Направление
по мотивам Йорданки Господиновой
( Болгария)
Господи , какая тишина,
Словно солнце в душу заглянуло,
Лето? Может быть сама весна,
Вдруг украдкой света мне плеснула.
Миллионы искр вокруг зажглись,
Словно светлячки жизнь озарили,
Время я прошу, остановись,
Нет предела у мечты красивой!
Южный ветер, столько в нём огня,
Босиком по травам тебя гонит,
Взгляд твой ясный ,снова ждёшь меня?
Знаю ,солнце снова нас догонит...
Знаю,снова о тебе мечтать,
Нет сомнений, тени недоверия.
Знаю, снова я могу летать,
Словно птица ,в верном направлении.
художник: Mario Duduay
Господи, онази тишина,
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри
времето, пространството, Земята…
Жаждата, родена в две очи,
плахо се прокрадна след мечтата.
А животът в онзи вододел,
в който две светулки палят мрака,
ме попита: Имам ли предел?
Още ли сънувам, как ме чакаш
в пазвата на идващия ден?...
И дали гадая твойте крачки…
Още ли, когато си ранен,
с моите очи денят ти плаче?
И дали Южнякът в този път,
тебе гони в утро босоного?
Щом отново мога да летя,
знам, това е вярната посока…
( Болгария)
Господи , какая тишина,
Словно солнце в душу заглянуло,
Лето? Может быть сама весна,
Вдруг украдкой света мне плеснула.
Миллионы искр вокруг зажглись,
Словно светлячки жизнь озарили,
Время я прошу, остановись,
Нет предела у мечты красивой!
Южный ветер, столько в нём огня,
Босиком по травам тебя гонит,
Взгляд твой ясный ,снова ждёшь меня?
Знаю ,солнце снова нас догонит...
Знаю,снова о тебе мечтать,
Нет сомнений, тени недоверия.
Знаю, снова я могу летать,
Словно птица ,в верном направлении.
художник: Mario Duduay
Господи, онази тишина,
дето се прокрадва във душата,
ме поведе в пътя ми сега…
Сякаш някой плисна светлината
и взриви на хиляди искри
времето, пространството, Земята…
Жаждата, родена в две очи,
плахо се прокрадна след мечтата.
А животът в онзи вододел,
в който две светулки палят мрака,
ме попита: Имам ли предел?
Още ли сънувам, как ме чакаш
в пазвата на идващия ден?...
И дали гадая твойте крачки…
Още ли, когато си ранен,
с моите очи денят ти плаче?
И дали Южнякът в този път,
тебе гони в утро босоного?
Щом отново мога да летя,
знам, това е вярната посока…
Метки: