Аз излизам сам на път широкът

Аз излизам сам на път широкът.
През мъгла път каменист блести.
Нощ тиха. Пустиня слуша Бога,
И с луна звездата говори.
Във небе тържествено и чудно!
Спи земя в небесна синева...
Защо ми тъй болно и тъй трудно?
Дали нещо аз съжалявам?
Вече нищо от живот не чакам,
За минало не е жалко ми.
Търся аз покоя, тишината,
Искам да душата ми заспи.
Но не с този вечен сън на гроба...
Искам да завинаги заспя,
Да в гърди спи сила на живота,
Да гърди, се вдигайки, дишат;
За да цял ден, моят слух галейки,
Сладък глас за обич пее ми;
За да над мен, вечно зеленейки,
Тъмен дъб се клати и шуми.

Перевод с русского (М.Ю. Лермонтов, ?Выхожу один я на дорогу…?)
Оригинал см.:

http://a-pesni.org/romans/vyhozu1.htm