Нелли Мышкина. Мне снится детство озорное
МНЕ СНИТСЯ ДЕТСТВО ОЗОРНОЕ
http://www.stihi.ru/2012/04/20/9310
Мне снится детство озорное:
Глубоководная река,
Водили мы коней в ночное,
Прижавшись к гриве рысака.
Потом бежали через поле
Тропинкой узкою домой,
И рожь под ветром, словно море,
Дарила парус золотой.
Дом отдавал свое тепло,
В углу топилась чудо – печка.
Ах, детство, ты зачем ушло?
Вздыхает старое крылечко,
Нас, приглашая в дом родной,
Такой и близкий и далекий,
Где двор с пушистою ветлой,
Как будто стали одиноки.
Калитка слушает шаги,
Они ей с детства все знакомы.
Так вкусно пахли пироги
Ванильной и медовой сдобой.
И мама ласковой рукой
Вихор пригладит на затылке.
Вкус детства сладкий и хмельной,
Как молоко из теплой крынки.
СЪНУВАМ ДЕТСТВОТО НЕМИРНО
Сънувам детството немирно:
Реката с тихата вода,
препускахме с коне безспирно
вкопчани в гривите в нощта.
След туй към къщи през нивята -
пътечка тясна през ръжта
и класовете разлюляни -
море златисто от янтар.
Дома е топло и уютно,
гори във ъгъла пещта.
Ах детство де ли се изгуби?
С въздишка стария сайвант
ни вика пак назад обратно
там дето родният ни дом
и дворът с белия хинап
унило си стоят самотни.
И стъпките ни пак ехтят
през портичката ни прогнила.
Ухаят пак на горски мед
в пещта пирогите ванилни
И мама с ласкава ръка
пак ни поглажда по косите
На детството вкусът е в нас –
на мляко и на топла пита.
Превод: Д.Ганев
http://www.stihi.ru/2012/04/20/9310
Мне снится детство озорное:
Глубоководная река,
Водили мы коней в ночное,
Прижавшись к гриве рысака.
Потом бежали через поле
Тропинкой узкою домой,
И рожь под ветром, словно море,
Дарила парус золотой.
Дом отдавал свое тепло,
В углу топилась чудо – печка.
Ах, детство, ты зачем ушло?
Вздыхает старое крылечко,
Нас, приглашая в дом родной,
Такой и близкий и далекий,
Где двор с пушистою ветлой,
Как будто стали одиноки.
Калитка слушает шаги,
Они ей с детства все знакомы.
Так вкусно пахли пироги
Ванильной и медовой сдобой.
И мама ласковой рукой
Вихор пригладит на затылке.
Вкус детства сладкий и хмельной,
Как молоко из теплой крынки.
СЪНУВАМ ДЕТСТВОТО НЕМИРНО
Сънувам детството немирно:
Реката с тихата вода,
препускахме с коне безспирно
вкопчани в гривите в нощта.
След туй към къщи през нивята -
пътечка тясна през ръжта
и класовете разлюляни -
море златисто от янтар.
Дома е топло и уютно,
гори във ъгъла пещта.
Ах детство де ли се изгуби?
С въздишка стария сайвант
ни вика пак назад обратно
там дето родният ни дом
и дворът с белия хинап
унило си стоят самотни.
И стъпките ни пак ехтят
през портичката ни прогнила.
Ухаят пак на горски мед
в пещта пирогите ванилни
И мама с ласкава ръка
пак ни поглажда по косите
На детството вкусът е в нас –
на мляко и на топла пита.
Превод: Д.Ганев
Метки: