До завтра

по мотивам Благи Димитровой
( Болгария)


До завтра

Я без любви отныне буду жить,
Независимо от телефона , случая,
Нет боли и мечты порвалась нить,
Стих ветер и ручей замёрз под кручею.

После бессонной ночи я не буду бледной,
И от зари лицо не запылает,
Страдание моё не погрузилось в землю,
Не улетело, в небе птицей не летает.

Нет во мне зла и нет меня на свете,
Жест , как бескрайний горизонт далёкий,
Нет темноты –она далече где-то,
Не буду открывать простор высокий.

Нет вечера , нет томных ожиданий,
И солнце рано утром не восходит,
Нет слова , что окоченею от прощаний,
И что зажжёт огонь моей природы.

У жёсткого плеча я не заплачу
И от души не рассмеюсь на славу,
От взгляда своего я не умру, что прячу,
Но в сущности уже я не живая.




До утре

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма до боли. И няма до копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна-
Но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна-
Но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша-но и няма вече
Жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява-но далече
Няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена-
Но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена-
Но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо-
Но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само-
Но и всъщност няма вече да живея.