Григорий Фёдоров Декабрьский дождь Декемврийски дъ
?ДЕКАБРЬСКИЙ ДОЖДЬ”
Григорий Фёдоров
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД
Редеят телефоните в бележника,
задрасканите имена множат се –
приятели, с които в дните трепетни
без трудности общуваше душата.
Дъждът изписва имена и дати в сняг,
снегът от черна мъка се стопява
и болка призори в реда се вплита пак,
а вятър декемврийски продължава.
Усещаш в странна памет тази истина,
че идва миг на тягостна раздяла,
приятели ще те зачеркнат в списъка
с последна точка, след реда изгряла.
В небитието в миг ще се разтвориш ти,
с живота сякаш кратка среща нямал,
и с пух блестящ ще засълзят тополите,
и пух на чужди рамене ще пада.
Животът е такъв, привикваме с това,
под вечна синева на небосклона
си мислим, че безсилна е смъртта
да скрие телефонния ни номер.
Щом живи сме, смъртта ни е мираж
и мъртвите за туй не ще ни съдят,
така устроен е животът наш
и другояче няма и да бъде.
Не греят празниците с весела дъга
за този, който спрял е да се смее,
той помни всичко, с делнична тъга
за липсващи приятели более.
Светлик човешки този дъжд руши,
дъждът в декември е поличба тъмна...
Но чаша мълчаливо пресуши
и пожелай на живите да съмне.
Ударения
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД
РедЕят телефОните в белЕжника,
задрАсканите именА множАт се –
приЯтели, с коИто в днИте трЕпетни
без трУдности общУваше душАта.
ДъждЪт изпИсва именА и дАти в снЯг,
снегЪт от чЕрна мЪка се стопЯва
и бОлка прИзори в редА се вплИта пАк,
а вЯтър декемврИйски продължАва.
УсЕщаш в стрАнна пАмет тАзи Истина,
че Идва мИг на тЯгостна раздЯла,
приЯтели ще те зачЕркнат в спИсъка
с послЕдна тОчка, след редА изгрЯла.
В небитиЕто в мИг ще се разтвОриш ти,
с живОта сЯкаш крАтка срЕща нЯмал,
и с пУх блестЯщ ще засълзЯт топОлите,
и пУх на чУжди раменЕ ще пАда.
ЖивОтът е такЪв, привИкваме с товА,
под вЕчна синевА на небосклОна
си мИслим, че безсИлна е смърттА
да скрИе телефОнния ни нОмер.
Щом жИви сме, смърттА ни е мирАж
и мЪртвите за тУй не щЕ ни сЪдят,
такА устрОен е живОтът нАш
и другоЯче нЯма и да бЪде.
Не грЕят прАзниците с вЕсела дъгА
за тОзи, кОйто спрЯл е да се смЕе,
той пОмни всИчко, с дЕлнична тъгА
за лИпсващи приЯтели болЕе.
СветлИк човЕшки тОзи дЪжд рушИ,
дъждЪт в декЕмври е полИчба тЪмна...
Но чАша мълчалИво пресушИ
и пожелАй на жИвите да сЪмне.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Фёдоров
ДЕКАБРЬСКИЙ ДОЖДЬ
Всё меньше телефонов в книжке записной,
Всё больше перечёркнутых фамилий,
Всех тех, кого я знал, кто дружен был со мной,
С кем мог душой общаться без усилий.
Дождь пишет имена и даты на снегу
Декабрьский снег, от чёрной грусти тает
И боль вплетается в рассветную строку
И ветер декабря не затихает.
Как странно понимать, что скоро за тобой
Придёт мгновенье скорбного прощанья
И вычеркнут тебя из книжки записной
Поставив точку в строчке расставанья.
И вычеркнут тебя из книги бытия,
Как будто не было короткой с жизнью встречи
И пухом белым заслезятся тополя
И упадёт он, на чужие плечи.
Устроена так жизнь, мы привыкаем жить
Любуясь синевою небосклона,
Не в силах смерть из жизни удалить,
Как номер семизначный телефона.
Пока мы живы, эфемерна смерть,
Нас мёртвые за это не осудят,
Устроена так жизни круговерть
И, по-другому никогда не будет.
Кануны праздников не смогут изменить,
Того, кто разучился улыбаться,
Кто помнит всё и не сумел забыть,
Всех тех с кем никогда не повстречаться.
С ушедшим светом неразрывна нить,
Декабрьский дождь – печальная примета…
И можно молча рюмку осушить
И всем живущим пожелать рассвета.
http://stihi.ru/2011/12/27/2870
ГРУДНЕВИЙ ДОЩ (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Все менше пр?звищ в мо?й книжц? записн?й,
Все б?льше викреслених телефон?в
Тих, з ким душею сп?лкувався без зусиль,
Кого я знав, хто дружн?й був з? мною.
Дощ пише ?мена ? дати на сн?гу,
Грудневий сн?г у смутку чорн?м тане.
Б?ль в св?танков?м прича?лася рядку,
? в?тер грудня дме безперестанно.
Як дивно розум?ти, що й за мною
Прийде та мить прощально? скорботи,
? викреслить ?з книжки записно?,
Поставить крапку в т?м рядку негоди.
З книги буття нас викреслять в св?й час,
Н?би з життям вже зустр?ч недоречна,
? б?лий пух з топол? – не на нас
Уже впаде, на зовс?м ?нш? плеч?.
Життя влаштоване так, треба нам звикать,
Милуючись синявою, одначе,
Ми смерть з життя невзмоз? видалять,
Як номер телефону семизначний.
Поки жив? ми, ефемерна смерть,
За це нас мертв? не засудять,
Влаштована життя так круговерть,
По-?ншому н?коли вже не буде.
Переддн? свят не зможуть вже зм?нити,
Того, хто розучився посм?хатись,
Хто пам'ята? все ? не зум?в забути,
Вс?х тих, н?коли з ким не зустр?чатись.
З минулим св?том нерозривна нить,
Грудневий дощ – прикмета сумнувата...
? можна мовчки чарку осушить,
Вс?м, хто живе – св?танку побажати.
Григорий Фёдоров
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД
Редеят телефоните в бележника,
задрасканите имена множат се –
приятели, с които в дните трепетни
без трудности общуваше душата.
Дъждът изписва имена и дати в сняг,
снегът от черна мъка се стопява
и болка призори в реда се вплита пак,
а вятър декемврийски продължава.
Усещаш в странна памет тази истина,
че идва миг на тягостна раздяла,
приятели ще те зачеркнат в списъка
с последна точка, след реда изгряла.
В небитието в миг ще се разтвориш ти,
с живота сякаш кратка среща нямал,
и с пух блестящ ще засълзят тополите,
и пух на чужди рамене ще пада.
Животът е такъв, привикваме с това,
под вечна синева на небосклона
си мислим, че безсилна е смъртта
да скрие телефонния ни номер.
Щом живи сме, смъртта ни е мираж
и мъртвите за туй не ще ни съдят,
така устроен е животът наш
и другояче няма и да бъде.
Не греят празниците с весела дъга
за този, който спрял е да се смее,
той помни всичко, с делнична тъга
за липсващи приятели более.
Светлик човешки този дъжд руши,
дъждът в декември е поличба тъмна...
Но чаша мълчаливо пресуши
и пожелай на живите да съмне.
Ударения
ДЕКЕМВРИЙСКИ ДЪЖД
РедЕят телефОните в белЕжника,
задрАсканите именА множАт се –
приЯтели, с коИто в днИте трЕпетни
без трУдности общУваше душАта.
ДъждЪт изпИсва именА и дАти в снЯг,
снегЪт от чЕрна мЪка се стопЯва
и бОлка прИзори в редА се вплИта пАк,
а вЯтър декемврИйски продължАва.
УсЕщаш в стрАнна пАмет тАзи Истина,
че Идва мИг на тЯгостна раздЯла,
приЯтели ще те зачЕркнат в спИсъка
с послЕдна тОчка, след редА изгрЯла.
