Ад ще бЪде рАй.
----------------------------------
МОЛИТВА
О Боже, душ Творец бессмертных
И всех, где существует кто!
О Единица числ несметных,
Без коей все они - ничто!
О Средоточие! Согласье!
Все содержащая Любовь!
Источник жизни, блага, счастья,
И малых и больших миров!
Коль Ты лишь духом наполняешь
Своим цевницы твари всей,
Органом сим увеселяешь
Себя средь вечности Твоей,
И вкруг от мириадов звездных,
Пиющих свет с Твоих очес,
Сам черплешь блеск лучей любезных
И льешь их в океан небес;
И мне, по плоти праху тленну,
Когда на тот один конец
Ты вдунул душу толь священну,
Чтобы в гармонию, Творец,
И я вошел Твою святую:
О! ниспошли ж мне столько сил,
Чтоб развращенну волю злую
Твоей я воле покорил;
И так бы сделал душу чисту,
Как водный ключ, сквозь блат гнилых,
Как запах роз, сквозь дебрь дымисту,
Как луч небес, сквозь бездн ночных
Протекши, теми же бывают,
Что были в существе своем,
Или светлей еще сияют,
Чем злато, жженое огнем.
Подаждь, чтоб все мое желанье,
Вся мысль моя един был Ты,
И истин бы Твоих алканье
Пожрало мира суеты;
Чтоб правды, совести, закона,
Которы мне Ты в грудь влиял,
Из подлости, хотя б у трона,
Я ни на что не променял;
Чтоб, знав мое происхожденье,
Моих достоинств я не тмил;
Твоей лишь воле в угожденье
В лице царя Твой образ чтил;
Чтобы, трудясь я безвозмездно,
Творил самим врагам добро,
И как Тебе добро любезно,
Так ненавидел бы я зло;
Несчастных, утесненных слезу
Чтобы спешил я отирать;
Сердца, подобные железу,
Моей горячностью смягчать;
Чтоб не был я ни горд, ни злобен;
На лоне нег не воздремал;
Но был душой Тебе подобен
И всю ее с Тобой сливал.
О сладка мысль и дерзновенна -
Желать с Творцом слиянну быть!
Когда придет неизреченна
Мне радость та, чтоб в Боге жить?
Когда с тобой соединюся,
Любви моей, желаний край!
Где пред лицом Твоим явлюся,
Там мрачный ад мне будет рай!
1797
Художник: Микалоюс Чюрльонис (1875 -1911), ?Рай“
(14.07.1743-20.07.1816)
Молитва (О Боже, душ Творец бессмертных...)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
МОЛИТВА
О Бог, създал душите вечни
и всичко живо на света!
Единствено число в безчетни,
без него - пълна пустота!
О, глъбина! О, съпричастие!
Любов безкрай, без брегове!
Ти извор на живот и щастие,
в големи, малки светове!
Щом всички твари с дух даряваш
от арфите на звезден хор,
Теб този звук Те забавлява
сред Твойта вечност и простор,
в кръга безкраен на звездите,
от Теб вземали светлина,
загребваш блясък от лъчите,
поиш небесен океан;
и аз по плът и прах съм тленен,
когато Ти във този кът
душа ми вдъхна, тъй свещена,
да съм в хармония по път,
да стъпя в Твоята вселена:
о, дай ми сили в този свят,
да мога злото покварено
чрез Твойта воля да сломя;
душата ми да стане чиста,
вода, избликнала сред смрад,
на рози дъх в мъглата ниска,
небесен лъч сред нощен ад,
проврял се там, където знае,
той свойта същност да огрей,
светликът пак да засияе -
от огън злато не черней.
Дари ме тъй, че мойта жажда
и мисъл да си само Ти
и твойта истина желана
суетен свят да просвети.
Че правда, съвест и закони,
които в мойта гръд си влял,
за подлост, ползвана от трона,
не бих за нищо разпилял;
щом моя произход познавам,
достойнствата си не сломих;
на Твойта воля подражавам
към Твоя образ се стремих;
и тъй, труда си давах даром,
на злото връщах със добро,
за Теб доброто щом е слава,
за мен омразно - всяко зло;
ще бързам сълзи да изтрия
на всички клети същества;
сърца жестоки да разкрия
и с моя огън да смекча;
да няма гордост в мен и злоба;
на сладост да не се отдам;
и на душата Ти подобен,
да бъда с нея вечно слян.
О, сладка мисъл, дръзновена -
с Твореца мой да сме едно!
Къде си радост съкровена
да заживея само с Бог?
Когато с Тебе бъда цяло,
любов си ми, желан си край!
Пред Твоето лице изгряло
и мрачен ад ще бъде рай.
1797
Превод: юли 2015 г.
------------------------------------
О БОг, създАл душИте вЕчни
и всИчко жИво на светА!
ЕдИнствено числО в безчЕтни,
без нЕго - пЪлна пустотА!
О, глъбинА! О, съпричАстие!
ЛюбОв безкрАй, без бреговЕ!
