Аркадий Белкин - Лунната соната

Звучала в зале "Лунная соната"
И зал затих, и в зале тишина.
И всем казалось - кончилась война,
Не будут больше погибать солдаты.
Мелодия плыла задумчиво и страстно,
Сердца переполняя грустью нежной.
И верилось, что сбудутся надежды,
Что скоро и у них наступит праздник.
Мелодия плыла над городом блокадным -
Сквозь смерть, сквозь голод и сквозь беды
И приближала над врагом победу,
И ощущалась всеми как награда.

Превод на Български: Юлияна Великова

ЛУННАТА СОНАТА

Звучеше в зала ?Лунната соната“
и залата притихна – тишина.
И мислеха си: ?Свърши се войната,
няма да загива веч войска“
Плуваше мелодията страстно,
пълнеше сърцата с тъжна нежност.
И вярваха че сбъдват се надеждите,
че скоро и за тях ще има празник.
Над града се носеше блокиран
през смъртта, глада и през неволята
Бе близо вече над врага победата
и всички чувстват я като награда.