Марина Цветаева - Сердце, пламени капризней
Марина Цветаева
***Сердце, пламени капризней
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Пламеней сърце капризно
в тези чудни цветове,
ще открия в стихове
туй, в живота що ми липсва.
А животът – параход:
край испански замък минал!
Всичко неосъществимо
ще създам във тоз живот.
На случайности насреща!
Пътищата – що от туй?
Отговор не ще се чуй, -
аз сама ще се досещам!
Пеейки като дете,
крача - към кое огнище?
- Щом в живота нямам нищо,
ще го търся в стихове!
Коктебель, 22 мая 1913
Превод: април 2015 г.
-------------------------------------
ПламенЕй сърцЕ капрИзно
в тЕзи чУдни цветовЕ,
ще открИя в стиховЕ
тУй, в живОта щО ми лИпсва.
А живОтът – парахОд:
край испАнски зАмък - мИнал!
ВсИчко неосъществИмо
ще създАм във тОз живОт.
На случАйности насрЕща!
ПЪтищата – щО от тУй?
Отговор не щЕ се чУй, -
аз самА ще се досЕщам!
ПЕейки като детЕ,
крАча - към коЕ огнИще?
- ЩОм в живОта нЯмам нИщо,
ще го тЪрся в стиховЕ!
----------------------------------------
***
Сердце, пламени капризней,
В этих диких лепестках,
Я найду в своих стихах
Все, чего не будет в жизни.
Жизнь подобна кораблю:
Чуть испанский замок — мимо!
Все, что неосуществимо,
Я сама осуществлю.
Всем случайностям навстречу!
Путь — не все ли мне равно?
Пусть ответа не дано, —
Я сама себе отвечу!
С детской песней на устах
Я иду — к какой отчизне?
— Все, чего не будет в жизни
Я найду в своих стихах!
Коктебель, 22 мая 1913
***Сердце, пламени капризней
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Пламеней сърце капризно
в тези чудни цветове,
ще открия в стихове
туй, в живота що ми липсва.
А животът – параход:
край испански замък минал!
Всичко неосъществимо
ще създам във тоз живот.
На случайности насреща!
Пътищата – що от туй?
Отговор не ще се чуй, -
аз сама ще се досещам!
Пеейки като дете,
крача - към кое огнище?
- Щом в живота нямам нищо,
ще го търся в стихове!
Коктебель, 22 мая 1913
Превод: април 2015 г.
-------------------------------------
ПламенЕй сърцЕ капрИзно
в тЕзи чУдни цветовЕ,
ще открИя в стиховЕ
тУй, в живОта щО ми лИпсва.
А живОтът – парахОд:
край испАнски зАмък - мИнал!
ВсИчко неосъществИмо
ще създАм във тОз живОт.
На случАйности насрЕща!
ПЪтищата – щО от тУй?
Отговор не щЕ се чУй, -
аз самА ще се досЕщам!
ПЕейки като детЕ,
крАча - към коЕ огнИще?
- ЩОм в живОта нЯмам нИщо,
ще го тЪрся в стиховЕ!
----------------------------------------
***
Сердце, пламени капризней,
В этих диких лепестках,
Я найду в своих стихах
Все, чего не будет в жизни.
Жизнь подобна кораблю:
Чуть испанский замок — мимо!
Все, что неосуществимо,
Я сама осуществлю.
Всем случайностям навстречу!
Путь — не все ли мне равно?
Пусть ответа не дано, —
Я сама себе отвечу!
С детской песней на устах
Я иду — к какой отчизне?
— Все, чего не будет в жизни
Я найду в своих стихах!
Коктебель, 22 мая 1913
Метки: