Димчо Дебелянов. Вiддавна вже сонце чуже менi

Димчо Дебелянов
В?ДДАВНА ВЖЕ СОНЦЕ ЧУЖЕ МЕН?…


В?ддавна вже сонце чуже мен? — шкода, —
у темн?й печер? буття мого л?к.
Красиве життя, о життя-насолодо,
чи я вже з тобою розстанусь нав?к!

Чи час без молитви настане безв?рий,
дов?ку застигну в печалях г?рких,
очам мо?м поп?л лиш бачити с?рий,
де перше шукав я над?й золотих.

(переклад з болгарсько? — Любов Цай)

***

Оригинал

Димчо Дебелянов
ОТДАВНА Е СЛЪНЦЕТО ЧУЖДО ЗА МЕНЕ…


Отдавна е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!

Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.