В небитиЕто в мИг ще се разтвОриш ти,
с живОта сЯкаш крАтка срЕща нЯмал,
и с пУх блестЯщ ще засълзЯт топОлите,
и пУх на чУжди раменЕ ще пАда.
ЖивОтът е такЪв, привИкваме с товА,
под вЕчна синевА на небосклОна
си мИслим, че безсИлна е смърттА
да скрИе телефОнния ни нОмер.
Щом жИви сме, смърттА ни е мирАж
и мЪртвите за тУй не щЕ ни сЪдят,
такА устрОен е живОтът нАш
и другоЯче нЯма и да бЪде.
Не грЕят прАзниците с вЕсела дъгА
за тОзи, кОйто спрЯл е да се смЕе,
той пОмни всИчко, с дЕлнична тъгА
за лИпсващи приЯтели болЕе.
СветлИк човЕшки тОзи дЪжд рушИ,
дъждЪт в декЕмври е полИчба тЪмна...
Но чАша мълчалИво пресушИ
и пожелАй на жИвите да сЪмне.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Фёдоров
ДЕКАБРЬСКИЙ ДОЖДЬ
Всё меньше телефонов в книжке записной,
Всё больше перечёркнутых фамилий,
Всех тех, кого я знал, кто дружен был со мной,
С кем мог душой общаться без усилий.
Дождь пишет имена и даты на снегу
Декабрьский снег, от чёрной грусти тает
И боль вплетается в рассветную строку
И ветер декабря не затихает.
Как странно понимать, что скоро за тобой
Придёт мгновенье скорбного прощанья
И вычеркнут тебя из книжки записной
Поставив точку в строчке расставанья.
И вычеркнут тебя из книги бытия,
Как будто не было короткой с жизнью встречи
И пухом белым заслезятся тополя
И упадёт он, на чужие плечи.
Устроена так жизнь, мы привыкаем жить
Любуясь синевою небосклона,
Не в силах смерть из жизни удалить,
Как номер семизначный телефона.
Пока мы живы, эфемерна смерть,
Нас мёртвые за это не осудят,
Устроена так жизни круговерть
И, по-другому никогда не будет.
Кануны праздников не смогут изменить,
Того, кто разучился улыбаться,
Кто помнит всё и не сумел забыть,
Всех тех с кем никогда не повстречаться.
С ушедшим светом неразрывна нить,
Декабрьский дождь – печальная примета…
И можно молча рюмку осушить
И всем живущим пожелать рассвета.
http://stihi.ru/2011/12/27/2870
ГРУДНЕВИЙ ДОЩ (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Все менше пр?звищ в мо?й книжц? записн?й,
Все б?льше викреслених телефон?в
Тих, з ким душею сп?лкувався без зусиль,
Кого я знав, хто дружн?й був з? мною.
Дощ пише ?мена ? дати на сн?гу,
Грудневий сн?г у смутку чорн?м тане.
Б?ль в св?танков?м прича?лася рядку,
? в?тер грудня дме безперестанно.
Як дивно розум?ти, що й за мною
Прийде та мить прощально? скорботи,
? викреслить ?з книжки записно?,
Поставить крапку в т?м рядку негоди.
З книги буття нас викреслять в св?й час,
Н?би з життям вже зустр?ч недоречна,
? б?лий пух з топол? – не на нас
Уже впаде, на зовс?м ?нш? плеч?.
Життя влаштоване так, треба нам звикать,
Милуючись синявою, одначе,
Ми смерть з життя невзмоз? видалять,
Як номер телефону семизначний.
Поки жив? ми, ефемерна смерть,
За це нас мертв? не засудять,
Влаштована життя так круговерть,
По-?ншому н?коли вже не буде.
Переддн? свят не зможуть вже зм?нити,
Того, хто розучився посм?хатись,
Хто пам'ята? все ? не зум?в забути,
Вс?х тих, н?коли з ким не зустр?чатись.
З минулим св?том нерозривна нить,
Грудневий дощ – прикмета сумнувата...
? можна мовчки чарку осушить,
Вс?м, хто живе – св?танку побажати.
Метки:
