Сергей Есенин - Грубым дается радость

Сергей Есенин
***Грубым дается радость

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Грубият нещо го радва,
нежният тъне в печал.
Нищо на мен не ми трябва,
нямам за никого жал.

Себе си жаля, но слабо,
кучета жаля сами,
тази пътека направо
вкара ме във механи.

Що вий се псувате, дяволи?
Син ли съм в тази страна?
Всеки от нас е залагал
гащи за пълен стакан.

Гледам в прозореца мътно,
мъка в сърцето и зной.
Слънчев клатушка се пътя,
люлка за мене е той.

А на пътя момче сополиво.
Въздух горещ, не се трай.
Гледа момчето щастливо
и във носа си дълбай.

Задълбай, задълбай, мой мили,
целия пръст там заври,
само с такава сила
в свойта душа не рови.

Аз съм готов... Примирам...
С войнство бутилки греша!
Техните тапи събирам -
втиквам ги в мойта душа.

1923(?)
Превод: април 2015 г.


------------------------------
ГрУбият нЕщо го рАдва,
нЕжният тЪне в печАл.
НИщо на мЕн не ми трЯбва,
нЯмам за нИкого жАл.

СЕбе си жАля, но слАбо,
кУчета жАля самИ,
тАзи пътЕка напрАво
вкАра ме вЪв механИ.

ЩО вий се псУвате, дЯволи?
СИн ли съм в тАзи странА?
ВсЕки от нАс е залАгал
гАщи за пЪлен стакАн.

ГлЕдам в прозОреца мЪтно,
мЪка в сърцЕто и знОй.
СлЪнчев клатУшка се пЪтя,
лЮлка за мЕне е тОй.

А на пЪтя момчЕ сополИво.
ВЪздух горЕщ, не се трАй.
ГлЕда момчЕто щастлИво
и във носА си дълбАй.

ЗадълбАй, задълбАй, мой мИли,
цЕлия прЪст там заврИ,
сАмо с такАва сИла
в свОйта душА не ровИ.

Аз съм готОв... ПримИрам...
С вОйнство бутИлки грешА!
ТЕхните тАпи събИрам -
втИквам ги в мОйта душА.

--------------------------------------------

***

Грубым даётся радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль.

Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.

Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль я не сын страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.

Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится, в солнце измокнув,
Улица передо мной.

А на улице мальчик сопливый.
Воздух поджарен и сух.
Мальчик такой счастливый
И ковыряет в носу.

Ковыряй, ковыряй, мой милый,
Суй туда палец весь,
Только вот с эфтой силой
В душу свою не лезь.

Я уж готов... Я робкий...
Глянь на бутылок рать!
Я собираю пробки -
Душу мою затыкать.

1923(?)