А мир... Весела Димова

Нелегко быть ребёнком,
когда мир стареет...



А мир страшно постарел...

В глазницах его зияют

тёмные озоновые дыры.

Избороздили лицо

длинные и пыльные дороги

и пустыня медленно наступает -

шаг за шагом...


Нищета крала у бедных

корку хлеба -

у богатых в то же время

крала души...

И дети их вечером засыпают

одинаково ограбленными,

и смеются, и плачут

над всеми одинаково звёзды...

*

Не е лесно да бъдеш дете,
когато светът остарява...


А светът остаряваше страшно...

В очите му зейваха

тъмни озонови дупки.

Браздяха лицето му

пътища дълги и прашни

и пустинята бавно настъпваше -

стъпка по стъпка...


Нищетата крадеше

на бедните корица хляба -

на богатите в същото време

крадеше душите...

И децата им вечер заспиват

еднакво ограбени,

и се смеят, и плачат

над всички еднакво звездите...


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин