Слово о 28 гвардейцах. Николай Тихонов

Безграничное снежное поле,
Ходит ветер, поземкой пыля,
Это русское наше раздолье,
Это вольная наша земля.
И зовется ль оно Куликовым,
Бородинским зовется ль оно,
Или славой овеяно новой,
Словно знамя опять взметено, —
Все равно оно кровное наше,
Через сердце горит полосой.
Пусть война на нем косит и пашет
Темным танком и пулей косой,
Но героев не сбить на колени,
Во весь рост они встали окрест,
Чтоб остался в сердцах поколений
Дубосекова темный разъезд...

СЛОВО ЗА 28 ГВАРДЕЙЦИ
Превод: Радко Стоянов

Безгранично поле заснежено,
вее вятър, размята мъгла.
Туй е нашето руско Раздолие,
туй е волната наша земя.

И дали е то днес Куликово,
Бородинско ли то се зове,
или в слава обвеено нова-
само знамето вее се все.

Сякаш то е с кръвта ни поено
и в сърцето ни бди като страж.
Във войната е то закалено-
с тъмни танкове и екипаж.

Но герои не свиват колене,
в цял ръст те се изправят навред-
да останат в сърцата огрени
от безсмъртен и славен завет.