Дафинка Станева Старые избы

Обвитые лозою виноградной,
согретые гнездовищами птиц,
старухи-избы тянут в сон отрадный
последнюю звезду своих глазниц.

С немало повидавшим частоколом,
впитавшим стон и радость, и порыв,
вписались, старомодные, в подолы
бетонных исполинов, вместо нив..

Оазисы эпохи романтичной,
геранями прищурились на свет –
отвыкший напрочь, в прозе саркастичной,
смиряться перед Небом, в смоге лет.

Провинциалки, избы-ветераны
найдут под экскаваторами смерть.
Несобранные гроздья – птичьи раны –
слезой и притчей будут в нас гореть.

25.06.15
Сливен


Старите къщи
Дафинка Станева
http://www.stihi.ru/2012/12/28/3836

В прегръдката на шумнали лозници,
затоплени от птичите гнезда,
сънуват често къщите-старици
последната си падаща звезда.

С препатилите дървени стобори,
свидетели на порив, радост, стон,
те старомодно вписват се в декора
на нови исполини от бетон.

Оазиси от време романтично,
се взират със мушкатени очи
в света, залисан в битки прозаични,
отвикнал пред Небето да мълчи.

Провинциални къщи-ветерани
предчувстват вече багерната смърт.
И с грозде необрано - птичи рани -
във нас сълза и притча ще родят.