Александр Трускин - Не уходи

Не уходи! Тебя я умоляю.
Еще не все сказал тебе слова.
Еще любовь мою ты до конца не знаешь
и упрекаешь зря меня.

Когда тебя я в первый раз увидел,
мне показалось, будто я во сне.
Ты улыбнулась вдруг кому-то,
а я подумал -это мне.

Я делал все, что бы тебя увидеть.
Стремился быть замеченным тобой
и, если ты к кому-то отвлекалась,
я в сердце ощущал тупую боль.

И , наконец, меня твой взгляд коснулся.
Ты подошла и сразу замер я.
\ Во мне дремавший вдруг вулкан проснулся
и я подумал: буду счастлив я.

С тобою мы встречаться стали часто.
Я каждый вечер с нетерпеньем ждал.
Дарил цветы. От счастья заикался
и песни радости в душе я напевал.

Но что с тобой случилось , дорогая ?
Не рада нашей встречи почему ?
Какая кошка между нами пробежала ?
Твою печаль ни как я не пойму .

Сказала что уходишь. Сердцу больно.
Ведь наше счастье где-то впереди
и я тебя всем сердцем умоляю.
Не уходи.


Превела на български: Юлияна Донева

НЕ СИ ОТИВАЙ!

Не си отивай ! Моля ти се аз,
аз не съм ти казал още всичко.
Моята любов докрай не знаеш
и напразно ти ме укоряваш.

Когато те видях за първи път
стори ми се, че това е сън.
Изведнъж усмихна се на някой,
а аз пък си помислих, че на мен.

И правих всичко да те видя
стремейки се да бъда забелязан.
Ако по нещо ти се отвлечеше,
в сърцето си усещах тъпа болка.

Най сетне твоят поглед ме докосна.
Ти дойде и изведнъж замрях.
Вулкан във дремещия се пробуди,
помислих си: щастлив ще бъда аз.

С тебе често взехме да се срещаме.
Всяка нощ те чаках с нетърпение.
Цветя ти подарявах и заеквах,
в душата си от радост песни пеех.

Но какво се случи мила с тебе?
Срещите не радват ни, защо ?
Черна котка ли , ни пътя мина,
Твойта мъка тъй и не разбрах.

Тръгвам - каза ми. Боли сърцето.
Ами, че щастието е пред нас.
И със цяло сърце аз те моля.
Не си отивай!