Нелли Мышкина. Неотправленное письмо
НЕОТПРАВЛЕННОЕ ПИСЬМО
http://www.stihi.ru/2012/09/22/8406
Как живешь, родной мой человек?
Как Москва? да что же с нею будет...
Ускоряя суетливый бег,
Жизнь несется в круговерти буден.
Верю, вспоминаешь иногда
Тот вокзал, всплывающий нежданно:
Поздняя продрогшая весна,
И, как солнце, – желтые тюльпаны,
Влажные от проливных дождей,
Прижимая в теплой электричке,
Я стремилась всей душой к тебе -
Нежная, забытая ?синичка?.
Ничего не требуя взамен,
Я хотела лишь тепла и ласки.
В жизни добрых, светлых перемен,
Женского несбывшегося счастья.
Как живешь, родной мой человек?
Позвони, еще совсем не поздно.
Пусть виски засыпал белый снег,
Но на небе не погасли звезды.
Позвони, всего один звонок
Чувства поостывшие разбудит...
Знаю, позвонил бы, если б мог -
Жаль, что мы не Боги - просто люди.
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
Ти как я караш днес, приятелю мой драг?
Как е Москва и как вървят нещата
Забързвайки суетния си бяг
на делниците тича кръговратът
и вярвам – спомняш си понякога за мен.
И преминава като в лента цветна
на късна пролет тръпнещия ден
и жълтите като слънца лалета,
намокрени от пролетните капки...
И свита ничком в топлия вагон
към тебе се притискаше душата ми
и като птиче пърхаше захласнато
не търсеща дори любов в замяна.
Как исках само топлина и ласка
в живота светла и добра промяна –
туй женско и несъбъдващо се щастие...
Как е животът ти, приятелю мой драг?
Ти позвъни, аз вярвам – не е късно още!
Макар в косите да белее сняг
звездите светят на небето нощем!
Ти позвъни, сигнал дори един
ще разтопи житейската умора
Знам, ако можеш звъннал би –
Не богове сме ний, а просто хора...
Превод: Д.Ганев
http://www.stihi.ru/2012/09/22/8406
Как живешь, родной мой человек?
Как Москва? да что же с нею будет...
Ускоряя суетливый бег,
Жизнь несется в круговерти буден.
Верю, вспоминаешь иногда
Тот вокзал, всплывающий нежданно:
Поздняя продрогшая весна,
И, как солнце, – желтые тюльпаны,
Влажные от проливных дождей,
Прижимая в теплой электричке,
Я стремилась всей душой к тебе -
Нежная, забытая ?синичка?.
Ничего не требуя взамен,
Я хотела лишь тепла и ласки.
В жизни добрых, светлых перемен,
Женского несбывшегося счастья.
Как живешь, родной мой человек?
Позвони, еще совсем не поздно.
Пусть виски засыпал белый снег,
Но на небе не погасли звезды.
Позвони, всего один звонок
Чувства поостывшие разбудит...
Знаю, позвонил бы, если б мог -
Жаль, что мы не Боги - просто люди.
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
Ти как я караш днес, приятелю мой драг?
Как е Москва и как вървят нещата
Забързвайки суетния си бяг
на делниците тича кръговратът
и вярвам – спомняш си понякога за мен.
И преминава като в лента цветна
на късна пролет тръпнещия ден
и жълтите като слънца лалета,
намокрени от пролетните капки...
И свита ничком в топлия вагон
към тебе се притискаше душата ми
и като птиче пърхаше захласнато
не търсеща дори любов в замяна.
Как исках само топлина и ласка
в живота светла и добра промяна –
туй женско и несъбъдващо се щастие...
Как е животът ти, приятелю мой драг?
Ти позвъни, аз вярвам – не е късно още!
Макар в косите да белее сняг
звездите светят на небето нощем!
Ти позвъни, сигнал дори един
ще разтопи житейската умора
Знам, ако можеш звъннал би –
Не богове сме ний, а просто хора...
Превод: Д.Ганев
Метки: