Владимир Лазарев Прощание славянки Прощаването на

?ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ”
Владимир Яковлевич Лазарев (р. 1936 г.)
Авторизованный перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА

На прощаване плаче Славянката
и ме гледа с тревожни очи.
Завладява ме родно дихание,
а далеч вече буря ечи.

Трепне въздухът в тази стихия
и пулсира кръвта в страшен храм.
И зове ни за подвиг Русия,
наште полкове крачат натам.

Прости, бащин край,
помни нас и знай,
прости, поглед скъп,
но иска жертви този път...

Прости, бащин край,
помни нас и знай,
прости, поглед свят,
прости-прости, любим и брат!

Отлитат дни, летят
и влакове в мрака на път,
а в тях войници,
в небето птица –
гори войнишката звезда!

Годините летят,
а песен славянският свят
ще помни вечно,
в небе далечно
гори войнишката звезда!

През гори и през степ ешелони...
След нощта идват нови зори...
На Славянката марша ще помним,
съкровение в нас ще гори!

Със съдбата сме ний съпричастни –
справедлив ще е нашият ход,
от сърце за великото братство
всеотдаваме плам и живот.

Прости, бащин край,
помни нас и знай,
прости, поглед свят,
прости-прости, любим и брат!


Ударения
ПРОЩАВАНЕТО НА СЛАВЯНКАТА

На прошта́ване пла́че Славя́нката
и ме гле́да с трево́жни очи́.
Завладя́ва ме ро́дно диха́ние,
а дале́ч ве́че бу́ря ечи́.

Тре́пне въ́здухът в та́зи стихи́я
и пулси́ра кръвта́ в стра́шен хра́м.
И зове́ ни за по́двиг Руси́я,
на́ште по́лкове кра́чат ната́м.

Прости́, ба́штин кра́й,
помни́ на́с и зна́й,
прости́, по́глед скъ́п,
но и́ска же́ртви то́зи пъ́т...

Прости́, ба́штин кра́й,
помни́ на́с и зна́й,
прости́, по́глед свя́т,
прости́-прости́, люби́м и бра́т!

Отли́тат дни́, летя́т
и вла́кове в мра́ка на пъ́т,
а в тя́х войни́ци,
в небе́то пти́ца –
гори́ войни́шката звезда́!

Годи́ните летя́т,
а пе́сен славя́нският свя́т
ште по́мни ве́чно,
в небе́ дале́чно
гори́ войни́шката звезда́!

През гори́ и през сте́п ешело́ни...
След ноштта́ и́дват но́ви зори́...
На Славя́нката ма́рша ште по́мним,
съкрове́ние в на́с ште гори́!

Със съдба́та сме ни́й съприча́стни –
справедли́в ште е на́шият хо́д,
от сърце́ за вели́кото бра́тство
всеотда́ваме пла́м и живо́т.

Прости́, ба́штин кра́й,
помни́ на́с и зна́й,
прости́, по́глед свя́т,
прости́-прости́, люби́м и бра́т!

Авторизиран превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Лазарев
ПРОЩАНИЕ СЛАВЯНКИ

Наступает минута прощания,
Ты глядишь мне тревожно в глаза,
И ловлю я родное дыхание,
А вдали уже дышит гроза.

Дрогнул воздух туманный и синий,
И тревога коснулась висков,
И зовет нас на подвиг Россия,
Веет ветром от шага полков.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Не все из нас придут назад!

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай!

Летят-летят года,
Уходят во мглу поезда,
А в них – солдаты.
И в небе темном
Горит солдатская звезда.

Летят-летят года,
А песня – ты с нами всегда:
Тебя мы помним,
И в небе темном
Горит солдатская звезда.

Лес да степь, да в степи полустанки.
Свет вечерней и новой зари –
Не забудь же прощанье Славянки,
Сокровенно в душе повтори!

Нет, не будет душа безучастна –
Справедливости светят огни
За любовь, за великое братство
Отдавали мы жизни свои.

Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Прости-прощай, прости-прощай!




---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Лазарев (Владимир Яковлевич Лазарев) е роден на 26 януари 1936 г. в гр. Харков. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Публикува поезия в издания като ?Вестник русского христианского движения”, ?Новый журнал” и др. Много от стиховете му се превръщат в популярни песни. Специалист по история на културата, съставител на сборници и антологии на поезията. Председател на Съвета за съдействие на библиотечното дело (1988 г.), председател на Комитета за спасение на руските държавни библиотеки (1995 г.), съосновател на научно-просветителското общество ?Лосевские беседы”, член на попечителския съвет на музеите ?Л.Толстой” в Русия. Автор е на стихосбирките ?Рукопожатие” (1959 г.), ?Люблю” (1962 г.), ?Не спят березы” (1966 г.), ?Семь цветов надежды” (1966 г.), ?Два апрельских рассвета” (1967 г.), ?Брат милосердия” (1982 г.), ?На перетоке времен” (2006 г.), на книгите с проза и публицистика ?Беспокойство” (1963 г.), ?Утро начинается с улыбки” (1965 г.), ?Мальчишкам снятся бригантины” (1966 г.), ?Хождение не за три моря” (1969 г.), ?Письма с Растеряевой улицы” (1970 г.), ?Тульские истории” (1977 г.), ?Сокровенная жизнь” (1978 г.), ?Уроки Василия Жуковского” (1984 г.), ?Всем миром” (1987 г.), ?Литературно-философское сочинение Круг понятий” (1994 г.), ?Прощание славянки или Чувство пути” (2007 г.) и др. Живее в Калифорния, САЩ.

Метки:
Предыдущий: Фридрих фон Логау. Эпитафия мяснику
Следующий: поле шири лес дремучий Дмитрий Слюсарев