Ти, Извор на ЖивОт и щАстие
в голЕми мАлки световЕ!
Щом всИчки твАри с дУх дарЯваш
от Арфите на звЕзден хОр,
Теб тОзи звУк Те забавлЯва
сред ТвОйта вЕчност и простОр,
в кръгА безкрАен на звездИте,
от ТЕб вземАли светлинА,
загрЕбваш блЯсък от лъчИте,
поИш небЕсен океАн;
и Аз по плЪт и прАх съм тлЕнен,
когАто ТИ във тОзи кЪт
душА ми вдЪхна, тЪй свещЕна,
да сЪм в хармОния по пЪт,
да стЪпя в ТвОята вселЕна:
о, дАй ми сИли в тОзи свЯт,
да мОга злОто покварЕно
чрез ТвОйта вОля да сломЯ;
душАта ми да стАне чИста,
водА, изблИкнала сред смрАд,
на рОзи дЪх в мъглАта нИска,
небЕсен лЪч сред нОщен Ад,
проврЯл се тАм, къдЕто знАе,
той свОйта сЪщност да огрЕй,
светлИкът пАк да засиЯе -
от Огън злАто не чернЕй.
ДарИ ме тЪй, че мОйта жАжда
и мИсъл да си сАмо ТИ
и твОйта Истина желАна
суЕтен свЯт да просветИ.
Че прАвда, сЪвест и закОни,
коИто в мОйта грЪд си влЯл,
за пОдлост, пОлзвана от трОна,
не бИх за нИщо разпилЯл;
щом мОя произхОд познАвам,
достОйнствата си не сломИх;
на ТвОйта вОля подражАвам,
към ТвОя Образ се стремИх;
и тЪй, трудА си дАвах дАром,
на злОто врЪщах със добрО,
за ТЕб добрОто щОм е слАва,
за мЕн омрАзно - всЯко злО;
ще бЪрзам сЪлзи да изтрИя
на всИчки клЕти съществА;
сърцА жестОки да разкрИя
и с мОя Огън да смекчА;
да нЯма гОрдост в мЕн и злОба;
на слАдост да не се отдАм;
и на душАта Ти подОбен,
да бЪда с нЕя вЕчно слЯн.
О, слАдка мИсъл, дръзновЕна -
с ТворЕца мОй да сме еднО!
КъдЕ си рАдост съкровЕна
да заживЕя сАмо с Бог?
КогаАто с ТЕбе бЪда цЯло,
любОв си ми, жЕлан си крАй!
Пред ТвОето лицЕ изгрЯло
и мрАчен Ад ще бЪде рАй.
----------------------------------
МОЛИТВА
О Боже, душ Творец бессмертных
И всех, где существует кто!
О Единица числ несметных,
Без коей все они - ничто!
О Средоточие! Согласье!
Все содержащая Любовь!
Источник жизни, блага, счастья,
И малых и больших миров!
Коль Ты лишь духом наполняешь
Своим цевницы твари всей,
Органом сим увеселяешь
Себя средь вечности Твоей,
И вкруг от мириадов звездных,
Пиющих свет с Твоих очес,
Сам черплешь блеск лучей любезных
И льешь их в океан небес;
И мне, по плоти праху тленну,
Когда на тот один конец
Ты вдунул душу толь священну,
Чтобы в гармонию, Творец,
И я вошел Твою святую:
О! ниспошли ж мне столько сил,
Чтоб развращенну волю злую
Твоей я воле покорил;
И так бы сделал душу чисту,
Как водный ключ, сквозь блат гнилых,
Как запах роз, сквозь дебрь дымисту,
Как луч небес, сквозь бездн ночных
Протекши, теми же бывают,
Что были в существе своем,
Или светлей еще сияют,
Чем злато, жженое огнем.
Подаждь, чтоб все мое желанье,
Вся мысль моя един был Ты,
И истин бы Твоих алканье
Пожрало мира суеты;
Чтоб правды, совести, закона,
Которы мне Ты в грудь влиял,
Из подлости, хотя б у трона,
Я ни на что не променял;
Чтоб, знав мое происхожденье,
Моих достоинств я не тмил;
Твоей лишь воле в угожденье
В лице царя Твой образ чтил;
Чтобы, трудясь я безвозмездно,
Творил самим врагам добро,
И как Тебе добро любезно,
Так ненавидел бы я зло;
Несчастных, утесненных слезу
Чтобы спешил я отирать;
Сердца, подобные железу,
Моей горячностью смягчать;
Чтоб не был я ни горд, ни злобен;
На лоне нег не воздремал;
Но был душой Тебе подобен
И всю ее с Тобой сливал.
О сладка мысль и дерзновенна -
Желать с Творцом слиянну быть!
Когда придет неизреченна
Мне радость та, чтоб в Боге жить?
Когда с тобой соединюся,
Любви моей, желаний край!
Где пред лицом Твоим явлюся,
Там мрачный ад мне будет рай!
1797
Художник: Микалоюс Чюрльонис (1875 -1911), ?Рай“
Метки:
